Защо малките кучета се държат различно от големите

П редставете си следния сценарий: Седите в някое модерно кафене, пиейки кротко капучиното си, с книга или лаптоп пред себе си. Срещу вас седят две жени, едната от които има в скута си симпатична Чихуахуа, облечена с кожено якенце, обсипано с кристали. Кучето ту слиза, ту се качва в скута й, крачи напред-назад (доколкото позволява каишката му), действайки възбудено и бдително.

Не след дълго по близкия тротоар минава млад мъж, водейки на повод голям Лабрадор. И картинката рязко се променя – Чихуахуата буквално побеснява от лай и се хвърля към по-голямото куче. От своя страна, то просто забавя малко, за да погледне към дребното, шумно животинче, а след това – да възобнови спокойната си крачка, сякаш нищо особено интересно не му се е случило. 

Снимка: iStock

Смятаме, че всеки е попадал на подобна ситуация. И няма как да не се запитаме – 

защо винаги врявата идва от страна на по-малките кучета, докато по-големите сякаш са повече „над нещата“ и видимо не се впечатляват от поведението на дребосъците?

Наистина ли размерът има значение?

Съществува общоприет стереотип, който предполага, че има известни разлики в поведението на по-големите и по-малките кучета, като обичайно вторите се разглеждат като по-лесно възбудими и като цяло – по-тревожни. 

Снимка: iStock

Някои изследвания показват, че може и да има частица истина в този стереотип. Като най-новият доклад на изследователски екип, ръководен от Кристин Архант от Университета по ветеринарна медицина във Виена.

В цитираното от Американския киноложки клуб проучване, са събрани отговорите на 1276 стопани на домашни любимци, попълнили анкета. За целите на статистическия анализ четириногите са разделени по размер, произволно класифицирани като големи и малки на база средно тегло от 20 кг. 

Данните показват три основни поведенчески разлики между малките и големите кучета, чиито собственици са взели участие в допитването.

• Малките кучета са и по-малко послушни (например, те не са толкова надеждни в реакцията си на общи команди като „Седни“, „Долу“ и „Ела“);
• Дребосъците са по-възбудими и агресивни (по-вероятно е да изръмжат или излаят по непознати, гости или други четириноги);
• По-малките домашни любимци са по-тревожни и страхливи (лесно се стряскат в странни ситуации или когато биват изложени на силни шумове като гръмотевици и фойерверки, могат да станат нервни в присъствието на непознати);

Тези резултати изглежда потвърждават стереотипите за малките четириноги, а именно – че са по-непослушни, стават по-лесно по-нервни и възбудими. Дали обаче тези разлики се дължат на генетични фактори или се дължат на начина, по който малките кучета се третират в сравнение с големите, питат се австрийските учени?

Снимка: iStock

Имат ли стопаните по-различно отношение към малките кучета?

Оказва се, че поведението на собственика играе важна роля в държанието и на домашния му любимец. В какво се изразява то:

• Непоследователно обучение

Първият важен фактор, който изследователите откриват, се отнася до последователността на стопанина, когато взаимодейства или обучава питомеца си. Когато липсва предвидимост и последователност – невинаги се дават командите по един и същи начин, не се спазват фиксираните правила (например, понякога животното се наказва за определено поведение, а друг път – не) или конкретна лоша постъпка бива игнорирана, това рефлектира върху държанието на четириногото.

Снимка: iStock

Данните показват, че колкото по-последователно е поведението на собствениците, толкова по-послушни са домашните им любимци, независимо от размера им. За съжаление се оказва и, че стопаните на по-малки четириноги са по-непоследователни в отношенията с питомците си, отколкото хората, които отглеждат по-големи кучета.

• Липса на споделени дейности

Проучването е установило също, че споделените дейности са важни. Това включва както формални занимания като обучение за послушание или ловкост, така и неформални като игра на донасяне или джогинг с кучето.

Данните показват, че колкото по-ангажирани са собственикът и кучето в съвместни дейности, толкова по-послушно е животното. И тук малките четириноги губят, тъй като стопаните им прекарват значително по-малко време в общи занимания с тях. 

Снимка: iStock

• Използване на наказание 

Начинът, по който собствениците на кучета подхождат към дресурата или се опитват да контролират поведението на питомците си, е друг важен фактор. Редица проучвания показват, че използването на наказание има отрицателно въздействие върху успеха на обучението, както и върху емоционално базираните реакции, като тревожност и агресия.

Освен това, използването на наказание под формата на дърпане на каишката, удряне, мъмрене, хващане на кучето за врата и тн., води в повечето случаи до повече неподчинение. Независимо от размера, проучването води до заключението, че животни, които са били наказвани системно, са по-тревожни и свадливи. И отново – ефектът от грубото отношение на стопаните е по-видим и рефлектира по-силно върху малките четириноги. 

Въз основа на проведеното допитване, изследователите извеждат определени препоръки за собствениците на по-малки кучета, по-специално: 

„Смятаме, че собствениците на по-малки домашни любимци биха могли значително да подобрят поведението на послушание на питомците си, като бъдат по-последователни във взаимодействията и редовно се включват в игри и съвместни занимания с тях. Поведенческите проблеми могат да бъдат намалени чрез избягване на наказания, които могат да засилят страха и свързаната с него агресия“.

Снимка: iStock

Тези препоръки може би биха били от полза и на собственичката на Чихуахуато, с което започнахме в началото. Тъй като обичайно отговорът на стопаните на по-малки четириноги, е да дръпнат по-силно каишката и/или да се скарат на животното със силен глас „Стига!“. Нещо, което определено не спада към графата „препоръчително поведение“ според цитираното изследване. 

Вижте още: 

Защо кучето ми лае по хората?

Защо кучето ми трепери