Чували ли сте за фелинофобията: страхът от котки?

В секи собственик или фен на котка (много сме, знаем!) може да се чуди кой не би искал да прекара живота си заобиколен от тези изящни мъркащи домашни любимци! Все пак трябва да уважаваме различията между хората, тъй като това прави нас, хората толкова интересни, шарени и вечно учещи се едни от други. За това в тази статия ще поговорим за хората, които изпитват истински страх от котките. Тази фобия се нарича „фелинофобия“ или „айлурофобия“.

Произходът на котешката фобия

Страхът от котки може да се развие от травматичен инцидент, като например нападение от котка, но състоянието е и психологическо по природа. Специфичните фобии са склонни да се развиват на възраст между 7 и 11 години, въпреки че могат да се формират на всяка възраст, според сайтът Psycom.

Снимка: iStock

Котешката фобия се проявява почти по същия начин като другите специфични фобии и симптомите могат да включват:

• Силен страх и безпокойство, когато сте близо или мислите за котка.
• Осъзнаване, че страхът е ирационален, но чувство за безсилие над него.
• Увеличаване на тревожността при приближаване до котка.
• Избягване на котки, когато е възможно.
• Изпитване на физически реакции, включително изпотяване, затруднено дишане, замаяност и ускорен пулс.
• Децата с фобии могат да плачат или да се вкопчват в родителите си.

Като цяло страхът от котките може да се разпредели на два лагера: за някои това е страх от нараняване (например да бъдат нападнати, одраскани и т.н.). За други може да е по-скоро реакция на отвращение. Потенциалната тежест на айлурофобията засяга живота на човека по различни начини.

Това, което за собствениците на гальовни животни може да е странно, но безобидно котешко поведение, като например тичане през стаята без причина, може да се възприеме като заплаха за хората, които се страхуват от котки. Много хора (дори и тези, които нямат задължително страх от котки, а по-скоро нямат опит с тях) често са ужасени от непредсказуемостта на движението на котката (скачане, игра, драскане) и се чувстват физически притеснени от мисълта за поглъщане на котешка коса, до такава степен, че проверяват прибори, чаши и други предмети преди да ги използват.

Справяне с котешката фобия

Въпреки че няма „лек“ за фелинофобията, има начини да я управлявате. Според Psychology Today, фобиите от животни, макар и по-лесни за лечение от други видове фобии, могат да бъдат тежки. Лечението на животински фобии включва следното:

Снимка: iStock

• По-дълбоко информиране относно животното
• Игра с играчки животни (за деца и възрастни)
• Наблюдение на животното от разстояние
• Научаване на техники за справяне с животното
• Докосване на животното (ако е възможно) с надзор

Преодоляването на котешката фобия може да отнеме много месеци или дори години, обикновено с помощта на експозиционна терапия и когнитивно-поведенческа терапия.

Как да помогнем на хората с фелинофобия

Ако някой, когото познавате, има страх от котки, можете да помогнете, като на първо време проявите разбиране към този страх. Един от начините да направите това е да говорите за езика на тялото на котката и какво означават различните движения, специфични за котката. С търпение и разбиране можете да помогнете на хората в живота си да се справят със страха си от котки.