Как да се грижим за котка със специални нужди?

К отките със специални нужди може да изискват малко повече внимание и адаптации в дома, но те имат безкрайна любов за даване. Може да се изненадате, но гальовните животни са изключително адаптивни и често се справят изненадващо добре със своите физически ограничения, наслаждавайки се на пълноценен живот.

Някои котки се раждат с увреждания, а други ги развиват след злополука, заболяване или в резултат на старост. Най-често срещаните състояния включват слепота, глухота, ампутация на крайник (трикраки котки) и други. Ако обмисляте осиновяване на котка с увреждане или вече имате животно с проблеми в мобилността, следващите насоки ще ви бъдат от помощ.

Слепота при котките - как се появява?

Снимка: iStock

Слепотата при котките означава, че животното се нуждае от допълнителна грижа и внимание. Въпреки това, слепите котки могат да водят пълноценен и щастлив живот, оставяйки се на своите други сетива, и да бъдат предани компаньони.

Някои мяукащи животни се раждат без зрение или с ограничено такова, докато други ослепяват с възрастта или вследствие на заболяване. Загубата на зрение често настъпва постепенно и стопаните понякога не забелязват проблема, докато ветеринарен преглед не го установи. Благодарение на мустаците си, които помагат за определяне на разстоянието, и ароматните жлези по лапите, котките могат да се ориентират успешно в пространството дори и без работещо зрение.

Често срещани причини за слепота при котките

• Увреждане от котешки херпесвирус

• Нелекувана хипертония, която може да доведе до отлепване на ретината (често причинена от свръхактивна щитовидна жлеза или бъбречно заболяване)

• Глаукома (повишено вътреочно налягане) вследствие на травма, тумор или наследствен проблем

• Дегенерация на ретината – резултат от хранителни дефицити, токсини, инфекции или генетични фактори

• Тумори в или около окото

• Белези от травма или тежка инфекция върху роговицата

Може ли слепотата при котките да бъде обратима?

Снимка: iStock

В някои случаи – да. Някои очни инфекции (например конюнктивит) могат да причинят внезапна слепота, която се повлиява при навременна ветеринарна намеса. Конюнктивитът е едно от най-често диагностицираните очни заболявания при котките и обикновено се лекува успешно.

Други състояния, като високо кръвно налягане, също може да се контролира или лекува, за да се предотврати пълна загуба на зрение. При съмнения за зрителен проблем е жизненоважно да се обърнете незабавно към ветеринар.

Симптоми на слепота при котките

Наблюдавайте животното си за следните признаци:

• Удряне в мебели или предмети, особено ако са преместени – най-забележимо в тъмни условия

• Дезориентация или промяна в нормалното поведение

• Стрес при внезапни движения от страната, където липсва зрение (ако е сляпо само с едното око)

• Промени във външния вид на окото – увеличаване, замъгляване или промяна на цвета

• Секреция или подуване на окото

• Болка – котката може да избягва докосване по главата или лицето, да присвива очи или да държи едното око затворено

Как да се грижим за сляпа котка?

Снимка: iStock

Когато слепотата е постоянна (например след травма или заболяване), ветеринарят може да препоръча отстраняване на едното или двете очи. Внезапната загуба на зрение често причинява дезориентация и страх – животното може да спре да използва тоалетната или да отказва да напуска леглото си. В такива случаи е важно да направите дома си безопасен и лесен за ориентиране.

• Дръжте сляпата котка предимно на закрито. Ако има достъп до двор или градина, оградете ги добре. Микрочипът е задължителен, в случай че животното избяга.

• Обогатявайте средата с играчки и пъзели за хранене, за да предотвратите скуката.

• Насърчавайте котката да се движи сама. Благодарение на ароматните жлези на лапите, тя оставя мирисови следи, които я ориентират.

• Избягвайте да я вдигате на високи повърхности – рискът от падане е голям.

• Говорете ѝ, когато се приближавате, за да не се изплаши.

• Не местете мебели, играчки или тоалетната кутия – постоянството е ключово.

• Избягвайте непредвидени препятствия по пода.

• При наличие на стълби, временно поставете прегради (например детска вратичка), докато животното свикне с ориентацията.

Ако се местите, отделете повече време, за да запознаете котката с новото пространство. При дезориентация я насочвайте с гласа си към познато място (легло, тоалетна или купичка). Постоянният тон и спокойното присъствие са особено важни за изграждането на сигурност.

Прочетете още: Какви играчки харесват слепите котки?

Глухота при котките - как се появява?

Някои котки се раждат глухи, а други постепенно губят слуха си с напредването на възрастта. Внезапната загуба на слуха обикновено е резултат от заболяване или травма.

Добрата новина е, че глухите котки се адаптират изненадващо добре към средата си и компенсират липсата на слух чрез използване на другите си сетива. Често е трудно дори за собствениците да забележат, че котката им е глуха.

Съществуват различни степени на глухота и различни причини за появата ѝ. Някои случаи са обратими, докато други са постоянни.

Прочети още: Какво чуват котките

Обратима глухота при котки

Някои видове глухота могат да бъдат лекувани, ако причината се отстрани. Това обикновено се случва, когато звукът физически не може да достигне до вътрешното ухо. Възможни причини са:

• полипи

• тумори

• инфекции на външното или средното ухо

• натрупване на ушна кал

• ушни акари

Постоянна глухота при котки

Трайна глухота настъпва, когато нервите, отговорни за слуха, са увредени и вече не функционират правилно. Честите причини са:

• генетични аномалии

• инфекции на вътрешното ухо

• токсичност от определени лекарства

• увреждане от силен шум

• възрастова дегенерация

За да се определи дали глухотата е лечима, винаги е най-добре да се потърси ветеринарен съвет. Както и при хората, всяка котка има индивидуални нужди и състоянието трябва да се разглежда индивидуално.

Снимка: iStock

Симптоми на глухота при котките

Следете за следните признаци:

• липса на реакция на глас или повикване

• лесно стряскане

• дезориентация или залитане

• липса на страх от шумни уреди (например прахосмукачка)

• клатене на глава или често чесане на ухото

• секрет или неприятна миризма от ухото

Глуха ли е котката ми или просто ме игнорира?

Много стопани се чудят дали котката им е глуха или просто избирателно не обръща внимание. Котките може да пренебрегват гласови команди, но да реагират моментално на звука от отваряне на пакет лакомства.

Един от основните белези на глухота е промяната в мяукането. Някои глухи котки мяукат по-силно и по-често, защото не могат да регулират гласа си, докато други стават почти беззвучни.

Грижа за глуха котка

Отглеждането на глуха котка изисква търпение и внимание, но повечето от тях живеят пълноценен и щастлив живот. Ето няколко съвета:

• Приближаване: стъпвайте по-тежко или използвайте пляскане/тропане, за да предупредите котката за присъствието си.

• Сигурност: дръжте глухата котка основно на закрито – тя не може да чуе приближаващи коли или други опасности. Задължително ѝ поставете чип. Ако е възможно, осигурете безопасна оградена зона за игра навън.

• Стимулация: предлагайте интерактивни играчки и хранилки тип „пъзел“, за да избегнете скуката.

• Обучение: глухите котки могат да бъдат научени да разпознават жестове или светлинни сигнали (например светкавица от фенерче). Използвайте винаги едни и същи сигнали.

• Събуждане: за да събудите глуха котка, леко потупайте повърхността до нея, вместо да я докосвате директно. Така шансът да се стресне е по-малък.

Всички бели котки ли са глухи?

Снимка: iStock

Въпреки популярния мит, глухотата при белите котки със сини очи се среща при определен процент от всички котки, но не задължително при всички. Генетично обаче именно този тип котки имат 3–5 пъти по-голяма вероятност да бъдат глухи в сравнение с други цветове и комбинации на очите. Наследствената глухота не може да се излекува, но котките бързо се адаптират.

Трикраки котки - как да се грижим за тях?

Ако обмисляте да осиновите трикрака котка или пък вашата котка е претърпяла ампутация, вероятно се тревожите как най-добре да се грижите за нея. В действителност, макар малък брой котки да се раждат само с три крайника, повечето трикраки котки са загубили крак вследствие на заболяване или тежко нараняване, наложило ампутация.

Младите котки, особено мъжките, са по-склонни да станат трикраки поради по-рисковото си поведение. Те по-често се скитат далеч от дома, което увеличава вероятността от пътнотранспортни инциденти. В повечето случаи котките губят заден, а не преден крайник. Това обаче не намалява качеството на живота им.

Въпреки че първоначалният период на адаптация може да е труден, котките се приспособяват изненадващо добре към живота с три крака. След възстановяването си повечето могат да тичат, скачат, катерят се и да играят – макар понякога с малко по-бавни движения в сравнение с преди.

Грижата за трикрака котка може да изглежда предизвикателна, но с подходящи знания и търпение ще можете да ѝ осигурите пълноценен и щастлив живот.

Как да се грижите за трикрака котка у дома

Снимка: iStock

• Осигурете удобно и леснодостъпно място за спане.
• Поставете храната, водата, тоалетната и драскалката на близко разстояние. Въпреки че котките обикновено предпочитат тези ресурси да са на разстояние един от друг, след операцията вашата котка ще оцени удобството.
• Бъдете внимателни с другите домашни любимци. Те може да усетят промяната във вашата котка, тъй като животните се разпознават и по миризма. Постепенното повторно запознаване ще помогне за хармония в дома.
• Направете дома по-достъпен. Преместете мебелите по-близо едни до други, за да улесните придвижването. С времето и увереността на котката си можете да върнете обстановката в обичайното ѝ състояние.
• Наблюдавайте използването на тоалетната. За котките това е уязвим момент. Ако котката има затруднения, осигурете стъпало или помощни средства, докато свикне да рови и почиства само с три крака.
• Помогнете с хигиената. Някои котки не могат да достигат до определени зони при тоалетна. Четкайте козината и помагайте при почистването, когато е необходимо.

След ампутация – как да помогнете на котката си

Ампутацията звучи сериозно, но днес е по-често срещана и много котки се възстановяват отлично. Преди да приберете котката си от ветеринаря, уверете се, че знаете всички подробности за последващите грижи.

Поискайте писмени инструкции от ветеринарния лекар и задайте всички въпроси, които ви вълнуват.

Обикновено се препоръчва котката да остане само вътре в първите седмици. Понякога е най-добре да бъде ограничена в една стая, за да се избегне прекомерно движение или скачане.

Ако котката изглежда стресирана, може да използвате феромонни дифузери.

Могат ли трикраките котки да излизат навън?

След като котката възвърне увереността си, няма причина да не се радва отново на двора или градината. При първите ѝ излизания я наблюдавайте внимателно и се уверете, че има лесен достъп до вход и изход.

Ако обаче се чувства уязвима навън, може да предпочете да използва тоалетната си у дома. Поддържайте я винаги чиста, за да избегнете проблеми с поведението.

Контрол на теглото при трикраки котки

След ампутация е особено важно да следите теглото на котката си. Причината е, че останалите три крака поемат по-голямо натоварване, което увеличава риска от артрит в по-късни години.

• Котки, които са загубили преден крак, са в по-голям риск, тъй като предните крайници носят повече тежест от задните.
• След операция котката вероятно ще се движи по-малко. В комбинация със стреса, това може да доведе до преяждане.
• Поддържането на здравословно тегло ще облекчи напрежението върху ставите и ще удължи активния живот на котката.
• Обсъдете с вашия ветеринарен лекар какво е оптималното тегло за вашата котка и каква диета или хранителен режим е най-подходящ.

Котка с парализа - какво да очакваме и как да помогнем на котката?

Снимка: iStock

Парализата е медицински термин, който означава загуба на способността за волево движение. Нервната система на котката – съставена от мозък, гръбначен мозък и нерви – може да бъде сравнена с магистрала, по която „пътуват“ електрически сигнали. Тези сигнали се изпращат от мозъка към различни части на тялото и контролират всички действия – ходене, скачане, хранене, мяукане. Когато тази добре координирана система е нарушена, сигналите се губят или блокират и засегнатите части на тялото не могат да функционират нормално.

Парализата и частичната парализа често се проявяват чрез намалена подвижност, мускулна слабост, бърза умора, отслабени рефлекси или ограничен обхват на движение. Съществуват различни видове в зависимост от засегнатите области:

• Слабост от едната страна на тялото

• Пълна парализа на едната страна на тялото

• Слабост в задните крака

• Пълна парализа на задните крака

• Слабост във всички крайници

• Пълна парализа на всички крайници

Освен крайниците, могат да бъдат засегнати и други части на тялото. Например, при ларингеална парализа се нарушава работата на мускулите, отварящи и затварящи дихателните пътища. Това рядко състояние се среща най-често при по-възрастни котки. Симптомите включват промени в дишането и гласа, както и кашляне или задавяне при хранене и пиене.

Прочетете още: Нервни тикове при котките – причини, симптоми и съвети за решаване на проблема

Симптоми на парализа при котките

Парализата може да се прояви внезапно или да прогресира постепенно. Най-честите признаци са:

• Липса на движение в глава, шия или крайници

• Несигурна, клатушкаща се походка

• Падания и загуба на равновесие

• Затруднено хранене и пиене

• Проблеми с уринирането и дефекацията

• Затруднено дишане

• Влачене на крайници при ходене

Причини за парализа при котките

Снимка: iStock

Пълната или частичната парализа обикновено възниква при прекъсване на нервните сигнали между мозъка и тялото. Това може да бъде предизвикано от:

• Тумори – първични (в гръбначния стълб или мозъка) или метастатични. Лимфосаркомът е най-честият гръбначен тумор при котките.

• Отравяне с лекарства или химикали – пестициди, антифриз и други

• Кръвни съсиреци – в аортата или гръбначния мозък.

• Инфекции – криптококоза, токсоплазмоза, котешки инфекциозен перитонит (FIP).

• Заболявания на междупрешленните дискове.

• Травми на гръбначния стълб – при катастрофи, падания, удари или нападения.

• Токсини

Диагностика на парализата

Ветеринарният лекар ще направи физически и неврологичен преглед, за да установи коя част от нервната система е засегната. Допълнителните изследвания могат да включват:

• Кръвни и уринни проби, както и рентгенови снимки за откриване на токсини, травми или рак.

• Анализ на гръбначно-мозъчна течност за наличие на инфекция или туморни клетки.

• Компютърна томография (CT) или ядрено-магнитен резонанс (MRI) за диагностициране на заболявания на гръбначния стълб и мозъка.

• Биопсии на мускули или нерви за микроскопско изследване.

Лечение на парализа при котките

Грижата за парализирана котка е предизвикателна. Лечението обикновено включва:

• Първично лечение – насочено към основната причина. Например, при фрактура на гръбначния стълб може да е нужна операция, докато парализа от ухапване от кърлеж изисква отстраняване на паразита.

• Вторично лечение – насочено към контрол на болката, възпалението и дискомфорта чрез медикаменти, физиотерапия и рехабилитация.

Повечето котки се нуждаят от хоспитализация за няколко дни. След изписването редовните контролни прегледи са важни за предотвратяване на усложнения като рани от залежаване, инфекции на пикочните пътища, мускулна атрофия или пневмония. Подходяща постелка и често обръщане на котката помагат за избягване на проблеми с кожата.

Вижте още: 5 неврологични разстройства при котките

Прогноза и възстановяване

Прогнозата зависи от това дали котката усеща болка. Ако липсва реакция на болезнен стимул, увреждането е тежко и често необратимо. В такива случаи ветеринарният лекар може да обсъди дългосрочни възможности, включително хуманна евтаназия.

При котки със запазена болкова чувствителност възстановяването е възможно, но бавно и изисква постоянни грижи. Поддържането на добра хигиена, суха кожа и редовно уриниране е ключово за избягване на инфекции.

Физиотерапията е важен елемент от възстановяването. Сертифициран ветеринарен рехабилитатор може да изготви индивидуален план с упражнения за предотвратяване на мускулна атрофия, подобряване на подвижността и намаляване на болката. Допълнителни методи включват масаж, разтягане, акупунктура и лазерна терапия.

Грижа за парализирана котка

• Хигиена

Поддържането на добра хигиена е от изключително значение при грижата за парализирана котка. Поради намалената им подвижност, тези животни често изпитват трудности да се почистват сами, както биха направили здравите котки. Освен това те може да не успяват да използват тоалетна или да контролират уринирането и изхожданията си, което води до замърсяване на мястото, където лежат. Затова е важно котето ви да се проверява и почиства всеки ден – това може да включва локално изтриване с топла, влажна кърпа, както и плитка вана на всеки няколко дни.

Винаги използвайте само продукти, безопасни за домашни любимци, тъй като шампоанът за хора е неподходящ и може да раздразни кожата на котките.

Не по-малко важно е и поддържането на чистота в пространството, което котката обитава – постелките, подовете и повърхностите, с които има досег, трябва да бъдат старателно почиствани. Тъй като парализираните котки често се влачат по пода, контактът с мръсни повърхности може да увеличи риска от инфекции на пикочните пътища.

Терапия и упражнения

Вашата котка с увреждания се нуждае от достатъчно занимания, време за игра и физическа активност, за да не се чувства отегчена или потисната. За да ѝ помогнете да се движи, можете да използвате специална инвалидна количка, колан или дори меко одеяло, с което леко да повдигнете задните ѝ крака и да ѝ дадете възможност да изследва средата си.

Упражненията за обхват на движение са изключително полезни – те намаляват мускулната скованост и подобряват подвижността. Тези упражнения трябва да се правят внимателно и нежно, като никога не се насилват крайниците извън естествения им обхват. 

Снимка: iStock

Много важно е да насърчавате котката да участва активно в терапията, без да я насилвате, за да избегнете стреса. Научете се да разпознавате езика на тялото ѝ и прекратявайте упражненията, когато тя покаже нежелание. Можете да използвате играчки или здравословни лакомства, за да я възнаграждавате и мотивирате.

Промени в дома

С няколко прости промени можете значително да улесните ежедневието на вашата котка. Рампите са чудесен начин да ѝ осигурите достъп до любими места като дивана или леглото.

Макар и с увреждания, котките запазват любовта си към катеренето и високите места. Парализираните котки често имат много силни предни лапи, което им позволява да използват стълбчета за драскане и катерене.

По време на хранене купичките за храна трябва да бъдат леко повдигнати, за да се намали напрежението върху гръбначния стълб и да се осигури по-удобна поза. Прясна вода трябва да има на няколко места в дома – леснодостъпни и близо до зоните, в които котката обикновено почива, тъй като намалената подвижност прави дългото придвижване трудно.

Защита на кожата

Парализираните котки са предразположени към ожулвания и рани, тъй като се влачат по пода или влачат част от тялото си. Ако котката се движи върху груби повърхности, вероятността от наранявания е много висока. Редовно проверявайте кожата ѝ за рани или зачервявания и при нужда третирайте проблемните места.

Изцеждане на пикочния мехур

Някои парализирани котки не могат да уринират самостоятелно и се налага изцеждане на пикочния мехур – процедура, при която с внимателен натиск помагате на животното да се изпразни. Макар в началото това да изглежда трудно, с практика става лесно и напълно изпълнимо в домашни условия. Вашият ветеринарен лекар ще ви покаже правилната и безопасна техника, за да не причините болка или увреждане на котката. 

Някои котки (подобно на кучетата) може да изискват помощ при ходене до тоалетна сутрин и вечер, но повечето мъркащи приятели се адартират доста добре на този режим и могат да се научат да използват вашата помощ.

Животът с котка с увреждания може да бъде изключително възнаграждаващ. Тези котки са пълни с личност, любов и любопитство, а с малко търпение, адаптация на дома и подходящи грижи те могат да живеят щастлив, пълноценен и активен живот. Осиновяването на котка с увреждания не само ѝ дава втори шанс, но и обогатява живота на стопанина, като създава силна връзка, основана на доверие, грижа и взаимна обич.