Тайска котка

История

Тайската котка има древни корени в Югоизточна Азия. В продължение на поне 700 години тя е ценена в родината си под името Уичиенмаат. За породата се споменава в старинните тайландски „Стихотворения за котките“ (Tamra Maew), създадени в кралство Аюдия. По-късно, при наследилото го кралство Сиам, котките продължават да се развъждат и остават неизменна част от културата на региона.

През XIX век британски търговци и дипломати откриват тази необикновена котка – синеока, със светло тяло и тъмни пойнт оцветявания – и я пренасят в Европа. Там тя получава името Сиамска котка. Западните развъдчици започват селекция с цел да „подобрят“ породата, като акцентират върху по-дълбоки сини очи и все по-изтеглена, изтънчена форма на тялото и главата. До средата на XX век изложбените Сиамски котки вече се различават значително от първоначалните – с по-дълги глави, по-фини кости и по-стройна фигура.

Много любители харесват новия, екстремен тип, но други предпочитат по-умерената визия на ранните Сиамски котки. През 50-те години започва разделение: част от развъдчиците запазват стария тип, докато изложбите все повече се доминират от новия. До 80-те години умерените Сиамски вече не са конкурентоспособни на ринговете, което стимулира създаването на клубове в Европа и Северна Америка, посветени на запазването на оригиналния стил.

През 1990 г. Световната федерация по котки (WCF) официално признава този традиционен тип като отделна порода и му дава ново име – Тайска котка, за да се разграничи от модерния западен сиамски вид. От началото на XXI век развъдчиците отново започват да внасят местни пойнт котки от Тайланд, за да обогатят генетичната база и да запазят връзката с естествената порода.

Снимка: iStock

В Северна Америка независимият клуб PREOSSIA въвежда термина „Сиамска котка в стар стил“, но след като Международната асоциация на котките (TICA) отказва това име, се приема вече наложеното европейско – Тайска котка. През 2007 г. породата получава статут на предварително нова порода в TICA, а през 2010 г. – пълен шампионски статут. По-късно, през 2015 г., и FIFe официално признава породата в класа „Предварително признати“.

Исторически Тайската котка е не само наследник на оригиналните Сиамски котки, но и изходна точка за създаването на редица нови породи през XX век, като Хималайска, Оцикет и Хавана браун. Така тя съчетава в себе си древна традиция и модерно признание – истински жив мост между миналото и настоящето на фелинологията.

Външен вид

Ключовата разлика между Тайската котка и другите късокосмести породи с изтеглена форма е в специфичните детайли на главата и телосложението.

Тайската котка е късокосместа порода със стегнато, но хармонично тяло. Тя е умерено дълга, със здрава и еластична мускулатура, но никога екстремна или прекалено фина. Костната структура е средна – това важи за опашката, краката и главата.

Козината е къса и плътно прилепнала, но същевременно мека и копринена на допир.

Най-разпознаваемата черта на Тайската котка е уникалната форма на главата. Челото е сравнително дълго и леко плоско, а цялата глава – широка със заоблени страни. От тази кръгла форма ясно се отделя клиновидна муцуна. При скулите се забелязва лека извивка навътре, след което муцуната постепенно се стеснява към носа. Краят ѝ е леко разширен и лопатовиден – нито остър, нито прекалено тъп. Ушите са широко разположени, сравнително високо поставени и напомнят на разтворени пръсти в знак на мир.

Характер

Снимка: iStock

Тайските котки наследяват своя прочут темперамент от ранните Сиамски котки. Те са изключително интелигентни, общителни и силно привързани към хората. Активни и любопитни, тези котки често напомнят на малки деца – обичат да изследват всяко кътче на дома, да се катерят на неочаквани места и да тестват границите на възможностите си.

Те са верни спътници и ще ви следват навсякъде, включвайки се в ежедневните ви занимания с желание да „помогнат“. Тайските котки са и много „разговорливи“. Макар да не са непременно шумни, те обичат да общуват – ще ви посрещнат на вратата, ще ви „разказват“ как е минал денят им и ще търсят отговор. Често изразяват вниманието си и чрез физически контакт – леко потупване с лапа, скок на рамото или нежно доближаване лице в лице.

Емоционалната връзка с тази порода е от първостепенно значение. Без достатъчно внимание и взаимодействие, те могат да страдат и да проявяват нежелано поведение. Физически са непретенциозни – козината им не изисква специални грижи, тъй като сами се поддържат чисти. Но в емоционален план се нуждаят от много любов и ангажираност.

Снимка: iStock

За хора, които търсят близък и отдаден спътник, Тайската котка е идеалният избор. Това е приятелство, което се задълбочава с времето и става все по-ценно.

Здраве

Тайската котка е като цяло здрава порода, без известни специфични генетични заболявания. При правилна грижа, редовни ваксинации и профилактични ветеринарни прегледи тя може да живее дълъг и активен живот.

Все пак, както при всички котки, има няколко често срещани здравословни проблема, които е добре да се следят:

• Зъбни проблеми – Повечето котки след 4-годишна възраст развиват заболявания на зъбите и венците. Това може да доведе до болка, затруднено хранене и разпространение на инфекции в организма. Редовните ветеринарни прегледи и почистване на зъбите у дома значително намаляват риска.

• Затлъстяване – Около 40% от домашните котки страдат от наднормено тегло, което повишава риска от заболявания като остеоартрит, дисплазия на тазобедрената става, сърдечносъдови проблеми и диабет. Контролът върху храненето и осигуряването на достатъчно движение са ключови за здравето на Тайската котка.

Грижа

Тайската котка е късокосместа и елегантна порода, която обикновено сама поддържа козината си чиста. Къпане или интензивен груминг са необходими само ако козината ѝ се замърси с нещо вредно или неприятно.

Груминг и хигиена

• Козина – късата, гладка козина почти не изисква грижи. Леко четкане от време на време може да помогне за премахване на паднали косми и за стимулиране на кръвообращението.

• Уши – редовно проверявайте ушите. Ако има лоша миризма, секрет или натрупана ушна кал, почиствайте с разтвор, препоръчан от ветеринар, и използвайте марля или памучен тампон (никога клечки).

• Зъби – пародонтални заболявания са чести при котки над 3-годишна възраст. Ежедневното почистване е най-добро, но минимум три пъти седмично е препоръчително.

• Нокти – подрязвайте върховете на ноктите веднъж на 1–2 седмици. При необходимост помолете ветеринар да ви покаже правилната техника.

Среда и активност

Снимка: iStock

• Физическа активност – Тайската котка е активна и игрива по природа. Осигурете ѝ котешко дърво, драскалки, топки и играчки тип „въдица“, които ще стимулират катерене, скачане и ловен инстинкт. Драскалките също помагат да поддържа ноктите си в добро състояние.

• Температура и комфорт – заради тънката си козина тайската котка е чувствителна към студ. Подгответе ѝ топло легло, покрито с кърпа или одеяло, и перете постелките редовно.

Хранене

Тайската котка се адаптира добре към различни диети, но най-добре се развива с висококачествена, пълноценна комерсиална храна за котки. Подходящият хранителен режим подпомага дългия ѝ живот и доброто здраве.

Хранителен режим

• Котенца (3–8 месеца) – хранене три пъти дневно.

• Възрастни котки – обикновено два пъти дневно е достатъчно.

• Персонален подход – всяка котка е различна, затова е добре да се консултирате с ветеринарен лекар за оптималния режим и количество храна.

Какво да избягвате

• Свободно хранене със суха храна – оставянето на гранули през целия ден може да намали приема на вода, което е неблагоприятно за здравето на бъбреците и пикочните пътища.

• Лакомства – предлагайте в ограничени количества, не повече от една-две хапки дневно.

Вода и хидратация

• Прясна вода всеки ден – винаги осигурявайте чиста и свежа вода.

• Разположение на купата – поставете водата на поне метър от храната, тъй като миризмата на храна може да обезкуражи котката да пие.

• Фонтан за вода – филтрираните фонтанчета често стимулират котките да пият повече, като поддържат водата свежа и движеща се.

Деца и домашни любимци

Снимка: iStock

Тайската котка е социална, игрива и обичлива, което я прави подходяща за семейства. Обикновено се разбира добре с по-големи деца, които знаят как да се държат внимателно с животни, и търпеливо понася игрите и ласките им. Малките деца трябва да бъдат наблюдавани, за да се избегнат неволни грубости.

По отношение на други домашни любимци Тайската котка е дружелюбна и често приема присъствието им без проблем. Тя обикновено се чувства добре с други котки и дори с кучета, особено ако е свикнала с тях от малка. Все пак индивидуалният характер и ранните социални контакти играят голяма роля – колкото по-рано котката е отглеждана в дом с хора и животни, толкова по-лесно се адаптира.

В обобщение, Тайската котка е порода, която може да бъде отличен спътник за семейства с деца и за домакинства с повече от един домашен любимец, стига да получава внимание, уважение и правилна социализация.

Как да различим Тайската котка от Сиамската?

Снимка: iStock

• Прилики между Сиамската и Тайската котка

Сиамската и Тайската котка имат общ произход и затова споделят редица черти. И двете породи са социални, гласовити и интелигентни, като обичат да общуват със стопаните си и търсят внимание. Те са игриви и активни, което ги прави подходящи за семейства, които желаят близък контакт с животното си. И двете породи имат характерното пойнт оцветяване – по-тъмни уши, лапи, опашка и лице – и сини очи, които са отличителна черта и при двата типа котки.

• Разлики между Сиамската и Тайската котка

Външният вид и телосложението са основните разлики между породите. Съвременната Сиамска котка има стройно, удължено тяло, дълги крака и ъгловата клиновидна глава, което ѝ придава елегантен и изискан вид. Тайската котка запазва по-традиционната форма – тя е по-здрава, мускулеста, с по-къси крайници и ябълковидна глава, придаваща ѝ естествен и хармоничен вид.

Макар и двете да имат пойнт оцветяване, Тайската котка се среща в по-широк набор от цветови варианти, докато при Сиамската цветовете са по-стриктно определени. Здравословно, Сиамските котки могат да бъдат по-податливи на специфични проблеми като сърдечни заболявания, докато Тайската котка се счита за по-устойчива и здрава порода, въпреки че и при нея могат да се появят стандартни проблеми като зъбни заболявания или ушни инфекции. Така, докато Сиамската котка символизира елегантност и изтънченост, Тайската се възприема като по-естествена и традиционна версия на породата, която е здрава и балансирана.