Егоисти ли са котките или все още не ги разбираме достатъчно добре

И ма стар стереотип за разликата между котки и кучета. Кучетата са любящи и лоялни, докато котките са самостоятелни, студени и често безразлични. Ако попитате собственик на котка със сигурностще ви каже по-скоро обратното - повечето мяукащи животни силно търсят човешкото внимание и с удоволствие прекарват много време около собствениците си.

Различни изследвания показват, че мяукащите животни създават емоционални връзки с хората си.  Те често изпитват безпокойство при раздяла, реагират по-добре на гласовете на стопаните си, отколкото на непознати, и търсят помощ от стопаните си в страшни ситуации.

Но ново проучване на изследователи от Япония, усложнява картината на връзката ни с котките. Адаптирайки метод, използван преди това за изследване на кучета, специалистите откриват, че котките - за разлика от кучетата - не избягват непознати, които отказват да помогнат на собствениците си. Какво точно значи това? Ще научим сега за експеримента!

Проведеният експеримент показва, че котките могат да са безразлични, стига да им се даде храна

Теста се състои от това котка да наблюдава как собственикът ѝ се опитва да отвори кутия, за да вземе нещо вътре. Двама непознати седят от двете страни на собственика и собственикът се обръща към един от тях за помощ. В опитите, непознатите са инструктирани да направят следното:

• Единят помага на собственика да отвори кутията
• Другият стои настрана, безразличен без да прави абсолютно нищо

След това двамата непознати са помолени да дадат лакомства на котката, за да се провери от коя тя ще приеме храната. При кучетата се наблюдава, че те са предпочели да вземат храна от човека, който е помогнал на собственика им да отвори кутията и са отказали от другия човек. 

Котките обаче, в същото изпитание - остават безразлични. Те не показват предпочитание нито към услужливия човек, нито към този, които не е направил нищо. Явно за котките храната си е храна и те са склонни да я приемат независимо от нейния източник.

Какво можем да научим от това? 

Снимка: IStock

Eдно изкушаващо заключение би било, че котките са егоисти и не се интересуват от отношението към хората. За да разберем наистина котките, трябва да излезем от това ориентирано към човека мислене и да мислим за тях като за котки. Ако излезем от тези разсъждения, може би ще ни е по-лесно да вникнем в същността на котките и да си обясним много от техните поведения и това да ни помогне във взаимодействията с тях. 

Въпреки че котките са в състояние да улавят някои социални сигнали от хората – те могат да следват стопаните си и са чувствителни към човешките емоции – те вероятно са по-малко чувствителни към нашите социални взаимоотношения, отколкото кучетата.

Котките са опитомени по-скоро и са се променили от опитомяването много по-малко от кучетата. Докато кучетата произлизат от социални глутни животни, предците на котките са били до голяма степен самотни ловци.

Опитомяването вероятно е повишило съществуващите социални умения на кучетата, но може да не е направило същото за котките, които са били по-малко социално осъзнати, като начало. Така че не трябва да бързаме да заключим, че нашите котки не се интересуват дали хората са зли към нас или изобщо да проявяват безразличие към хората. 

Въпреки тяхната популярност, ние все още знаем сравнително малко за това как мислят котките. Бъдещите изследвания може да покажат, че разбирането на котките за хората е дори по-ограничено, отколкото осъзнаваме в момента. Като алтернатива може да се окаже, че котките са по-способни да разпознават човешката социална динамика в различни контексти.

Но каквото и да разкрият проучванията, трябва да избягваме да позволяваме на предубежденията ни да определят нашата интерпретация на поведението на котките. Преди да наречем нашите котешки приятели “безразлични” или “егоистични”, първо трябва да се опитаме да погледнем света през техните очи.