Немска овчарка

История

Немската овчарка е една от най-популярните, известни и обичани породи кучета по целия свят. Верен приятел, страхотен пазач – тя е всичко това, но и много повече!

Историята на Немската овчарка ни отвежда далеч назад, чак до бронзовата ера, когато са открити първите данни за съществуването на тези четириноги. Средновековни дворни кучета, най-вероятно кръстоски между индийски вълци, те били разпространени из цяла Европа. През XVIвек се обособяват първите примитивни немски овчарки, верни пазачи на дома. И така до XIX век, когато по инициатива на капитана от немската кавалерия Макс Фридрих фон Щефаниц започва селекцията и развъждането на Немската овчарка, каквато я познаваме днес. Заедно със свои съмишленици Макс кръстосва различни примитивни пастирски кучета, изключително различни по тип, височина, космена покривка и цвят. Те били наричани старонемски овчарки и са базата, от която са получени много от съвременните европейски кучета. 

Смята се, че основна роля в създаването на Немските овчарки са изиграли кучета от района на Тюрингия и Вюртемберг. Стандартът е установен и записан през 1899 година. Днес породата се радва на огромна популярност по целия свят, предпочитани са от полицията, за охрана на държавните граници, както и незаменими пазители на семейното имущество.

Външен вид

Куче със средни размери, удължен формат, здрави кости и силно телосложение. Мъжките представители на породата достигат до 65 см височина, женските – 60 см, а обичайното им тегло е между 50-60 кг, независимо от пола.

Главата на Немската овчарка е пропорционална на тялото, умерено широка, с леко закръглени скули и плавен стоп. Челото е леко изпъкнало, а муцуната – клиновидна, дълга и суха. Горната и долната част трябва да бъдат достатъчно силни, устните са сухи и добре прилепнали, тъмни на цвят. Носът е черен, очите – косо поставени, с бадемовидна форма и средна големина, тъмни на цвят. Ушите са високо поставени, прави, средно големи, широки в основата си и постепенно изтъняващи към върха. Челюстите са мощни, зъбите – големи и здрави. Шията е мускулеста, без гънки. Тялото е леко скосено надолу в задната си част. Гръдният кош е добре оформен, гърбът – прав, опашката – равномерно покрита с гъсти косми, стои провиснала надолу, при възбудено състояние се изправя, но не е добре ако се завива като кука. 

Козината е средно дълга и гъста. Космите са прави, твърди и плътно прилягащи, по-къси по главата, вътрешната страна на ушите, предната страна на крайниците, лапите и пръстите. Допустими са следните цветови съчетания: черно с кафяви подплащници, черно с жълтеникави подплащници, черно със сиво. По стандарт може да има и малки бели петънца по гърдите, както и значително изсветляване по вътрешната страна на крайниците. 

Характер

Най-ценното качество на расовата Немска овчарка е именно нейният характер. Тя е се отличава с естествено, непринудено поведение, бдителност, смелост, лоялност, боен инстинкт и управляема агресивност. Тези й качества я превръщат в ненадминато служебно куче, верен и неподкупен приятел на семейството. Интелигентни и чувствителни, те се привързват силно към стопаните си, не допускат лесно непознати до себе си и си остават в най-добрия случай приятелски-резервирани към ваши приятели, които виждат често. Това четириного усеща дори какви са вашите настроения към гостите ви – ако прецени, че нещо или някой ви е неприятен, например, кучето ще дойде и ще легне между вас и него, за да е готово да ви защити.

Немската овчарка е добра във всичко – в нейно лице имате верен приятел, компаньон и охрана, без да се натрапва, тя винаги е около вас, когато имате нужда от нея! Ако има нещо, в което тези кучета не са добри, това е самотата. На характера и поведението им не се отразява никак добре ако собственикът им отсъства често, приемат го лично, а това ги прави апатични, раздразнителни и депресирани. Те имат нужда от човешко присъствие, да са ангажирани с нещо и някого. 

За Немските овчарки се твърди, че разбират какво иска стопанинът им от тях само с един поглед. Това, разбира се, е малко пресилено, но със сигурност – постижимо, ако обучението се проведе правилно и своевременно. Защото, това са едни от най-умните кучета изобщо. Лесно учат нови неща, а фактът, че са предпочитани полицейски кучета, за търсене на мини и наркотици, говори достатъчно за уменията, които един добър треньор би могъл да развие у тях. 

Дресурата на Немската овчарка трябва да започне от най-ранна възраст, за да се увенчае с успех. Необходими са търпение, последователност, лидерски качества и известна твърдост, в никой случай обаче – с цената на физическо насилие. Ако сметнете, че не е по възможностите ви или не сте в състояние да разгърнете добре огромния потенциал на кучето – не се колебайте да го запишете на училище. Правилно тренираната Немска овчарка е абсолютно съкровище, но същото важи и за „изпуснатата“– ако не изпълнява командите ви, тя ще стане непослушна, своеволна и дори – опасна. Поощрявайте любимеца си за добре свършената работа с похвала или лакомство – това винаги дава необходимия резултат!

Здраве

Сред по-честите заболявания, от които страдат представителите на породата, са тазобедрена дисплазия и дисплазия на лакетната става. Могат да имат и диабет, сърдечни заболявания, болести на очите и гръбнака.

Грижа

Немската овчарка е подходящо куче както за семейства, свикнали да водят активен начин на живот, така и на по-възрастни хора. В зависимост от дома, в който попадне и нуждите на собственика си, това четириного може да е както игриво и нетърпеливо за разходки, така и нежно и внимателно. Може да се отглежда както в апартамент, така и в къща с двор. При всички случаи обаче, тя ще иска да спи близо до вас, за да ви пази. Добре е да предвидите място за Немската овчарка в дома си, откъдето тя спокойно ще следи вас, но и входната врата.

Разходките трябва да са поне по две на ден, съчетани с игри, но и спрямо желанието на кучето – ако то иска да потича или пък да се разходи кротко до вас – оставете на него да прецени. За Немската овчарка най-важно е, че прави нещо заедно с вас, независимо дали се касае за умствена или физическа активност.

Козината на тези кучета не изисква специални грижи, но тъй като е много гъста ти се скубе доста, е добре да се разресва поне веднъж на няколко дни, за да не се сплъсти. Не се препоръчва да се къпе повече от 2 пъти годишно, тъй като по-честите бани могат да увредят структурата на косъма. 

Хранене

Немската овчарка е красиво и величествено куче, което има нужда от балансирано меню, за да си набавя всички необходими му витамини, минерали и хранителни вещества. Препоръчва се да давате на любимеца си само специализирани за породата сухи храни, съчетани с натурални продукти. Това могат да бъдат различни меса – телешко, агнешко, дивеч, субпродукти, шийки и хрущяли, риба, зеленчуци, твърдо сварени яйца. Добре е кучето да гризе от време на време по-големи кокали – така се поддържа устната хигиена, но никога не трябва да му се дават пилешки тръбни кости. Противопоказно е да се храни Немска овчарка с тестени изделия, сладко, салами и други пушени меса и колбаси, както и всякакви манджи, съдържащи подправки.

Деца и домашни любимци

Към децата добре обучената Немска овчарка се отнася като „нещо средно между бавачка и ченге“. Тази шега, разбира се, много добре описва игривия, но и закрилнически нрав на тези кучета що се отнася до най-малките членове на семейството. С други кучета и котки могат да съжителстват добре само, ако са израснали заедно. Социализацията на вече възрастна овчарка с други животни в дома е трудна, често се прибягва и до помощта на треньор.