Дресура на кучето: Противокондициониране и десенсибилизация
З абележка: Контракондиционирането и десенсибилизацията са важни, но трудни концепции, с чието прилагане се занимават най-вече специалистите и професионалните дресьори на домашни любимци. В настоящия материал даваме единствено общи насоки и информация какво представляват те.
Никой стопанин на домашен любимец не обича да вижда как косматият му другар изпитва страх, безпокойство или стрес. Ситуацията се усложнява допълнително от факта, че понякога стимулът, провокиращ тези отрицателни емоционални реакции е нещо, което срещате редовно. За щастие, има някои доказани интервенции, които можете да приложите и да помогнат на питомеца ви да се почувства по-комфортно.
Ако живеете с поведенчески предизвикателен домашен любимец, има вероятност да сте попадали в заешката дупка на тактиките за промяна на поведението.
Две са основните концепции, с които вероятно ще се сблъскате - десенсибилизация и контракондициониране. Колкото и сложни да звучат или изглеждат тези термини, както се казва, дяволът е в детайлите. Защото, за да приложите тези стратегии ефективно, необходимо е да имате предвид някои критични нюанси.
Какво е десенсибилизация? Или по-точно – какво не е?
Десенсибилизацията се отнася до постепенното, систематично излагане на индивида на типично отблъскващ го стимул (т.е. тригер) с крайната цел да се намали реакцията на въпросния индивид към стимула.
При истинска десенсибилизация животното не трябва да проявява никакъв страх, тревожност или агресивни реакции. Един от най-добрите подходи как да постигнете това е да напишете списък с тригери, като започнете от най-лесното и завършите за най-трудното, през което ще работите. И да следвате темпото на животното.
Какво имаме предвид? Например, ако имате куче, което се страхува от къпане, първата стъпка не бива да бъде да напълните ваната с вода и да вкарате домашния си любимец вътре за баня. Може просто да пуснете водата да тече, за да слуша животното звука й. При това – от съседната стая. Имайте предвид, че това може да бъде бавен процес, понякога са необходими седмици, месеци или години, в зависимост от сериозността на проблема. Не забравяйте обаче, че в дългосрочен план бавното е бързо.
Ключът към правилната десенсибилизация е нейният постепенен характер и нарастваща трудност, но само, ако кучето показва спокоен език на тялото в преходния етап. Прибързването на този процес може не само да забави напредъка ви, но и активно да навреди и дори – да влоши проблема още повече.
Голяма част от стопаните правят именно тази грешка и „се хвърлят в дълбокото“. Обичайна практика, обяснявана с идеята, че така животното ще разбере, че няма от какво да се страхува. Всъщност вместо систематичното въвеждане на мека версия на тригера, това се отнася до излагане на обучаемия на пълната интензивност и умишлено провокиране на неблагоприятна реакция.
Този подход често поставя животното в състояние, наречено „заучена безпомощност“, което значително компрометира благосъстоянието му и може да му причини трайни увреждания.
Какво е контракондициониране? И какво не е?
Вероятно сте чували за класическото кондициониране, понякога наричано кондициониране на Павлов, покрай историята за кучетата на Павлов. В цитираните експерименти на четириногите е пускан определен звук, който веднага е последван от храна. Постепенно животните започнали да правят асоциацията, че шумът предшества яденето и в последствие дори и само при пускането му, започвали да слюноотделят в очакването на нещо вкусно.
А сега си представете, че вместо този звук да се съчетае с храна, той е предшествал нещо неприятно, като пръскане със студена вода, например. Вместо да видим положителното очакване, вероятно ще станем свидетели на страховити и агресивни реакции, свързани с неприятния стимул. Именно поради това, при класическото контракондициониране нашата цел е да научим животното, че определен звук не означава нещо неприятно (пръскане със студена вода), а нещо страхотно (храна или лакомство).
Контракондиционирането е процес, чрез който променяме в дългосрочен план емоционалната реакция на животното към определен стимул. Придържайки се към примера с кучето, което се бои от къпане, това може да означава съчетаване на времето за баня с нещо, което животното действително обича. Като постелка или играчка за близане с фъстъчено масло, например. В крайна сметка, реакцията на четириногото към къпането може да се подобри благодарение на положителното очакване на вкусното фъстъчено масло.
Важно е да се отбележи, е контракондиционирането не е предназначено да „разсейва“ обучаемия от тригера. Всъщност, нашата цел е животното да го забележи, преди да му предоставим храна, лакомство, играчка или каквото и да е било приятно нещо, което използваме при кондиционирането.
Времето и последователността тук са критични: ако предоставим храната преди да се появи тригерът, можем да объркаме кучето и то да научи, че лакомството кара „страшното“ да се появява.
Как се прилагат десенсибилизацията и контракондиционирането?
Въпреки че десенсибилизацията и контракондиционирането могат да се прилагат независимо, вашият консултант или дресьор по кучешко поведение най-вероятно ще препоръча комбинирането на тези стратегии.
Това означава постепенно да излагаме животното на по-меки версии на тригер, с който то може да се справи без страх или агресивен отговор, като същевременно го сдовяваме с нещо, което животното обича. Този двустранен подход ще ги гарантира, че косматият ни другар не се напряга прекомерно, а вместо това прави нови асоциации ефективно.
Нека преразгледаме нашия пример с банята – за последен път. Ако трябва да използваме комбинирано десенсибилизация и противокондициониране, това означава, че започваме с пускане на водата във ваната за кратко време, докато четириногото се наслаждава на фъстъченото масло и слуша звука в другата стая.
След като видим положително очакване от страна на животното, можем да се опитаме да се приближим малко по-близо и да въведем различен аспект, свързан с рутината му за къпане. С добре обмислен план можем да проправим път към едно изживяване във ваната, без стрес за всички участници в него.
Намиране на квалифициран специалист
Има тънка разлика между просто и лесно, когато става въпрос за промяна на поведението. Ако вие и домашният ви любимец се нуждаете от помощ за преодоляване на тревожно, реактивно или агресивно поведение, наемането на квалифициран специалист е силно препоръчително! Потърсете хора във вашия район, които имат подходящите пълномощия, квалификации и опит.
Не забравяйте, че значимата промяна в поведението изисква време. Бъдете търпеливи – не само с косматия си другар, но и със самите себе си!
Вижте още:
5 съвета за обучение на високоенергийни кучета
Колко думи може да научи едно куче