Хималайска котка

История

Хималайските котки се появяват след кръстосване между Сиамски и Персийски котки, което е направено в средата на 20-те години. През 30-те години се ражда за първи път дългокосместа котка със светла козина и оцветени, тъмни крайници (калърпойнт). Полученият резултат е любопитен, тъй като до този момент няма котка с дългата козина на Персиеца и типичното оцветяване на Сиамците. От тук се ражда идеята за нова порода. През 50-те години, американка на име Маргерита Гофорт успява да продължи развъждането на този „Персийски калърпойнт“. Тези приятели са признати през 50-те години, под името „Хималайска котка“. Породата е кръстена по този начин заради приликата на оцветяването с други животни като хималайския заек, например.

Външен вид

Хималайската котка е средно голяма до голяма, с плътно и набито тяло, масивно както в раменете, така и в задната част. Костната структура е тежка и добре развита, а общият силует е закръглен и мускулест, без излишна пълнота.

Главата е голяма, кръгла и плавно оформена, поставена върху къса и здрава шия. Муцуната е сплескана, с къс, широк и леко „чип“ нос. Очите са големи, кръгли, широко разположени и винаги ярко сини – това придава характерното нежно и мило изражение на породата. Ушите са малки, заоблени в краищата, разположени ниско и далеч един от друг. Брадичката е силна и добре развита, а съзъбието трябва да е правилно.

Опашката е къса, дебела и пропорционална на тялото, но изключително пухкава.

Снимка: iStock

Козината е дълга, мека и обемна, с гъст подкосъм, който лесно се сплъстява без редовно разресване. Затова породата изисква ежедневна грижа, за да се запази великолепното ѝ състояние.

Оцветяването напомня това на Сиамските котки – тялото е светло (бяло или кремаво), а по-тъмните участъци, наречени „пойнтове“, се намират по лицето, ушите, лапите и опашката. Срещат се различни цветове на тъмните оцветявания – син, шоколадов, лилав, червен и други. Между светлия цвят на тялото и по-тъмните участъци трябва да има ясен контраст, макар при по-възрастни котки да се допуска леко потъмняване на козината.

Хималайската котка не е хипоалергенна – линеенето е значително без редовна поддръжка.

Вижте още: Каква е разликата между породите Рагдол и Хималайска котка

Характер

Хималайската котка е нежна, спокойна и изключително привързана порода. Тези котки често са по-нискоенергийни и предпочитат уютното гушкане и дрямката в скута на своя човек пред лудите игри и катеренето по мебели. Те реагират на настроенията на стопанина си и са чудесни емоционални спътници.

Характеризират се с уравновесено поведение и рядко проявяват проблемни навици като прекомерно мяукане, хапане или разрушително драскане. Обичат вниманието и галенето, но не са натрапчиви – ако им липсва човешка компания, ще го покажат с тихо мяукане и умилителни погледи от големите си сини очи.

Хималайците са интелигентни и игриви, наслаждават се както на пъзел-играчки, така и на най-обикновено топче хартия. Макар да не се нуждаят от непрекъснато забавление, ежедневното психическо и физическо обогатяване е важно за тяхното добруване. Обикновено не търсят високи места и се катерят по-малко в сравнение с по-атлетични породи, което ги прави подходящи за по-спокойни домакинства.

Те се разбират добре с деца, с други котки и дори с кучета, което ги прави чудесен избор за семейства и стопани, които за първи път взимат котка. Единственото условие е козината им да получава необходимата ежедневна грижа.

Здраве

Снимка: iStock

Хималайските котки живеят средно между 9 и 15 години и могат да бъдат верни спътници в продължение на дълго време. Както при всички брахицефални породи (с плоска муцуна), при тях съществува повишен риск от някои наследствени и анатомични здравословни проблеми, поради което редовните ветеринарни прегледи и добрата профилактика са от особено значение.

• Брахицефален синдром на дихателните пътища

Поради късата муцуна и тесните ноздри някои Хималайци могат да изпитват затруднено дишане – особено при топло време, физическо натоварване или наднормено тегло. В тежки случаи може да се наложи хирургична корекция. Дишане с отворена уста винаги е алармиращ симптом и изисква незабавен преглед при ветеринар.

• Хипертрофична кардиомиопатия (ХКМ)

Това е често срещано сърдечно заболяване при котките, което в ранните етапи може да протича без симптоми. По-напредналите стадии водят до летаргия и затруднено дишане. Препоръчително е котенцето да произхожда от родители, тествани за ХКМ, а проверките при ветеринар да се извършват редовно.

• Поликистозна бъбречна болест (ПКБ)

Генетично наследяемо състояние, при което в бъбреците се образуват кисти, водещи до загуба на бъбречна функция. Симптомите най-често се проявяват след седмата година – повишена жажда, загуба на апетит, отслабване. ДНК тестовете могат да установят риска още в ранна възраст, затова е важно да се избират развъдчици, които тестват родителите.

• Луксация на пателата

Преместване на капачката на коляното, което причинява болка и може да доведе до артрит. Лечението варира от контрол на теглото до хирургия при по-тежки случаи.

• Зъбни заболявания

Плоската муцуна може да допринесе за струпване на зъбите и по-висок риск от зъбни инфекции. Ежедневното почистване на зъбите и редовни ветеринарни прегледи са най-добрата профилактика.

Грижа

Снимка: iStock

Хималайските котки са любящи и спокойни, но поддръжката на външния им вид изисква специално внимание. Дългата и гъста козина може да бъде както копринено гладка, така и по-плътна и вълниста, което прави ежедневното разресване задължително, за да се предотвратят възли и сплъстявания. Те са общителни, игриви и обожават да участват активно в семейния живот – винаги наблизо и готови да ви посрещнат с ентусиазъм.

Грижа за козината

• Четкайте всеки ден с подходящ гребен, който достига до подкосъма.

• Пропускането на ежедневната грижа може да доведе до болезнени сплъстявания, които изискват професионално оформяне.

• Редовните къпания ( според препоръка на ветеринар) поддържат кожата и козината чисти и здрави.

• Някои стопани избират периодични посещения при грумър за по-лесна поддръжка.

Грижа за очите

• Плоската муцуна предразполага към по-обилно сълзене.

• Почиствайте ежедневно зоната около очите с мека, влажна кърпа.

• Следете за зачервяване, секреция или неприятна миризма и при нужда се консултирайте с ветеринар.

Грижа за ушите

• Проверявайте редовно ушите и почиствайте внимателно при замърсяване.

• При признаци на инфекция (зачервяване, миризма, сърбеж) потърсете ветеринарна помощ.

Хранене

Снимка: iStock

Хималайските котки, като представители на персийската група, се нуждаят от висококачествена и добре балансирана диета, богата на протеини и основни хранителни вещества. Количеството и видът на храната трябва да съответстват на възрастта, теглото и нивото на активност на котката, затова е препоръчително хранителният режим да бъде обсъден с ветеринарен лекар.

Тази порода е по-склонна към наднормено тегло, особено след кастрация/стерилизация, затова е важно да се следи внимателно дозировката на храната и да се ограничават лакомствата. При тенденция към напълняване ветеринарният лекар може да предложи подходящ план за контрол на теглото.

Хималайците често поглъщат повече козина заради дългия и гъст космен слой, което увеличава риска от образуване на космени топки. За да се намали този проблем, може да се използват специализирани храни или добавки след препоръка от специалист.

Вода и хидратация

Прясната вода трябва да е винаги достъпна. Купичките е добре да се мият и пълнят ежедневно с чиста вода. За да се насърчи пиенето:

• Поставете водата на разстояние поне метър от храната, тъй като силните миризми могат да отблъснат котката.

• Фонтанчетата за вода са чудесен вариант – много хималайски котки ги предпочитат и така се поддържа и козината около брадичката по-суха.

Деца и домашни любимци

Хималайските котки са нежни, спокойни и привързани домашни любимци, които могат чудесно да се впишат в семейства с по-спокойна атмосфера. Те обичат компанията на своите хора, но ценят и тишината и рутината в дома. Шумни и много динамични домакинства може да не са най-подходящата среда за тях.

С деца хималайците се разбират добре, стига малките да знаят как внимателно и уважително да се отнасят към котките. За семейства с по-големи деца тази порода е особено подходяща. Трябва да се има предвид, че те изискват ежедневно внимание и грижи за козината, което може да е предизвикателство за по-натоварени семейства.

• Съвместимост с други животни

Снимка: iStock

Когато са правилно социализирани, Хималайските котки могат да живеят спокойно с други котки или с кротки, добре обучени кучета. Те предпочитат домашни любимци със сходен темперамент и не се чувстват комфортно около прекалено активни или шумни животни. Важно е да имат свое тихо, безопасно място, където да се уединят при нужда.

Хималайците не са силни ловци, но въпреки това присъствието им може да бъде стресиращо за дребни животинки като птици, гризачи или екзотични домашни любимци. За тяхната безопасност и спокойствие е най-добре да се избягва директен контакт.

Какво трябва да знаят стопаните на брахицефални породи котки

Хималайските котки принадлежат към брахицефалните породи – животни с характерно къса и сплескана муцуна. Именно тази особеност придава на породата очарователния ѝ израз, но също така може да бъде свързана с някои здравословни предизвикателства. Брахицефалните котки са по-податливи на проблеми с дишането, сълзотечение, запушване на носните канали и затруднено терморегулиране при високи температури. Поради това е важно стопаните да обръщат особено внимание на хигиената на очите и дишането, да осигуряват прохладна среда през лятото и да посещават редовно ветеринарен лекар за профилактични прегледи. С правилни грижи тези котки могат да се радват на дълъг, комфортен и щастлив живот.

Ако търсите спокойна котка - Хималайската е вашата!

Снимка: iStock

Хималайските котки са известни със своя изключително спокоен, кротък и уравновесен характер. Те не са шумни или прекалено активни и предпочитат да прекарват времето си в уютни помещения до своите стопани, вместо в диви игри. Това ги прави идеален избор за хора, които ценят тишината и търсят приятна котешка компания у дома. Хималайските котки обичат вниманието и гальовността, но никога не са натрапчиви – те са нежни, деликатни и чудесни спътници за спокойни семейства, възрастни хора или за всеки, който предпочита релаксираща атмосфера в дома си.