Какво е лайшманиоза при кучетата и как да разпознаем симптомите ѝ?

А ко за първи път чувате за лайшманиозата, то бързаме да ви успокоим – не сте сами. Това заболяване до скоро беше сравнително непознато за Европа и далеч по-разпространено в САЩ и Африка. Към днешна дата обаче, то е разширило географското си разпространение, вероятно поради покачващите се температури, свързани с изменението на климата.

Какво представлява лайшманиозата?

Лайшманиозата е инфекциозно заболяване, което се причинява от протозоен (едноклетъчен) паразит, който се предава на кучета, котки и някои гризачи чрез ухапване от насекоми – малки хапещи пясъчни мухи (Phlebotomus). Веднъж попаднал в организма на кучето, този паразит се установява в белите кръвни клетки, в кожата и вътрешните органи. Заболяването е със сезонен характер и най-често се проявява от май до октомври, когато кръвосмучещите насекоми са най-активни.

Снимка: iStock

Кучетата могат да се заразят в лайшманиоза независимо от възрастта или породата си, но кутретата и възрастните четириноги са по-уязвими, тъй като имунната им система все още не е достатъчно силна. Инкубационният период от инфекцията до симптомите обикновено е между един месец и няколко години. Основните засегнати органи са кожата, бъбреците, далака, черния дроб, очите и ставите. Често има и реакция с лезии по кожата, косопад и кръвоизливи.

За всеки собственик на домашен любимец е важно да има представа от това заболяване и симптомите му, за да може да реагира своевременно и да се погрижи за питомеца си.

Причини

Пътуването до ендемични региони (обикновено Средиземноморието), където кучето може да бъде изложено на пясъчни мухи - гостоприемник на Leishmania - е най-честият начин за заразяване с инфекцията. Въпреки това, получаването на кръвопреливане от друго заразено животно също може да доведе до лайшманиоза.

Снимка: iStock

Какви са симптомите на лайшманиозата

Лайшманиозата може да причини един или два вида – кожна и висцерална инфекция. Кожната форма на заболяването е по-характерна за котките, докато висцералната се среща по-често при кучетата. 

Симптомите на висцералната форма включват:

• Треска
• Липса на апетит
• Обща слабост
• Летаргия
• Намалена издръжливост
• Загуба на тегло
• Диария
• Повръщане
• Повишена жажда и уриниране
• Мускулна болка
• Зачервяване на очите
• Затруднено дишане, образуване на язви в носа
• Кървене от носа
• Подути лимфни възли и увеличен далак

Висцералната форма на заболяването прогресира много бързо, като често се стига до сериозна бъбречна недостатъчност. 

Снимка: iStock

Клинични признаци на кожната форма:

• Удебеляване и втвърдяване на кожата на муцуната и възглавничките на лапите
• Загуба на тъмен пигмент по кожата
• Образуване на възли или твърди бучки
• Косопад – обилно падане на козината около очите, муцуната и крайниците
• Козината като цяло изглежда матова и чуплива, с плешиви петна
• Ноктите могат да станат дълги и необичайно извити. 

Как се диагностицира лайшманиозата при кучета?

Поради естеството на симптомите на лайшманиозата може да не заподозрете, че кучето ви е болно или поне не веднага. Дългият инкубационен период означава, че признаците на заболяването ще се появят известно време след излагане на паразита. 

Снимка: iStock

За да диагностицира състоянието, ветеринарният ви лекар ще поиска информация дали сте пътували с домашния си любимец наскоро и къде. Специалистът ще назначи кръвни тестове, урина и кожни биопсии, за да идентифицира паразита. Ветеринарният ви лекар може и да тества кучето за по-често срещани заболявания като рак, чума или лаймска болест. 

Важно е да отбележим, че понякога развитието на лайшманиозата при кучетата може и изобщо да не се случи – ако имунната система на животното е достатъчно силна, за да се справи с болестта може дори да не разберете, че питомецът ви е заразен.

Лечение 

Освен ако кучето ви не е изключително болно, то ще бъде лекувано амбулаторно. Ветеринарният лекар вероятно ще предпише висококачествена протеинова диета, която е предназначена специално за бъбречна недостатъчност, ако е необходимо. Тъй като това е зоонозна инфекция, организмите, живеещи в лезиите, могат да бъдат предадени на хората. Тези организми никога няма да бъдат напълно елиминирани и рецидивът, изискващ лечение, е неизбежен. Има лекарства, които могат да бъдат полезни при лечението на симптомите и справянето с болестта. Вашият ветеринарен лекар ще ви посъветва за най-добрия курс. 

Снимка: iStock

Живот и управление на заболяването

Ветеринарният ви лекар ще иска да наблюдава домашния ви любимец за клинично подобрение и идентифициране на организми при повторни биопсии. Можете да очаквате рецидив от няколко месеца до година след приключване на първоначалната терапия. Вероятно ще трябва да водите питомеца си на рутинни прегледи на всеки два месеца след приключване на първоначалното лечение. 

Как да предотвратим заразата с лайшманиоза?

Ако живеете в район с известна лайшманиоза, можете да намалите риска от заразяване, като използвате инсектициди за отблъскване на пясъчни мухи. Има локални спрейове или лосиони, които можете да нанесете върху кожата си или върху кучето си, които могат да отблъснат насекомите и така да минимализирате риска от ухапване. Ако имате притеснения относно лайшманиозата, свържете се ветеринарния си лекар. Ранното изследване и лечение може да спаси живота на домашния ви любимец.

Снимка: iStock

Ако кучето ми има лайшманиоза, мога ли и аз да се заразя?

Не, кучето не може да ви предаде лайшманиоза, независимо дали се гушкате или живеете с него. Това потенциално смъртоносно заболяване се причинява от паразитни протозои, на които са изложени както хората, така и животните. 

Въпреки че вашият верен спътник може и да не ви зарази директно обаче, той може да играе основна роля в предаването и разпространението на паразита. 

Ето защо, за да предотвратим разпространението, трябва да знаем как болестите се предават от животни на хора. 

Какво представляват зоонозите?

Зоонозите са заболявания, които могат да се предават от животни на хора и обратно. В конкретния случай, при кучетата, това включва бяс, трихофития и туберколоза, наред с други.  Тъй като са специфични за други видове, хората обикновено нямаме естествена защита срещу тези болести, така че често последствията често са сериозни. Въпреки че в по-голямата си част заболяванията, характерни за опитомените кучета не са заразни за хората, има някои от тях, които все пак можем да прихванем, ако не бъдем внимателни. Ето 5 от тях, които си струва да проучите по-внимателно.

Снимка: iStock

Как се предават зоонозите?

Зоонозите се предават чрез директен контакт, при който близостта с едно заразено животно е достатъчна, за да прихване и човек заболяването. Например, ухапването от бясно куче е най-честият начин, по който човек може да се зарази с бяс. 

В случая с кучешката лайшманиоза, можете да бъдете спокойни: това заболяване не може да се предаде директно. Дори и домашният ви любимец вече да го има, няма да се заразите от него, ако го прегърнете, той оближе ръката ви или просто живеете заедно.

Много зоонози обаче имат индиректен цикъл, тоест, те се нуждаят от междинен гостоприемник, за да заразят човек. Векторът (който го предава) обикновено е насекомо. Например, мухата цеце е векторът на сънната болест, а пясъчната муха – на лайшманиозата.

Директният контакт не е рисков фактор за предаване на лайшманиоза.

Хората обикновено са случайни гостоприемници на зоонозите. Тези заболявания са разпространени сред други животински видове (резервоари). Например елените и вълците са основните резервоари на лаймската болест, а кърлежите са нейният вектор. В случая на лайшманиоза бездомните кучета са основният резервоар на заболяването в Европа.

Снимка: iStock

Ухапването от малко насекомо може да причини лайшманиоза

Преносителят на лайшманиозата е малко, неуловимо насекомо, известно като афлеботоминна пясъчна муха. Женското насекомо се храни с кръвта на бозайници, по този начин разпространява болестта. Лайшманиозата може да се предаде на хората само от пясъчна муха, която преди това е ухапала заразено животно. Следователно избягването на ухапването им е най-добрата стратегия за предотвратяване на заразата при кучета и при хора. Това се постига главно с репеленти и инсектициди, но не разчитайте само на това: ваксинацията, хигиената и чистотата също играят важна роля при превенцията. 

Въпреки че фактът, че домашният ви ни любимец не може да ни зарази чрез директен контакт, безспорно е отлична новина, не бива да ни успокоява прекомерно. Нашият четириног приятел трябва да бъде защитен, за да не стане фактор за разпространението на лайшмания. В противен случай това може да има много сериозни последици за хората, особено при тези с нарушена имунна система и деца.

Вижте още:

Може ли кучето да хване нашата настинка

Може ли котка да се зарази с настинка от куче