Ще се изненадате колко ДНК хората споделяме с котките

Снимка: iStock

Х ората споделят невероятните 98,8% от същата ДНК, която имат шимпанзетата. Наред с това споделяме и почти същите набори от гени като мишките и 80% от същата ДНК на кравите.

Съвсем спокойно можем да твърдим, че хората споделяме голям процент от нашата ДНК с много и различни животни. От тук можем да предположим, че процентът, по който си приличаме с котките също е висок, нали? За радост на котешките любители, хората и гальовните животни делим около 90% от тяхната ДНК!

Котките споделят изненадващо голямо количество ДНК с нас

Снимка: iStock

Смята се, че гальовните животни са най-близки до хората по отношение на ДНК, различна от шимпанзетата. Очевидно обаче нямаме много общо с котките по отношение на начина, по който живеем живота си. Те са месоядни, докато ние сме всеядни и в тези наши нужди, повече приличаме на кучетата. От друга страна те не използват баня по начина, по който го правим ние, не гледат телевизия, не ходят на работа (за което им завиждаме, макар че в природата се трудят за храната си). Типично за всички животни, бихме казали, че те са по-примитивни от нас. Въпреки това защо споделяме толкова много ДНК?

Dogsandcats.bg

Нашата споделена ДНК е просто маркер за генетични състави и дефекти. Това не ни кара да действаме по едни и същи начини или да имаме същия начин на живот, което би трябвало да е очевидно, ако наблюдаваме разликите само при хората.

Как споделената ДНК може да бъде от полза хората и за котките

Споделянето на толкова много ДНК с тези мъркащи приятели означава, че можем да научим повече за всеки вид и за това как се справяме със стрес, болести, раждане и всичко, което ни интересува. Това би ни помогнало да разбираме по-добре защо мъркащите приятели развиват някои проблеми и как можем да им помогнем.

Обратно, вероятно можем да научим повече за това как се развиват болестите като се фокусираме върху това как те протичат при котките. За съжаление, не се провеждат известни хуманни научни изследвания, които биха могли да помогнат на хората и котките да се учат един от друг въз основа на техните прилики или поне не на този етап.

Следователно можем да се радваме, че имаме толкова много прилики, но към момента не можем да ги използваме за нищо, което да ни е от твърде голяма полза както за нашия живот, така и за техния.

Снимка: iStock

Важно е да се отбележи, че никога не трябва да се правят изследвания, които биха могли да навредят на човек или котка (физически или психически) в името на науката. Има много начини да изучаваме и двата вида, когато става въпрос да научим повече за нашата споделена ДНК и как тя влияе на живота ни. Редица организации и държави се борят (и то успешно) срещу тези методи на изследване.

В заключение, можем да кажем, че

котките и хората могат да споделят голямо количество ДНК, но ние сме много различни видове.

Само защото споделяме толкова много ДНК, не означава, че трябва да живеем повече като котки или че котките трябва да живеят повече като нас. Просто нашите тела и молекули са съставени от много от едни и същи видове информация.