5 възможни причини защо кучето ви не лае

Снимка: iStock

К огато си вземете куче, има определени неща, които очаквате то да прави като част от типичния поведенчески модел на четириногите. Лаенето е едно от тях. За това и няма как да не се разтревожите, когато домашният ви любимец лае рядко или понякога изобщо не го прави.

Има различни естествени причини защо едно куче не лае, но понякога това включва и някои медицински състояния. Предлагаме ви да ги разгледаме заедно.

5 причини, поради които кучето ви не лае

Специфика на породата му

Някои породи кучета са много гласовити, докато други предпочитат по-скоро да бъдат тихи. Четириногите, които са по-вокални, често са били използвани в миналото като кучета-пазачи, които уведомяват стопанина си за всяко малко нещо чрез лай.

Снимка: iStock

Dogsandcats.bg

Повечето домашни любимци, които имат по-спокоен нрав, никога не са били пазачи или охрана. Тяхното предназначение варира от компаньони до помощници на овчарите. За тях е характерно и, че предават емоциите си главно, използвайки други типове вокализации и език на тялото.

Най-често срещаните тихи породи кучета (макар че този списък съвсем не е изчерпателен!), са:

Басенджи
Акита
Френски булдог
Кавалер Кинг Чарлз шпаньол
Родезийски риджбек
Бернско планинско куче
Борзой
Шиба ину

Ако питомецът ви не лае често поради специфичните характеристики на породата си, тогава е необходимо да обръщате по-голямо внимание на езика на тялото му, за да разберете как се чувства и от какво има нужда.

Снимка: iStock

Индивидуалната личност на кучето

Дори в рамките на една порода няма две еднакви кучета. Всяко четириноги има своя индивидуална личност. Това е важен аспект, който следва да имате предвид, защото може да ви освободи от някои от притесненията, които може би имате относно нуждата от вокализация на животното.

Някои кучета обичат да са център на внимание и бързо научават, че силният лай е чудесно средство за постигане на това. Други четириноги са по-срамежливи и предпочитат да се движат по-безшумно и незабелязано. А някои просто може би предпочитат тишината. Например, Нюфаундлендите отпускат гръмкия си глас само, когато смятат, че действително е необходимо.

Снимка: iStock

Често собствениците на четириноги намират за положително стечение на обстоятелствата, че са се озовали с домашен любимец, който предпочита тишината и спокойствието. Няма смисъл да се опитвате да дразните или обучавате животното да лае. Неговото мълчание не е нещо, което трябва да ви тревожи.

Резултат от обучението

Ако сте работили по посока да научите кучето си да лае само по команда, тогава е по-малко вероятно то да е по-тихо през по-голямата част от времето. Същото се отнася и ако имате осиновено куче – възможно е някой преди вас да го е дресирал да лае избирателно.

Минала травма

Осиновено куче, което не лае, без значение от каква порода е, не е необичайна картинка. Животното може да е било изоставено или малтретирано в миналото. А лаят или издаването на друг нежелан шум, да е отключвало епизодите на насилие. Кучетата бързо учат, че ако всяка вокализация им „печели“ физическо насилие, то е по-добре да се затворят в себе си и да спрат да лаят.

Снимка: iStock

Да, вероятно животното няма непременно да си помисли, че ако лае, вие ще подходите към него, подобно на неговия предишен собственик. Но четириногите не забравят лесно тези уроци от миналото си – това е тяхната стратегия за самосъхранение.

Медицинско състояние

И накрая, определени здравословни състояния могат да повлияят на иначе гласовитото ви куче. Вероятно е да се касае за медицински проблем, ако до момента питомецът ви е бил доста вокален, а след това внезапно спре да издава много или никакъв шум. В този случай е добре да се свържете с ветеринарния си лекар и да запишете час за преглед.