Тонкинска котка

История

Тонкинската котка е резултат от целенасочено кръстосване между Сиамска и Бурманска котка, но нейната история започва много по-рано от официалното ѝ признаване.

През 30-те години на ХХ век в САЩ е внесена малка женска котка на име Уонг Мау – животно с ореховокафява козина, по-тъмни крайници и синьо-зелени очи. Дълго време се е смятало, че тя е първата Бурманска котка, но днес знаем, че всъщност е била Тонкинска, макар породата тогава да не е съществувала като отделна. При кръстосване със Сиамска котка Уонг Мау дава три типа потомство:

• котенца със сиамски окраски,

• едноцветни кафяви котенца (основа на бурманската порода),

  Dogsandcats.bg

• и такива, които приличат на самата нея – първите истински представители на тонкинската линия.

През следващите десетилетия бурманската порода се оформя като самостоятелна и различна от сиамската. Въпреки това идеята за междинен тип котка не изчезва.

През 60-те години Джейн Барлета в САЩ решава да създаде нова порода, която да съчетава елегантността на Сиамската и плътността на Бурманката. Почти по същото време в Канада Маргарет Конрой също прави подобно кръстосване – между своята плахa женска Бурманка и Сиамец. Потомството, с кафява козина и характерни сини очи, я впечатлява и тя започва да работи систематично за утвърждаването на този тип котки.

Скоро след това Барлета и Конрой обединяват усилията си. Те развиват породата целенасочено, стремейки се към умерен тип котка, който да не е нито крайно фин като сиамската, нито плътно масивен като бирманската. Така се оформя породата, която днес познаваме като Тонкинска.

Днес Тонкинската котка е ценена заради своята уникална комбинация от визия и характер – балансирана външност, изразителни аквамаринени очи и дружелюбен, социален темперамент.

Външен вид

Снимка: iStock

Тонкинската котка е средно голяма, мускулеста и елегантна, с хармонично съчетание на особеностите на двете си породи, от които произхожда. Тялото е компактно и стегнато, но не тежко.

Очите са една от най-забележителните ѝ черти – големи, блестящи и с форма на прасковена костилка: леко бадемовидни, но със заоблена основа. Цветът на очите варира според окраската:

• сива/норка – аквамарин, уникален за породата и считан за нейн белег;

• пойнт – сапфирено сини очи, напомнящи сиамските;

Козината е плътна и гладка, със сатенен блясък и изключително копринено усещане, често сравнявана с луксозна норка. Съществува и по-дългокосместа разновидност, но тя е по-рядко срещана.

Тонкинските котки се срещат в богата палитра от цветове и шарки: тюленови, шоколадови, сини, платинени, шампанско, канелени, червени, кремави, както и костенуркови вариации. Окраските се групират в три основни модела:

• Пойнт – висок контраст, напомнящ Сиамските котки.

• Норка – среден контраст, характерен и най-тясно свързан с породата.

• Кафяв – нисък контраст, подобен на Бурманските котки.

Характер

Снимка: iStock

Тонкинската котка е известна със своята топла, обичлива и общителна природа. Тя е котка-компаньон, която предпочита да бъде винаги близо до хората – на рамото, в скута или просто до стопанина си, докато той върши ежедневните си задачи.

• Интелигентност и игривост

Това са умни котки със силна памет и упорит характер. Лесно се обучават, особено когато обучението е последователно и съчетано с игра. Те обичат занимания, които стимулират ума им – например донасяне на играчки, интерактивни игри или дори „гоненица“ с други котки.

• Социалност

Тонкинските котки са дружелюбни и открити – често първи ще приветстват вашите гости и ще се уверят, че вниманието е насочено и към тях. Те обичат компанията не само на хора, но и на други домашни любимци, включително кучета, и се разбират добре с деца.

• Нежност и привързаност

Макар да са активни и игриви, Тонкинските котки са също толкова щастливи да се сгушат в скута на стопанина си. Те са подходящ избор за хора, които търсят котка-компаньон с балансиран темперамент – едновременно енергична и любвеобилна.

• Гласовитост

В сравнение със Сиамските котки, тонкинезите не са толкова шумни, но обичат да „разговарят“ със своите хора. Гласът им е по-мек и мелодичен, а комуникацията им често е съпроводена с очакване за внимание и отговор.

Здраве

Тонкинската котка е порода със сравнително добро общо здраве и средна продължителност на живота от 12 до 16 години. Въпреки това, както всички котки, и тя може да бъде податлива на определени заболявания и състояния. Отговорните развъдчици тестват своите животни за наследствени проблеми, за да намалят риска, затова е важно бъдещите стопани да избират котенце от проверени линии.

Снимка: iStock

Зъбни заболявания

Подобно на много други породи, Тонкинските котки могат да страдат от:

• натрупване на плака и зъбен камък,

• гингивит и пародонтоза,

• резорбция на зъбите,

• лош дъх.

Редовната профилактика е ключова – годишни прегледи при ветеринар, професионално почистване при нужда и най-добре ежедневно миене на зъбите у дома.

Хронично бъбречно заболяване (ХБЗ)

Най-често засяга по-възрастни котки, но може да се прояви и при по-млади. Заболяването не е наследствено и няма генетичен тест за него, но ранната диагностика е много важна. Признаци, които трябва да се наблюдават: повишена жажда, често уриниране, намален апетит, летаргия, загуба на тегло, повръщане, диария или запек, лош дъх и неподлежаща на грижа козина.

• Поликистозна бъбречна болест (ПКБ)

Това е наследствено състояние, при което в бъбреците се образуват кисти, които могат да доведат до бъбречна недостатъчност. Отговорните развъдчици винаги тестват котките си за ПКБ преди разплод, за да предотвратят предаването на болестта.

Затлъстяване

Тонкинските котки са активни и игриви, но при недостатъчно движение могат да напълнеят. Затлъстяването води до повишен риск от диабет, сърдечно-съдови заболявания и обостряне на съществуващи проблеми. Котката е в идеално тегло, ако ребрата ѝ могат да се напипат под тънък слой мазнина и има видима талия отгоре. Балансираната диета и контролът върху калориите са от съществено значение.

Паразити

Дори котките, които живеят само на закрито, могат да се заразят с бълхи или вътрешни паразити. Редовната месечна превенция е най-надеждният начин за защита. Съвременни продукти за вътрешно и външно обезпаразитяване осигуряват защита срещу бълхи, кърлежи, дирофиларии, кръгли червеи, анкилостоми и тении. Консултацията с ветеринар е най-добрият начин да се избере подходяща програма за профилактика.

Грижа

Снимка: iStock

Тонкинските котки са сравнително лесни за поддръжка и са подходящи както за опитни, така и за начинаещи стопани.

• Козина и груминг

Благодарение на късата и копринена козина, Тонкинските котки не изискват често ресане. Обикновено е достатъчно да се използва четка два-три пъти месечно, за да се премахнат мъртвите косми, да се намали сезонното линеене и да се запази блясъкът на козината. Това е и добър начин за засилване на връзката между котката и стопанина. Къпането почти никога не е необходимо, освен при подготовка за изложби.

• Орална хигиена

Тонкинските котки са предразположени към гингивит, затова е важно още от ранна възраст да се изгражда навик за миене на зъбите. В комбинация с редовни ветеринарни прегледи това е най-добрият начин да се поддържат зъбите и венците здрави.

• Физическа активност

Това са активни, интелигентни и любопитни котки, които се нуждаят от ежедневна игра и занимания. Те се радват на играчки-пъзели, обичат да носят малки предмети и могат да се обучат да правят трикове. Котешки дървета, хамаци и високи конструкции са идеални за катерене и скачане.

• Социални нужди

Тонкинските котки са силно социални и не обичат да остават сами за дълго. Ако в дома няма други домашни любимци, е препоръчително да се вземат две котенца, за да си бъдат другари. В противен случай те с лекота ще намерят приятел в друго животно от семейството – котка или куче.

Хранене

Тонкинските котки, подобно на много съвременни гальовни приятели, са склонни към затлъстяване, затова храненето им трябва да бъде добре балансирано и контролирано. Прекомерното тегло може да доведе до редица здравословни проблеми, включително сърдечни и бъбречни заболявания, затова е важно да се комбинира подходяща диета с редовна физическа активност.

Диета и специализирани формули. На пазара има храни, които отговарят на специфични нужди на Тонкинските котки:

• диети за поддържане на здравето на зъбите, които намаляват риска от натрупване на плака и гингивит,

• храни, които подпомагат балансирано pH на урината и намаляват риска от образуване на камъни в пикочния мехур,

• формули за контрол на теглото.

Изборът на най-подходящата храна винаги трябва да се прави в консултация с ветеринарен лекар, особено при наличие на предразположеност към конкретни здравословни проблеми.

Осигуряването на достатъчно течности е от съществено значение за здравето на бъбреците и пикочните пътища. Котките трябва да имат ежедневен достъп до прясна и чиста вода. За да пият повече, е добре купата за вода да се поставя на разстояние поне метър от храната – силната миризма на храна може да ги обезкуражи. Много котки предпочитат и фонтанчета за вода с филтър, които поддържат водата свежа и в движение.

Деца и домашни любимци

Снимка: iStock

Тонкинската котка е изключително социална и дружелюбна, което я прави отличен избор за семейства. Тя обича компанията на хора, включително деца, и лесно се включва в семейната динамика. Благодарение на игривия и любящ характер, тонкинезите се радват на вниманието на малчуганите и често сами инициират игри. Те са подходящи дори за семейства с по-малки деца, стига децата да се научат да се отнасят с котката внимателно и с уважение.

По отношение на други домашни любимци, Тонкинските котки обикновено се разбират добре както с други котки, така и с кучета. Те обичат да имат другар за игра и рядко се затварят в себе си в присъствието на нови животни. Все пак е препоръчително съквартирантите да имат сходно ниво на активност, тъй като по-спокойните и пасивни животни може да се почувстват притеснени от енергичния темперамент на тонкинската котка.

Тези котки често посрещат гости и дори се включват в забавленията, превръщайки се в център на вниманието. Те са истински компаньони, които процъфтяват в оживена и социална среда, където има достатъчно внимание, игри и обич.