Котките разпознават ли други котки

Снимка: Pixabay

К отките са умни животни, но виждат света и го разбират много по-различно от нас. Те са по-различни и от кучетата и имат съвсем друга логика и виждане за заобикалящата ги среда. Предполага се, че гальовните животни виждат нас, хората като много големи и по-непохватни котки. Все пак не можем да се сравняваме с тяхната грация и елегантност.

Но какво мислят котките за другите котки? Когато две мъркащи животни се срещнат - осъзнават ли, че са от един вид или се възприемат като тотално различни същества? Всъщност, нямаме точен отговор на този въпрос, но са налице различни теории.

Поведението на котката спрямо хората и спрямо други котки

Трудно е да определим дали мъркащите животни различават нас, другите котки и дори кучетата, дори когато наблюдаваме тяхното поведение. Ако ги сравняваме с кучетата, можем да забележим че четириногите животни се държат много по-различно с кучета и с хора, което означава, че те разбират разликата. Когато пред тях стои човек - те знаят, че това е същество от друг вид.

Вижте още: Дали кучето ми мисли, че съм куче?

Dogsandcats.bg

Гальовните животни обаче се държат еднакво и с други котки, и с хора, което ни навежда на мисълта, че те не правят разлика дали пред тях стои човек или котка.

Ами, техните сетива?

Снимка: Pixabay

Мъркащите приятели са много чувствителни, те помирисват, усещат и чуват много по-добре от хората и дори от кучетата. Любопитното обаче е, че котките не са склонни да използват зрението си, за да учат неща за заобикалящия свят, ако ги сравняваме с хората.

Ако в стая с котка влезе човек или куче, гальовното животно може би ще разчита повече на сетивата си, отколкото на зрението си, макар и да гледат към новия обект в стаята.

След което със сигурност ще се приближат, за да помиришат, което ще им даде информация. Това обаче, може да не е достатъчно, за да разберат какъв вид същество стои пред тях - котка, човек, куче или нещо друго.

Котките майки например, познават прекрасно бебетата си по миризмата и те нямат никакви проблеми при разграничаването на малките котета от котилото си. Въпреки това, след като мъркащити приятелчета са отбити и заживеят с хора, ако се срещнат след време - тя може и да не ги разпознае.

Това е така, защото средата на мъничетата се е променила значително и те вече миришат по друг начин. Науката все още не знае дали, ако майката не разпознае пораснало коте от котилото си, дали поне то е коте, защото котешкото обоняние е много специфично и трудно за изследване.

Учените предполагат, че гальовните животни са способни да разпознават други по миризма, която е характерна за съответното семейство. И не само - възможно е котка от определено семейство да разпознае друга по миризмата, дори и никога да не я е срещала. Въпреки това, учените не са напълно сигурни в тази теория и до каква степен тя работи. Не се знае дали съвпадението идва, защото една котка може да помирише нещо типично за нея в другата котка. Или пък има някакъв друг признак, по който тя да има усещане за котки и да знае, че срещу нея стои друго мъркащо животно, а не куче или човек.

Котките вероятно разпознават гласа на майка си

Снимка: Pixabay

Според проведено изследване, се предполага, че гальовните животни могат да разпознаят мяукането на майка си. Може би котките бързо забравят аромати, но изглежда, че са склонни да помнят звуци или по-точно тези, които издава тяхната майка.

В изследването на няколко котки са пуснати различни гласове, като един от тях е този на майка им. Изглежда гальовните животни проявяват по-голяма ангажираност, когато чуват гласа на майка си. Въпреки това, тяхната реакция е доста фина и едва доловима, така че дори и от това не може да се заключи напълно, че разпознават мяукането на майка си. Учените описват, че мъркащите животни в експеримента сякаш слушат по-внимателно гласа на кралицата и са се приближили по-близо до високоговорителя, откъдето се е чувал звукът, като са останали по-дълго време.

Котките действително са мистериозни и трудни за изследване. Колкото и учени да се опитват да докажат или отхвърлят определена теория, гальовните животни успяват да ги изненадат с поведението си, а да не говорим, че в много голяма част от експериментите тези приятели просто не проявават никакъв интерес и дори си тръгват, заспиват или изобщо не „помагат“. Все пак, това е голяма част от красотата на тези приятели. Ако знаехме всичко за тях, може би нямаше съжителството ни да е толкова интересно и изпълнено със загадки.