Котките показват ли подчинение спрямо други котки

Снимка: iStock

К онцепцията за подчинение и господство, която често се прилага към домашните любимци, включително кучетата и котките, е подвеждаща. Тази теория се основава на старо проучване върху вълци, които са били в плен и не са били свързани помежду си. По време на изследването вълците били поставени в едно и също заграждение и се биели. Затова изследователите твърдят, че вълците проявяват агресия (господство) или подчинение.

Средата, в която са изследвани вълците, обаче е била изключително неестествена, тъй като те обикновено живеят в семейни стада. Поради това по-късно водещият изследовател отхвърлил изследването. Изследователите в тази област вече не използват термина "алфа вълк" или "доминиране", тъй като тези поведения не са естествени.

Снимка: iStock

Вместо това вълчите стада се ръководят от родителите. Техните кученца могат да останат наоколо няколко години и да ги последват, преди да създадат нова глутница. Въпреки това кученцата и родителите не се борят за господство.

Dogsandcats.bg

И така, какво общо има това с котките? Ами означава, че котките не показват подчинение. Концепцията за доминиране срещу подчинение е остаряла и невярна. Освен това всички изследвания, показващи подчинение или доминиране, са правени върху вълци, които не са роднини на котките. Следователно концепцията не може да бъде приложена към гальовните животни.

Език на тялото на котката

При това положение котките са създадени, за да избягват борбата, като демонстрират сила. Подобно на повечето животни, борбата в естествена среда би довела до катастрофа за много котки. Ето защо те са развили набор от поведения, които им помагат да избягват борбата, доколкото е възможно. Често това се изразява в преценяване на една друга и една от тях побеждава.

Снимка: iStock

Например способността на котката да се „надува“ я кара да изглежда по-голяма, което може да ѝ помогне да сплаши други котки. Когато се страхуват, котките често се наелектризират козината си и повдигат гърба си, за да изглеждат по-големи пред заплахата. Котките правят това една с друга, с хората и с всичко друго, което им се струва страшно. Това е естествен отговор на чувството за заплаха, който е заложен в генетичния код на котката.

Когато две котки се съберат заедно, може да възникнат ситуации, в които и двете да се опитат да изглеждат по-големи. Ако едната котка иска нещо, което другата има, тя може да се наежи и да заплаши другата котка. Другата също може да направи същото, след което двете да съскат една на друга известно време. За предпочитане е една от котките да се уплаши от другата и да избяга. Битката ще бъде избегната и „победителят“ ще бъде избран, без да навреди на никого.

Поради широкото използване на термините „доминираща„ и „подчинена“ някои могат да изтълкуват това поведение като надделяване на едната котка над другата. Това обаче не е точно начинът, по който комуникират котките. Мъркащият домашен любимец, койте е избягал, не би бил завинаги „подчинен“, защото в друга ситуация може той да надделее и да „победи“ другата котка.

Снимка: iStock

В днешно време не можем съвсем да говорим за „доминиране“ и „подчинение“ на котките, тъй като се смята, че това е остараяла теория. И все пак предстоят още много изледвания, за да се установи как точно комуникират мъркащите животни едни с други и дали задължително в дома има една котка, която да доминира над друга.