Защо Басенджи не лаят

Снимка: iStock

А ко сте любители на кучетата, то вероятно сте чували за единствените четириноги, които не лаят – Басенджи. Всички сме наясно с този факт, но задавали ли сте си въпроса защо това е така? Има различни митове, които витаят около тази порода и някои фактически твърдения. Предлагаме ви да разгледаме някои от тях.

Фактите пред легендите

Причината Басенджи да не лаят е чисто физиологична -ларингеалният вентрикул при тях е по-плитък, отколкото при всички други породи кучета. Това води до факта, че тези четириноги просто не са в състояние да издават нормален звук на лай. Те обаче могат да направят множество други вокализации, които включват йодъл (специфичен за породата звук), човешки пъсъци, тихо ръмжене и хленчене.

Снимка: iStock

Това е краткият отговор на въпроса защо Басенджи не лаят. А сега, нека разгледаме малко по-подробно този така любопитен за мнозина въпрос.

Dogsandcats.bg

Защо Басенджи не лаят?

Басенджи не лаят по същия начин, както повечето кучета. Въпреки това, те издават различни звуци като вой, ръмжене, тих писък и най-популярният (и обожаван от тях!), така нареченият йодъл. Въпреки че е специфичен за породата, няма гаранция, че ще го чуете от своето Басенджи.

Това е така, защото по-голямата част от представителите на породата могат да преминат през целия си живот без да издадат нито звук. Или може да го направят веднъж или два пъти в живота си.

Снимка: iStock

Басенджи общуват главно чрез езика на тялото, като понякога могат да подкрепят това с един или комбинация от звуците, описани по-горе. Писъкът е може би най-уникалният от тези звуци, тъй като звучи почти като човешки.

Въпреки неспособността си да лаят, Басенджитата далеч не са тихи. Бъдете сигурни, че кучето ще използва целия си арсенал от звуци, за да изрази мнението, вълнението или несъгласието си.

Порода, обвита в митове

Малко по-горе споменахме, че съществуват някои откровени митове относно това защо Басенджи не лаят. Един от тях е, че тази им особеност е била целенасочено запазена и съхранена във връзка с техния африкански произход. Мит, който не съответства по никакъв начин с истината.

Снимка: iStock

Изследване, проведено върху африканските Басенджи разкрива, че това е присъща генетична особеност от породата и няма нищо общо с човешка намеса. Да, може да се твърди, че една от основните причини, поради които породата е била популярна като ловно куче в Африка е, че са били по-незабележими поради неспособността си да лаят. Но Басенджи са използвани главно за насочване на потенциалната плячка в мрежите на ловците.

В заключение, колкото и да ни е приятно да четем за митичното минало на Басенджи (и, признаваме си, донякъде да сме запленени от него!), истината е, че неспособността на тези кучета да лаят се свежда до тяхната физиология. И въпреки че не могат да лаят, Басенджи компенсират повече от успешно това чрез богатия набор от други звуци, които издават.