Наистина ли някои породи кучета са по-агресивни от други

И ма породи кучета, за чиито представители две мнения няма: те са сякаш създадени за любов! Такива са Голдън ретривърите, Лабрадорите, Френските булдози, повечето овчарки и Пуделите. Именно поради дружелюбния им нрав, игривост и желание винаги да угодят на стопанина си, тези четириноги оглавяват различни класации – за най-добрите семейни кучета, за най-популярните домашни любимци и какво ли още не. 

На другата плоскост обаче са всички онези породи, чиято лоша репутация върви винаги една крачка пред тях. Те са екетирани като проблемни, конфликтни и считани за естествено агресивни. А всъщност, според мнението на специалисти, тези четириноги може би са и най-често неразбраните. Защото – действително ли е възможно някои кучета просто да са естествено по-агресивни и това да е пряко свързано с породата им?

Снимка: iStock

Вижте още: 2-те най-неразбрани породи кучета

Кои са породите с лоша репутация на „естествено агресивни“?

Ако си направите експеримент и зададете този въпрос на различни хора, ще получите сходни, ако не – и идентични отговори. В тази категория попадат имената на почти един и същи породи като Питбул териер, Ротвайлер, Чау Чау и дори – дребосъците Чихуахуа. 

Поради лошата си репутация тези четириноги са се превърнали в синоним на подлост, тежък характер, нападателна същност, изблици на агресия или насилствено поведение. Всъщност, може и да ви учуди, но голяма част от застрахователните компании на Запад имат черни списъци, в които фигурират тези породи, които не позволяват на собствениците на такива животни да получат застраховка на дома си. Можете ли да си представите?

Снимка: iStock

Въпреки това фактите показват, че агресията при кучетата не е специфична черта само за конкретни породи. В проучване от 2015 г., публикувано в изданието BMC Genomics, екип от изследователи се е посветил на това да разгледа генетичния състав на някои четириноги в опит да се разбере какви специфични генетични маркери са свързани с агресивното поведение и страха. Учените са успели да изолират някои от тях и да стигнат до заключението, че чертите на страх и агресия се срещат при представители на различни породи, като сред тях присъстват дори и смятаните за най-дружелюбни и кротки. Нещо повече – тези маркери са съществували още преди да бъдат създадени и обособени самите породи кучета. 

Агресията зависи от обстоятелствата

В действителност всяко куче може да стане агресивно, в зависимост от обстоятелствата. Връзката човек-куче, започнала преди дълги години, се е базирала именно на способността на животните да ни защитят. И тази сила е имала своите проявления, защото хората са започнали да отглеждат кучета, уповавайки се на техните сила, чувство на принадлежност към глутница (семейство) и защитническо (или хищническо) поведение. Замислете се – едва ли би имало полза от едно овчарско куче, ако няма притежателен инстинкт спрямо стадото си? Или от един Рат териер, ако той не се интересува от преследването на гризачи?

Снимка: iStock

Погрешното схващане за естествената агресия идва, защото ние виждаме тези черти в дадено куче и предполагаме, че когато то е по-голямо, мускулесто или със силен лай, то автоматично ще насочи нападателното си поведение към нас. А това, разбира се, в повечето случаи е опасно. 
И

макар Чихуахуата и другите малки породи кучета понякога да действат по-агресивно от Питбулите или Ротвайлерите, ние сме склонни да не обръщаме особено внимание на поведението им, защото не възприемаме агресията в тях като опасност. За това и е по-малко вероятно да се опитаме да коригираме това държание.

Да вземем за пример Питбулите. Често тези кучета са сочени като пример за агресивна порода. Да, технически в миналото им са заложени боеве с други четириноги, но в повечето случаи до агресия се стига по вина на безотговорни собственици, които ги развъждат нерегламентирано. Като това се комбинира с пренебрегване, липса на обучение и злоупотреби с физическите им дадености, цялата тази среда със сигурност озлобява животното. Но, замислете се, това важи за всяка порода. И отново – с правилното отношение, обучение, обич и внимание, Питбулите се превръщат в най-милите, любвеобилни и послушни кучета, които сте виждали. И в това няма никакво съмнение. 

Снимка: iStock

Разбиране на причините за агресия при кучето

Има някои специфични признаци в поведението, които кучетата ни проявяват, когато се чувстват заплашени. Често именно те са „предшественик“ на агресивни реакции. Обстоятелствата, които предизвикват нападателно държание у четириногите са различни, а спектърът от възможни ситуации – огромен. За това далеч по-важно и полезно е да определим причината за агресивното поведение, отколкото да приемем най-лесното, просто и невярно твърдение, че животното е агресивно по природа.

Сред най-често срещаните видове агресия са териториалната, социалната, предизвиканата от страх, защитната или притежателната. Освен това куче, което е било малтретирано в миналото, е по-склонно към агресия към хора или други четириноги, независимо от породата си. И въпреки че може би има множество причини, поради които едно куче може да прояви нападателност, начините, по които агресията се проявява в повечето случаи, са доста последователни: започва със силно ръмжене, съчетано с обилно слюноотделяне, оголване на зъби и силен лай. Най-често секунди по-късно кучето се нахвърля в опит да захапе обекта, предизвикал агресията у него.

Снимка: iStock

Природа срещу възпитание

Съгласни сме, че за нас хората би било много по-просто, ако знаем, че някои породи кучета се раждат с приятелски и лек нрав, докато други са агресивни по природа. Както в повечето случаи обаче, реалността е малко по-сложна. Да, факт е, че някои четириноги имат по-тежък или избухлив характер, което може да се счита и за агресивно поведение, но как обучаваме кучетата си, в каква среда живеят и как се отнасяме към тях – тези неща играят далеч по-важна роля. 

Някои кучета може да са естествено асоциални или недружелюбни. А и понякога просто има дни, когато животното е уморено, гладно или не се чувства с кондиция. През повечето време – чрез езика на тялото и поведението си, нашите космати другари се опитват да ни кажат как се чувстват. И от нас зависи да съумеем да разберем и интерпретираме знаците, които да ни насочат.

Снимка: iStock

Защото е еднакво важно да знаете признаците, че вашето четирикрако приятелче е щастливо, както и как то показва, че се чувства застрашено или уплашено. И помнете едно – начинът на обучение въз основа на възнаграждаване на желаното поведение е това, което ръководи домашния ви любимец, така той разбира кое е правилно и кое – не. И е съвсем възможно, несъзнателно и противно на намерението си, някога да сте насърчили и някоя по-агресивна проява на питомеца си. Може да се случи на всеки – за това, не обвинявайте породата. 

Вижте още: 

5 неща, които трябва да знаете за Стафордширските бултериери

Как наказанието влияе върху поведението на кучето