Котките знаят в коя част на жилището се намираме, според последни проучвания

В секи, който е срещал котка, знае, че мяукащите приятели са изключително трудни за проследяване. Безброй са ежедневните случки, при които мъркащите животни изчезват някъде в жилището ни, ние ги търсим, обърнали сме къщата на всички посоки, а мяукащият спътник се появява най-спокойно от някое кътче, до което не сме предполагали, че може да има достъп. 

Благодарение на ново проучване, публикувано в списание PLOS One, учените наблюдават че 

нашите домашни котки вероятно никога няма да имат същите притеснения за нас. Проучването сочи, че котките могат да проследяват местонахождението на стопаните си дори от различни стаи, като използват само звука на човешкия глас.

Въпреки че изследователите отдавна знаят, че котките притежават разбирането, че когато един обект се скрие или прибере, той не изчезва от света, а просто е прибран. Например ако поставите играчката на котката си в кутия, мяукащият домашен любимец знае, че играчката продължава да съществува и се намира вътре в кутията. Дори ако котката може да отвори кутията - най-веротяно ще потърси играчката си.

Експериментът показва, че котките реагират на звука от гласа на собственика

Снимка: IStock

В серия от три експеримента екипът от учени наблюдава как котките, поставени в позната стая, реагират на поредица от звуци, възпроизвеждани от високоговорители, разположени както вътре, така и извън стаята.

Първият експеримент използва човешки гласове, вторият използва звуците на други котки, а третият използва общи електронни звуци. Установява се че макар и котките да не реагират силно на електронните или котешките звуци, прескачащи между високоговорителите отвън и вътре в стаята, чувайки гласа на собственика, който привидно се „телепортира“ в стаята, без собственикът да присъства, котките остават забележимо объркани. Звукът на непознат човешки глас също предизвика объркване, макар и не толкова, колкото, ако гласът е собственикът на котката.

Възможно е гальовните животни да не са правили разлика между гласовете на един и същи вид в началото, но през последните години различни проучвания съобщават за разлики между комуникацията котка-котка и комуникацията между котка-човек. Друга възможност е, че гальовните животни изискват по-висока честота на звука, за да се различават помежду си, отколкото могат да бъдат уловени от високоговорител, което им пречи да разберат, че повтарящите се мъркания и съскания, изсвирени в експеримента, идват от един и същи индивид.

Макар че е общоприето мнението, че мяукащите животни не се интересуват толкова от стопаните си колкото кучетата, все пак мяукащите приятели знаят много добре дали сме наоколо. Ако искат да ни намерят - знаят прекрасно в коя част на стаята сме. Те също така чуват когато спим и когато сме будни, независимо, че се намираме в друга стая. Все пак, гальовните животни са надарени с мощно обоняние, което им служи чудесно, за да разберат кой е подходящият момент да дойдат при нас или пък неподходящият.