Защо Норвежкият лундехунд е толкова рядка порода?
А ко никога не сте чували за Норвежкия лундехунд, то бързаме да ви успокоим – съвсем не сте единствени. Тази порода кучета е толкова рядка, колкото и уникална! Замислете се, колко четириноги можете да назовете, които имат по шест пръста на краката си, могат свободно да сгъват ушите си и са надарени с изключително гъвкаво тяло, което им позволява да навеждат главата си назад, до точката на докосване с гръбначния стълб?
Не, съвсем не се шегуваме! Тази порода кучета действително съществува и не прилича на никоя друга!
Страст към пуфините
За да се полюбувате на Норвежкия лундехунд в цялата му естествена красота, ще ви е необходимо да се върнете назад във времето, пренасяйки се далеч до скалистите крайбрежни скали на Норвегия, където тези четириноги са използвани за лов на пуфини и техните яйца. Всъщност, дори името на породата произлиза от тези птици – на норвежки думата „lunde” oзначава пуфин, а „hunde” – куче.
Защо Норвежкият лундехунд е толкова рядък?
В продължение на много години Лундехундите са използвани за лов на пуфини, но днес, когато тази дейност вече не се практикува, броят им, за съжаление, е намалял драстично. За да направят нещата още по-лоши, няколко огнища на кучешка чума, настъпили по време на Втората световна война, а след това отново, през 1963 г., допълнително намаляват броя им до само 5 силно инбредни екземпляра.
Поради генетични затруднения (намаляване на размера на популацията), настъпили през 40-те и 60-те години на миналия век, породата страда от значително намаляване на генетичната променливост. Когато има по-малък размер на популацията, има намалена генетична вариабилност, което води до инбридинг депресия. Инбридинг депресията е свързана с по-малки размери на котилата, намалена плодовитост и проблеми с поведението при чифтосване.
Към днешна дата има приблизително около 1500 Лундехунда по целия свят (по-голямата част от тях живеят в Норвегия), но всички те в крайна сметка изглежда произлизат от само два индивида.
Синдром на Лундехунд
Норвежкият лундехунд е предразположен към медицинско състояние, известно като „чревна лимфангиектазия“, ентеропатия, известна с това, че причинява диария, повръщане, загуба на тегло и асцит. Това състояние е наречено „синдром на Лундехунд“ и предразполага към развитие на хроничен атрофичен гастрит и рак на стомаха. Поради тази предразположеност животновъдите съветват собствениците на тези четириноги да се придържат към диета с ниско съдържание на мазнини.
Ауткросинг за увеличаване на генетичното разнообразие
Тъй като малкото останали екземпляри са силно инбридни, експертите обмислят ауткросинг, което е техниката на кръстосване между различни породи, с цел увеличаване на генетичното разнообразие. Въпреки че тази стратегия може да бъде полезна за увеличаване на генетичната вариабилност, подобряване на плодовитостта и намаляване на появата на синдрома на Лундехунд, това крие и определени рискове. Притесненията включват засягане на „чистотата“ на породата, загуба на специфични черти и въвеждане на нови генетични заболявания, допълват от Американския киноложки клуб.