Наистина ли някои породи кучета са по-агресивни от други
![кучета](https://m.netinfo.bg/media/images/50173/50173297/1250-666-kucheta.jpg)
И ма породи кучета, за чиито представители две мнения няма: те са сякаш създадени за любов! Такива са Голдън ретривърите, Лабрадорите, Френските булдози, повечето овчарки и Пуделите. Именно поради дружелюбния им нрав, игривост и желание винаги да угодят на стопанина си, тези четириноги оглавяват различни класации – за най-добрите семейни кучета, за най-популярните домашни любимци и какво ли още не.
На другата плоскост обаче са всички онези породи, чиято лоша репутация върви винаги една крачка пред тях. Те са екетирани като проблемни, конфликтни и считани за естествено агресивни. А всъщност, според мнението на специалисти, тези четириноги може би са и най-често неразбраните. Защото – действително ли е възможно някои кучета просто да са естествено по-агресивни и това да е пряко свързано с породата им?
![кучета](https://m.netinfo.bg/media/images/50173/50173294/624-400-kucheta.jpg)
Вижте още: 2-те най-неразбрани породи кучета
Dogsandcats.bg
Кои са породите с лоша репутация на „естествено агресивни“?
Ако си направите експеримент и зададете този въпрос на различни хора, ще получите сходни, ако не – и идентични отговори. В тази категория попадат имената на почти един и същи породи като Питбул териер, Ротвайлер, Чау Чау и дори – дребосъците Чихуахуа.
Поради лошата си репутация тези четириноги са се превърнали в синоним на подлост, тежък характер, нападателна същност, изблици на агресия или насилствено поведение. Всъщност, може и да ви учуди, но голяма част от застрахователните компании на Запад имат черни списъци, в които фигурират тези породи, които не позволяват на собствениците на такива животни да получат застраховка на дома си. Можете ли да си представите?
![кучета](https://m.netinfo.bg/media/images/50173/50173295/624-400-kucheta.jpg)
Въпреки това фактите показват, че агресията при кучетата не е специфична черта само за конкретни породи. В проучване от 2015 г., публикувано в изданието BMC Genomics, екип от изследователи се е посветил на това да разгледа генетичния състав на някои четириноги в опит да се разбере какви специфични генетични маркери са свързани с агресивното поведение и страха. Учените са успели да изолират някои от тях и да стигнат до заключението, че чертите на страх и агресия се срещат при представители на различни породи, като сред тях присъстват дори и смятаните за най-дружелюбни и кротки. Нещо повече – тези маркери са съществували още преди да бъдат създадени и обособени самите породи кучета.
Агресията зависи от обстоятелствата
В действителност всяко куче може да стане агресивно, в зависимост от обстоятелствата. Връзката човек-куче, започнала преди дълги години, се е базирала именно на способността на животните да ни защитят. И тази сила е имала своите проявления, защото хората са започнали да отглеждат кучета, уповавайки се на техните сила, чувство на принадлежност към глутница (семейство) и защитническо (или хищническо) поведение. Замислете се – едва ли би имало полза от едно овчарско куче, ако няма притежателен инстинкт спрямо стадото си? Или от един Рат териер, ако той не се интересува от преследването на гризачи?
![кучета](https://m.netinfo.bg/media/images/50173/50173296/624-400-kucheta.jpg)
Погрешното схващане за естествената агресия идва, защото ние виждаме тези черти в дадено куче и предполагаме, че когато то е по-голямо, мускулесто или със силен лай, то автоматично ще насочи нападателното си поведение към нас. А това, разбира се, в повечето случаи е опасно.
И
макар Чихуахуата и другите малки породи кучета понякога да действат по-агресивно от Питбулите или Ротвайлерите, ние сме склонни да не обръщаме особено внимание на поведението им, защото не възприемаме агресията в тях като опасност. За това и е по-малко вероятно да се опитаме да коригираме това държание.
Да вземем за пример Питбулите. Често тези кучета са сочени като пример за агресивна порода. Да, технически в миналото им са заложени боеве с други четириноги, но в повечето случаи до агресия се стига по вина на безотговорни собственици, които ги развъждат нерегламентирано. Като това се комбинира с пренебрегване, липса на обучение и злоупотреби с физическите им дадености, цялата тази среда със сигурност озлобява животното. Но, замислете се, това важи за всяка порода. И отново – с правилното отношение, обучение, обич и внимание, Питбулите се превръщат в най-милите, любвеобилни и послушни кучета, които сте виждали. И в това няма никакво съмнение.
![Стафордширски териер](https://m.netinfo.bg/media/images/50145/50145418/624-400-stafordshirski-terier.jpg)
Разбиране на причините за агресия при кучето
Има някои специфични признаци в поведението, които кучетата ни проявяват, когато се чувстват заплашени. Често именно те са „предшественик“ на агресивни реакции. Обстоятелствата, които предизвикват нападателно държание у четириногите са различни, а спектърът от възможни ситуации – огромен. За това далеч по-важно и полезно е да определим причината за агресивното поведение, отколкото да приемем най-лесното, просто и невярно твърдение, че животното е агресивно по природа.
Сред най-често срещаните видове агресия са териториалната, социалната, предизвиканата от страх, защитната или притежателната. Освен това куче, което е било малтретирано в миналото, е по-склонно към агресия към хора или други четириноги, независимо от породата си. И въпреки че може би има множество причини, поради които едно куче може да прояви нападателност, начините, по които агресията се проявява в повечето случаи, са доста последователни: започва със силно ръмжене, съчетано с обилно слюноотделяне, оголване на зъби и силен лай. Най-често секунди по-късно кучето се нахвърля в опит да захапе обекта, предизвикал агресията у него.
![Стафордширски териер](https://m.netinfo.bg/media/images/50145/50145410/624-400-stafordshirski-terier.jpg)
Природа срещу възпитание
Съгласни сме, че за нас хората би било много по-просто, ако знаем, че някои породи кучета се раждат с приятелски и лек нрав, докато други са агресивни по природа. Както в повечето случаи обаче, реалността е малко по-сложна. Да, факт е, че някои четириноги имат по-тежък или избухлив характер, което може да се счита и за агресивно поведение, но как обучаваме кучетата си, в каква среда живеят и как се отнасяме към тях – тези неща играят далеч по-важна роля.
Някои кучета може да са естествено асоциални или недружелюбни. А и понякога просто има дни, когато животното е уморено, гладно или не се чувства с кондиция. През повечето време – чрез езика на тялото и поведението си, нашите космати другари се опитват да ни кажат как се чувстват. И от нас зависи да съумеем да разберем и интерпретираме знаците, които да ни насочат.
![Стафордширски териер](https://m.netinfo.bg/media/images/50145/50145412/624-400-stafordshirski-terier.jpg)
Защото е еднакво важно да знаете признаците, че вашето четирикрако приятелче е щастливо, както и как то показва, че се чувства застрашено или уплашено. И помнете едно – начинът на обучение въз основа на възнаграждаване на желаното поведение е това, което ръководи домашния ви любимец, така той разбира кое е правилно и кое – не. И е съвсем възможно, несъзнателно и противно на намерението си, някога да сте насърчили и някоя по-агресивна проява на питомеца си. Може да се случи на всеки – за това, не обвинявайте породата.
Вижте още:
5 неща, които трябва да знаете за Стафордширските бултериери
Как наказанието влияе върху поведението на кучето