Сингапурска котка

История

Сингапурската котка произхожда от уличните котки на Сингапур, където характерната ѝ кафява шарка на абисинско таби или агути (Ticked tabby, Agouti tabby) е била обичайна и смятана за част от оригиналния генофонд на тигровите котки в региона. В родината си тя е известна като „Кучинта“ или „котката на любовта“ и днес е призната за „жив национален паметник“ на Сингапур.

Началото на породата в развъдния смисъл се свързва с американците Хал и Томи Медоу, които работели в Сингапур. През 1971 г. Хал, тогава геофизик в Югоизточна Азия, изпраща в САЩ на съпругата си Томи няколко кафяви котки с агути козина. Томи започва да ги развъжда.

Снимка: iStock

През 1975 г. те се завръщат в САЩ с пет котки кафяви агути котки: Пус, Тикъл, Тес и две котенца от Пус и Тикъл – Джордж и Гладис. От тях започва основната развъдна програма. През 1980 г. Барбара Гилбъртсън внася още една кафява агути котка на име Чико от приюта SPCA в Сингапур, която също влиза във фондацията на породата.

Семейство Медоу се консултират с британски генетик относно опасения за инбридинг и установяват програма за контрол на генетичното разнообразие. Около 1985 г. става ясно, че някои Сингапури носят рецесивен ген за плътен цвят. Развъдчиците започват тестово чифтосване, за да идентифицират и изключат носителите от разплод. До 1988 г. само седем такива котки са установени и кастрирани.

През 1987 г. развъдчикът Гери Мейс посещава Сингапур, за да намери нови котки от първоначалния уличен тип, и внася няколко, които регистрира в TICA. Така се разширява генофондът на породата.

Снимка: iStock

Клубовете за котки бързо забелязват екзотичния чар на миниатюрните Сингапури. TICA приема породата за шампионско състезание през 1979 г., CFA регистрира Сингапурската котка през 1981 г., а през 1988 г. тя получава шампионски статут и там. Днес породата остава сравнително рядка, но се радва на всеотдайна общност от развъдчици и любители по целия свят.

Външен вид

Сингапурската котка е най-малката призната порода домашни котки, като пълният ѝ размер се достига бавно – обикновено около 2-годишна възраст. Дори напълно израснали, мъжките тежат средно 2,7–4 кг, а женските – 2,3–2,7 кг. Компактните, но мускулести и силни тела са изградени с умерена костна структура и дълги, здрави крака, които я правят пъргава и енергична.

Главата е закръглена и със средна дължина, със забележимо големи, високо поставени уши и изразителни, бадемовидни очи в нюанси на зелено, лешниково, златисто или медно. Характерни са и тъмните „линии на гепард“, които започват от вътрешния ъгъл на очите и се спускат покрай носа, както и таби „М“ маркировката на челото. Лицевите линии и контурите около очите подчертават екзотичното изражение.

Козината е къса, фина и копринена, без прекомерно линеене, но не е хипоалергенна. Сингапурската котка се среща само в един официално признат цвят – сепия агути. Това е топъл, наситен кафяв оттенък, разположен върху светла, слонова кост или кремава основа, често с леко жълтеникав нюанс по долната част на тялото. Всеки косъм е е специален – редуващи се светли и тъмни ивици, които придават на козината мек блясък на слънчева светлина. Опашката завършва с по-тъмен връх, а вътрешната страна на предните крака и „коленете“ на задните носят деликатни ивици.

Комбинацията от миниатюрен размер, изразителни черти и уникалната сепия оцветеност придава на Сингапурската котка неповторим, изискан и живописен вид.

Характер

Снимка: iStock

Сингапурската котка е малка, но много енергична с изключително дружелюбен и ангажиращ темперамент. Тя е любопитна, екстровертна и силно ориентирана към хората, като винаги иска да бъде част от всичко, което правите. Независимо дали готвите, работите на компютър или оправяте леглото, вашата Сингапура ще бъде до вас – понякога буквално на рамото ви или на най-високата точка в стаята, за да наблюдава „от птичи поглед“.

Тази порода е известна с непрекъснатата си игривост, която не намалява с възрастта. Дори като възрастни, Сингапурите запазват игривото си поведение на малко котенце – остават активни, закачливи и любопитни. Обичат катеренето, изследването и интерактивните игри. Те често избират да спят сгушени в скута или в леглото с любимия си човек.

Гласът им е мек и мелодичен, но могат да бъдат изненадващо разговорливи – някои мяукат често и без видима причина, но винаги с нежно, приятно звучене. В спокойна домашна среда са тихи, но умеят да „разговарят“, когато искат внимание.

Снимка: iStock

По природа са уверени и социални в позната среда, но могат да станат по-предпазливи при големи промени. Новите ситуации изискват време за адаптация и търпеливо окуражаване. Те се разбират добре с други котки и често проявяват мек и гальовен характер.

Сингапурската котка не е „декоративна“ или пасивна – тя е партньор в ежедневието, винаги търсеща внимание, забавления и близост. Със своята интелигентност, енергия и чар, тя бързо печели сърцата на хора и животни, с които общува.

Здраве

Снимка: iStock

Сингапурската котка е сравнително здрава и издръжлива порода, вероятно благодарение на произхода си от улични котки в Сингапур. Средната ѝ продължителност на живот е около 11–15 години, което е повече от тази на много други породи. Въпреки общата устойчивост, има няколко наследствени заболявания, към които породата е предразположена:

• Прогресивна атрофия на ретината (PRA) – генетично заболяване, при което клетките на ретината постепенно атрофират, водейки до намаляване на зрението и в тежки случаи – до слепота.

• Дефицит на пируват киназа (PKD) – липса на ензим, необходим за нормалната функция на червените кръвни клетки, което може да причини анемия със симптоми като жълтеница, умора и загуба на тегло.

• Маточна инерция – неспособност на матката да се свива нормално по време на раждане, което затруднява изтласкването на котенцата и може да наложи ветеринарна намеса.

Отговорните развъдчици провеждат генетични тестове и внимателно следят за наличие на тези заболявания в линията. При избора на котенце е важно да се информирате за здравословното състояние на родителите.

Грижа

Снимка: iStock

Сингапурската котка е сравнително лесна за поддръжка порода, но изисква внимание към няколко ключови аспекта – козина, хигиена, активност и социализация.

• Козина и хигиена

Късата, плътно прилепнала козина линее минимално и се нуждае само от седмично разресване, за да се премахнат мъртвите косми и да се поддържа блясъкът ѝ. Това е и чудесна възможност за засилване на връзката между котката и стопанина. Къпането обикновено не е необходимо, освен при подготовка за изложба – в такъв случай е добре да се ползват само подходящи за котки продукти, препоръчани от развъдчик или ветеринар. Редовното подрязване на ноктите и почистване на ушите при нужда допълват основната хигиенна рутина.

• Грижи и условия на отглеждане

Сингапурите са активни, социални и силно привързани към хората си, поради което могат да развият тревожност от раздяла, ако остават сами за дълго време. Най-добре се чувстват в топла и спокойна среда, тъй като не понасят добре студ и влага.

Те обичат катеренето и скачането, затова осигуряването на котешко дърво, високи площадки, драскалки и интерактивни играчки е важно както за безопасността им, така и за опазването на мебелите. Необходимо е да се премахнат опасни предмети, до които могат да достигнат при игра.

• Социализация

Поради малкия си размер и понякога по-плахо поведение, Сингапурите имат полза от ранна и внимателна социализация – както с хора, така и с други домашни любимци. Награждаването с лакомства по време на положителни срещи помага да се изградят увереност и доверие.

Хранене

Снимка: iStock

Сингапурската котка се нуждае от висококачествена, богата на протеини и мазнини диета, която поддържа активния ѝ метаболизъм и мускулната ѝ маса. За сухи храни се препоръчва поне 30% протеин и 18% мазнини, като е желателно формулата да е без зърнени съставки.

Много Сингапури се справят отлично и със сурова диета, ако е балансирана и безопасно приготвена. Подходящи лакомства са пилешко месо, риба или скариди, които предоставят допълнителен протеин без излишни добавки.

Повечето здрави котки умеят да регулират апетита си, затова сухата храна може да бъде на разположение през целия ден, а мокра или сурова храна – да се предлага на отделни порции.

Прясната и чиста вода трябва да е винаги достъпна. Добра практика е купата за вода да се поставя на поне метър от храната, тъй като силната миризма на храна може да намали желанието за пиене. Ако качеството на чешмяната вода е съмнително, използвайте бутилирана или филтрирана вода. Много котки пият повече от фонтанчета за вода, които поддържат течността свежа и в движение.

Деца и домашни любимци

Снимка: iStock

Сингапурите са отличен избор за семейства, тъй като са социални, адаптивни и обичат да участват в живота на домакинството. Те се чувстват добре в големи семейства с деца, стига децата да са научени да се отнасят внимателно и с уважение към котките. Възрастните хора, които търсят любящ и ангажиращ спътник, също ще оценят породата, макар че нейната висока енергичност може да бъде по-изтощителна в сравнение с по-спокойни котки. За самотни стопани, особено работещи от вкъщи, Сингапурската котка е чудесен партньор, тъй като обича постоянната човешка компания.

Тази порода не е подходяща за домакинства, в които често няма никой у дома, защото Сингапурите могат да развият тревожност от раздяла и дори разрушително поведение, ако скучаят или се чувстват изолирани. В такива случаи наличието на друг домашен любимец – котка или куче – може да осигури необходимата компания и да намали стреса.

С добре проведена ранна социализация, Сингапурите се разбират отлично с други котки и могат да съжителстват спокойно с кучета, особено ако са свикнали с тях от малки. Те са игриви, но не агресивни, и често установяват приятелски връзки с животни, с които споделят дома.