Териториална агресия при кучетата - Част 1

Снимка: iStock

Т ериториалната агресия е сравнително често срещан и опасен поведенчески проблем при домашните ни любимци. На „по-нежните“ й проявления ставаме свидетели всеки ден, тъй като те включват лай с цел сплашване на потенциални натрапници или неканени гости. Ако четириногият ви приятел джафка по всичко, което усети, че се движи в коридора – зад затворената външна врата на дома ви, знаете добре за какво говорим!

Снимка: iStock

Силният лай има за цел и да предупреди членовете на глутницата (вие и вашето семейство), че има нещо, което притеснява животното. По този начин, на практика, домашният любимец се опитва да ви приобщи, да ви накара да се присъедините към защитата на територията му. В случай, че натрапникът (според усещането на кучето ви) не е уплашен, предупрежденията му може да ескалират, включвайки враждебна поза на тялото, ръмжене, оголване на венците или сключване на челюсти във въздуха.

И ако това не е ефективно за възпиране на нежелания посетител, може да последва атака. Въпреки че аларменият лай може да е досаден за собствениците на кучета, дразнещ за съседите и гостите, хвърлянето, скачането и хапането са много по-сериозни проблеми, на които трябва да се обърне нужното внимание.

Dogsandcats.bg

По дефиниция, териториалната агресия би трябвало да е насочена към представители на същия вид. Тоест – от куче към куче. Домашните ни любимци обаче, изглежда възприемат и хората като близки и следователно – могат да я насочват и към нас.

Снимка: iStock

Под „своя територия“ обикновено четириногите разбират: къщата/апартамента и двора/общите части на сградата, плюс прилежащите зони (например – тротоари), откъдето минават всеки ден, както и семейното превозното средство, където се возят.

Ще познаете, че се касае за наличие на териториална агресия, ако четириногият ви другар я проявява към непознати само в рамките на дома ви и не реагира по същия начин, когато се намира на неутрална територия.

Има две основни мотивации, които стоят зад проявите на териториално поведение при кучетата: господство или страх/тревожност.

Териториална агресия, подхранвана от желанието за господство

Доминиращите кучета имат отговорността да предупреждават останалите членове на глутницата си, ако усетят приближаваща се опасност. Освен, за да защитят останалите животни, те правят това и, за да се проявят в ролята на лидер, да затвърдят авторитета и увереността си.

Ако отглеждате „алфа“ куче – четириного със силно доминиращ характер, който се опитва да проявява и по отношение на човешкото си семейство, тогава със сигурност ще има по-чести прояви на териториална агресия от негова страна. А това може да се окаже сериозна пречка за всеки посетител.

Снимка: iStock

Когато собствениците на подобен домашен любимец имат известен контрол, те обикновено могат да уверят чрез подходящи команди и поведение кучето, че даден човек е добре дошъл. И най-често – животното постепенно се успокоява, отпуска се и дори – може да започне да се наслаждава на компанията на посетителя. Ключовото тук е, че някой от човешкото му семейство трябва да се е изградил в очите му като лидер, който да го напътства.

Вижте още: Как да се превърнем в лидер в очите на кучето

Териториална агресия, свързана със страх

Някои кучета, най-често това се отнася за представителите на пастирските породи, демонстрират вариация на темата за териториалната агресия. Едно от възможните обяснения за това, коментират от PetPlace.com, е че е доста вероятно при тези четириноги желанието за господство и доминантност да е много ниско. Това значи, че те лаят силно не само, за да предупредят стопанина си за нещо, но и в случаите, когато се усещат несигурни, тревожни или дори – откровено уплашени.

Снимка: iStock

Това са кучетата, които лаят по преминаващи коли – но зад сигурността на оградата на дома си, по пощенски служители или куриери.

Основната цел на този тип агресия се изразява в следното: пощата идва, кучето лае, пощаджията си тръгва, животното е доволно, че го е прогонило. По този начин агресивното поведение се засилва, защото оставя чувство у четириногото, че е спомогнало за преодоляване на ситуацията. Оставено на улицата само обаче, същото това куче няма смелост да сплаши когото и да е било, въпреки че му се иска.

Фактори

Има няколко основни фактора, които разграничават свързаната със със страха териториална агресия от тази, породена от инстинкта за доминиране.

Териториално агресивните, но страхливи кучета по-често:

Показват амбивалентен език на тялото

Той включва: поведение на избягване на приближаване, прибрана или полуприбрана между задните крака опашка, косвен подход и несигурна, леко плаха походка.

Обикновено не се успокояват напълно

Дори и да са получили ясно потвърждение от стопаните си, че посетителите в дома им са желани гости. Те са склонни към внезапни изблици на лай, дърпане на крачоли, могат да агресират мигновено, ако непознатият човек се раздвижи внезапно, повиши тон или се изправи, за да напусне.

Снимка: iStock

Ухапванията на агресивните кучета, които изпитват териториален страх, обикновено са насочени в „долната област“ на тялото на нарушителя (например – задните части, бедрата или прасците). Чести са случаите и на разкъсване на дрехи (крачоли, палта и тн.) Ухапването обикновено е с характер на еднократно действие, след което животното обикновено бяга от „местопрестъплението“.

Може би ви прави впечатление, но е факт, че в известен смисъл единствената отличителна черта между териториалната агресия от страх и явната агресия от страх е нивото на увереност, което кучето притежава.

В общия случай, ако едно четириного е водено от силна уплаха, то има достатъчно увереност, за да отговори с агресия на дразнението – независимо дали е на своя или на непозната територия. В случай, че говорим за териториална агресия, породена от страх, то при животното ще има реакция само, ако се усеща в безопасната и защитена среда на дома си. Или от автомобила му.