Как да разберем дали кучето ни е реактивно

Снимка: iStock

М оже би ви се е случвала подобна ситуация: вървите по улицата и се приближавате до стопанин, който разхожда домашния си любимец на повод. При разминаването си с тях забелязвате, че кучето спира и сякаш се втренчва във вас. Последвалите емоционални и физически реакции на животното (без вие самите да сте направили нещо), включват ръмжене, лаене и дърпане от каишката. Междувременно собственикът му, видимо притеснен или ядосан, придърпва животното и му крещи поредица от „успокояващи“ команди, които сякаш още повече ентусиазират кучето в агресията му.

Ако описаната случка ви звучи познато, то най-вероятно сте се сблъскали с реактивно куче, което е реагирало на вашето присъствие по единствения начин, по който знае. За собствениците на такива четириноги често е трудно да преценят какво е предизвикало поведението на любимеца им, защото реактивните домашни любимци се развълнуват много лесно. Те могат да бъдат кротки и спокойни с часове, без да реагират на външни дразнители, а в следващия миг да започнат да ръмжат заплашително, оголвайки зъби и венци.

Снимка: iStock

Специалистите са на мнение, че реактивните кучета са силно чувствителни, а реакциите им са свързани с емпатията – те приемат и пречупват емоциите, чувствата и психическите нагласи на други хора и животни.

Dogsandcats.bg

Вижте още: Кога кучетата си играят и кога са на косъм да се сбият

Какво е реактивно куче?

Макар на пръв поглед да изглежда така, важно е да разберете, че реактивно куче не значи непременно същото нещо, като агресивно. Агресията се разглежда като вид враждебно поведение, докато реактивността е свръхреакция към нещо. Може би сте виждали, например, домашен любимец, който лае по мъже с шапки? Или куче, което преследва движеща се кола или колоездач, дори и да има ограда, която го отделя от улицата?

Реактивността със сигурност може да доведе до агресивни тенденции, но това, което мотивира тези две поведения, не е едно и също нещо.

Най-честите причини за реактивност при четириногите включват:

Лоша социализация
Неправилно обучение или липсата му
Страшно и/или травматично преживяване (може би кучето ви се е стреснало от камиона за боклук и всеки път, щом минава покрай мястото, където е чуло силния звук, свива уши в очакване това да се повтори)

Един много често срещан тип реактивност е тази към каишката. Това значи, че докато извеждате спокойно на повод любимеца си, той може да се хвърли, да лае, да нападне и дори да се опита да ухапе друг човек или животно, което срещне, докато е вързан на повод. Почти винаги в основата на това поведение е нервност – някой или нещо се е приближило твърде близо до кучето, което се усеща безпомощно да се предпази от потенциалната заплаха, защото е физически ограничено от каишката.

Снимка: iStock

Независимо какъв вид или каква е причината за появата на реактивността на вашия домашен любимец, важно е да идентифицирате стимула, на който животното реагира, за да му помогнете да промени отношението или реакцията си към него.

Как да помогнем на куче с реактивност

Най-добрият начин за справяне с реактивността при домашните любимци е да намерите квалифициран треньор или специалист по кучешко поведение, който да работи с вас и с четириногия ви приятел. Въпреки че някои от проявите на това поведение могат да бъдат контролирани и в домашни условия, грешните методи на обучение и самостоятелните опити на стопаните да се справят с реактивността на домашните си любимци, потенциално могат да влошат нещата.

Квалифицираните специалисти ще ви дадат ценни насоки, като използвайки обучение с положително подсилване и контракондициониране, те ще се постараят да помогнат на животното да развие нова, по-добра връзка към определен стимул, както и да промени емоционалния си отговор към него.

Снимка: iStock

Междувременно, едно от нещата, които можете да направите, е да контролирате и управлявате достъпа на кучето си до неща, които предизвикват реактивността му. Това ще изисква от вас да идентифицирате конкретния задействащ фактор и да направите всичко възможно, за да предотвратите срещата на кучето с него. Управлението на околната среда е от полза за всички в домакинството ви, включително за косматия ви приятел. Ще видите, че постепенно поведението на животното ще стане по-уравновесено поради намаляването на хормоните на стреса.

Общи техники за управление

Ако реактивното поведение на вашето куче се „отключва“ при срещи с други четириноги на каишка, можете да се справите с това, като се разхождате през по-малко натоварено време от деня. Или преминавате на съседния тротоар, когато видите да се задава друг домашен любимец на среща ви.

Ако задействащият фактор на вашето куче са хората, които вдигат шум извън дома ви, бъдете креативни в минимализирането на тези звуци. Може да оставяте пуснато радиото или телевизора (за фон) или да преместите леглото на косматия си другар някъде по-далеч от прозореца. Ако пощенският служител е това, което дразни кучето ви, то защо не планирате ежедневната си разходка през времето, когато той обикаля?

Снимка: iStock

Управлението на околната среда е различно в зависимост от факторите, които задействат реактивността на домашния ви любимец и условията в домакинството ви. Бъдете креативни и не се страхувайте да се консултирате както с професионалния треньор, така и с ветеринарния си лекар за съвети.

Макар да дава завидни резултати обаче, управлението и неизлагането на стресови фактори само по себе си не е постоянно решение, нито прави нещо за „коригиране“ на реактивността. Въпреки това, намаляването на вредите може да спомогне за безопасността, комфорта и да поддържа нивата на стрес на домашния ви любимец по-ниски, докато не бъде приложен точния план за обучението му.

Какво да НЕ правите

Започваме с уговорката, че е тези неща е много по-лесно да се кажат, отколкото да се направят на момента. Едно от основните неща, които трябва да се постараете да избегнете (знаем, че не е лесно), е по време на разходка да дърпате възможно най-близо до себе си домашният любимец, като междувременно „задействащият фактор“, например – другото куче, спокойно се приближава до него.

В тези ситуации си напомняйте, че реактивното куче вероятно е или уплашено, или разтроено, така че следете за определени знаци и сигнали, свързани с езика на тялото. Като – уши, плътно прилепени назад, опашка – прибрана между задните крака, леко повдигнати хълбоци – всичко това трябва да ви подскаже, че съвсем скоро ще настъпи свръхреакция.

Снимка: iStock

Важно е никога да не наказвате кучето си за проява на реактивно поведение. Не се препоръчва да го влачите, дърпате или „душите“ в опит да го удържите, тъй като това само ще подсили реакциите му и ще го насърчи да лае или да се хвърля в атака.

Реактивните кучета не са непременно агресивни, въпреки че свръхреакцията може да ескалира, ако дадена ситуация отиде твърде далеч. Лаенето и дърпането от каишката са най-често срещаните черти на реактивност при домашните любимци и често те са в отговор на прекомерно вълнение или страх. Важно за всеки стопанин е да се научи да оценява поведението на животното, за да може да определи дали то е реактивно и на какво реагира.

С правилното обучение реактивното куче може да води съвсем нормален живот. Да, отнема време, търпение и много работа, за да осмислим това поведение на четириногия ни приятел, но щом се научим да го предпазваме от факторите, които му причиняват стрес и дискомфорт – всичко си идва на място.