Чау Чау

История

Свидетели на възхода и падението на царе и империи, Чау Чау са шпоцообразни кучета, преки потомци на вълкоподобните предци на домашното куче. Макар за тяхна официална родина да се сочи Китай, смята се, че първите подобни кучета са били разпространени и в Монголия, както и по цяла Централна Азия. В древността са използвани като пастири, за теглене на шейни, дори били угоявани, а месото им се считало за деликатес. 

В Европа Чау-Чау попадат през 1860 година, когато осем представители на породата са пренесени в Англия. През 1894 година техните потомци са вписани в регистрите на британския Кенел клуб и породата получава името си. Според някои то е производно на жаргонния израз „chow chow”, използван от моряците за означаване на разнообразните китайски стоки, които се пренасяли по корабите. 

Снимка: iStock

Интересът към тези кучета се засилва след блестящата победа на шампиона Чоонъм Хонкуонг на изложбата в Кръфт през 1936 година. Запомняща се особеност на Чау Чау е неговият синьо-виолетов език. 

Външен вид

Условно съвременните представители на породата Чау-Чау могат да бъдат разделени на два вида. Единият – английски – кучетата са подобни на мечка, и вторият – холандски – приличат повече на лъв. При всички положения тези животни имат компактно, средно високо тяло, с масивна мускулатура и здрави, тежки кости. Мъжките представители достигат до 56 см височина и тегло до 25 кг, а женските са високи до 51 см и обикновено тежат около 20 кг. При поглед отстрани задните крайници имат слабо изразено заъгляване, в резултат на което скатателните стави и метатарзусите се намират почти под тазобедрената става. Това обуславя специфичните къси крачки на тези кучета. 

Главата е голяма и закръглена, с къса и гладка черепна част. Муцуната е масивна и къса, никога по-малка от 1/3 от дължината на главата, широка и добре запълнена под очите, с почти квадратна форма. Горната устна почти напълно покрива долната. Носът е голям и черен, с широки ноздри. Очите са широко и дълбоко поставени, с бадемовидна форма и средни по големина, а ушите – малки, с триъгълна форма, широко поставени и със заоблени върхове, прави или полуклепнали напред. Челюстта е здрава, гръдният кош – добре развит, коремът – слабо повдигнат, крайниците – прави и мускулести, опашката – високо поставена, навита над гърба. 

В зависимост от козината се различават два вида – дългокосмест (рунтавокосмест) и късокосмест (гладкокосмест). На цвят Чау Чау са червени (от светлозлатисто до тъмномахагоново), черни, жълто-кафяви или кремави. 

Снимка: iStock

Характер

Често сравняват нрава и поведението на Чау Чау с това на котка – дистанцирано, сдържано, независимо, интелигентно, достойно и упорито. Представителите на породата не натрапват присъствието си на стопаните си – понякога може дори да забравите, че кучето е в стаята. Изключително сдържани в емоциите си, понякога тези кучета не проявяват дори радостта си от появата на собственика си – няма да ги видите да подскачат или да махат опашка, когато се прибирате от работа. 

Въпреки че не го показват външно, Чау Чау се влияят силно от настроенията на стопанина си – ако усетят, че сте разстроени от нещо, те веднага ще дойдат да сложат глава в скута ви в опит да ви развеселят. Тези кучета издават различни звуци, когато са спокойни и щастливи, както и когато не са съгласни е нещо. Това може да е ръмжене или леко похръкване. Към непознати са много резервирани и подозрителни, често са склонни към агресия, ако не са социализирани от малки. Добре е още с първите разходки да срещате любимеца си с различни картини, шумове, звуци и хора – в противен случай той ще порасне дистанциран и недоверчив.

Чау Чау са със силно изявен лидерски характер, който ще се опитат да наложат по време на обучението. Доминантното им поведение често се бърка с ниска интелигентност, а доста хора се отказват да си вземат такова куче, защото го смятат за агресивно и лишено от емоции. Всъщност това са много горди и независими кучета, които на практика нямат нужда до такава степен от своите стопани. А защо на Чау Чау им се носи славата на агресивни кучета - четете тук

Бъдете подготвени, че тези четириноги няма да проявят особен ентусиазъм по време на дресурата, нерядко изобщо няма да изпълняват каквото се иска от тях и през по-голямата част от времето ще ви гледат учудено, сякаш не разбират какво им се случва. Не се препоръчват наказания или физическа сила – това може да отблъсне още повече животното и до дни наред дори да не пожелае да контактува със стопанина си.

Здраве

Чау Чау са склонни към някои генетично предавани заболявания, сред които дисплазия на лакетната става и тазобедрена дисплазия, артрит и проблеми със ставите на коляното. Представителите на породата често имат проблеми с очите и глаукома, страдат и от хипотиреоидизъм, както и преплитане на червата.

Снимка: iStock

Грижа

Чау Чау не са особено енергични кучета, които живеят чудесно в апартамент. Те се изморяват бързо за това една – две обиколки на блока са им достатъчни. Дебелата им козина им позволява да стоят дори на студено време на двора, но ако ги отглеждате в къща най-добре през нощта ги прибирайте вътре. Тези четириноги понасят много зле горещините, за това през топлите месеци се постарайте да им осигурите подходящо охлаждане и ги извеждайте в по-хладните часове на деня.

Гъстата козина на тези кучета изисква доста грижи. Не се препоръчва да къпете любимеца си повече от три пъти в годината, а когато го направите – задължително трябва да го изсушите целия със сешоар. Представителите на породата са доста чистоплътни и при възможност избягват локви или кал навън, за това почистване с влажна кърпа след разходка е достатъчно. Разресвайте козината им поне през ден, за да е все така мека и бухнала, редовно проверявайте ушите и очите, за да избегнете инфекции. 

Чау Чау не е порода, подходяща за хора, които водят активен начин на живот – точно обратното, това са спокойни животни, които предпочитат да си подремват кротко, настанили се удобно в някой ъгъл.

Хранене

Макар да са големи кучета, Чау Чау могат да са доста претенциозни към храната. Можете да им давате както кучешка храна, суха или от консерва, така и натурални продукти. Важно е в менюто им да присъстват различни зеленчуци, а месото да е максимално крехко, като се препоръчва да е само телешко и телешки дреболии. Допълвайте извара, твърдо сварени яйца, кисело мляко, препечен хляб или натурални сухари. Не се препоръчва да давате на тези кучета солена, сладка или мазна храна, тестени или пържени изделия, както и кокали. 

Деца и домашни любимци

Чау Чау не се препоръчват за семейства с деца, особено с по-малки. Дори и след ранна социализация и обучение, те могат да приемат игрите на хлапетата като проява на агресия към самите тях и да им отвърнат. Могат да съжителстват с други кучета само, ако са израснали заедно и са от срещуположния пол. Не се препоръчва да се отглеждат под един покрив с котки и по-малки животни.

Снимка: iStock

Любопитни факти за Чау Чау, които може би не знаете

Чау Чау безспорно са порода, която трудно ще остане незабелязана. Тези емблематични кучета имат толкова много уникални характеристики, че едва ли можете да ги объркате -едновременно красиви и чаровни, с набръчкани лица и впечатляваща лъвска грива.

Повечето хора знаят, че Чау Чау първоначално идват от Азия и че имат необичаен синкав език. Но има още много тайни, които тази порода крие! Предлагаме ви заедно да разгледаме някои любопитни факти за Чау Чау.Някои от тях, подозираме, ще ви изненадат!

• Китайска стока или нещо повече

През 18-ти век англичаните използвани термина „чау-чау“ по начина, по който днес използваме китайски стоки. Или иначе казано – всичко ново и необичайно с източен произход вероятно ще бъде обозначено с този термин. Той произлиза от китайската дума „Cha”, което означава смес или смесен. Така в миналото се наричали всички мебели, дрехи, храна и стоки, идващи от Изтока. И когато тези кучета за първи път пристигат с кораб в Англия, търговците просто ги нарекли със същия термин. 

• Не са почитатели на дъжда

Един важен факт за Чау Чау, който собствениците трябва да знаят, се отнася до тяхната неприязън към водата. Въпреки работната история на породата в родния им Китай, те не са отглеждани в близост до вода. Това е така, защото една от характерните им особености – уникално пухкавата двойна козина, абсорбира вода, натоварвайки допълнително животното, което води до потенциална опасност от удавяне. 

Снимка: iStock

• Куче с котешки характер

Чау Чау са уникални сред популярните породи кучета с това, че са дистанцирани и сдържани. Вместо да бързат да поздравят собствениците си на вратата или да дърпат каишката си, за да кажат „здравей“ на други четириноги в парка, те са по-склонни да се отдръпнат и да наблюдават случващото се острени, почти по котешки начин.

Чау Чау не са толкова мотивирани от близостта със стопаните си, колкото някои други кучета. Да, те със сигурност ще оценят доброто почесване зад ушите, но ще имате далеч повече успех да утвърдите желаното поведение и социализация чрез лакомства. Това също означава, че те са отлични спътници за бъдещи собственици, които се интересуват от куче с независим характер и мек темперамент.

• Те са вълци единаци – в известен смисъл

Някои кучета се свързват силно с един човек, предпочитайки да прекарват по-голямата част от времето си с него. За Чау Чау това е начин на живот! Това е тази целенасочена преданост, която им дава репутацията на яростни защитници. И която затвърждава идеята за важността на социализацията за тази порода.

Експертите препоръчват да започнете социализацията възможно най-рано. Още като кученца Чау Чау са склонни да се изолират и са недоверчиви към всички непознати гости в дома ви, освен ако не се внимава с обучението. Тъй като породата първоначално е отглеждана като ловна, собствениците трябва да бъдат много внимателни ако планират съжителство с други домашни любимци. Естествените ловни инстинкти могат да накарат кучето да преследва всичко, което е по-малко от него.

• Те са стара порода

Докато повечето съвременни породи произлизат от различни кръстоски, смята се, че Чау Чау са една от оригиналните. Това означава, че не са кръстосвани с нищо друго, освен с подобни на тях чистокръвни кучета. Когато хората за първи път започват да опитомяват вълци и диви кучета, някои специалисти са на мнение, че Чау Чау са именно резултатът от тези първи колебливи стъпки, поставили основата на приятелството между хората и четириногите.

Снимка: iStock

• Прословутият черно-син език

Да, няма как да пропуснем един от най-интересните факти за породата! Докато повечето кучета имат червеникаво-розова уста и език, тези на Чау Чау са с наситено черно-син цвят. Въпреки че изглежда странно, синият цвят е напълно безвреден, макар че някои легенди твърдят, че езиците на Чау Чау всъщност са отровни.

• Многоцветно палто

Чау Чау могат да имат изненадващо много цветове на козината, различни от обичайното им червено. Това включва наситено черно, „синьо“ (наситено гълъбово сиво), канелено (топло кафяво) или кремаво. Освен това текстурата на козината им може да бъде „груба“ с много обем и мъх или „гладка“ – с по-елегантен вид. 

Сините Чау Чау са едни от най-търсените и ценени, тъй като някога са били много редки и са се срещали само на места като тибетските манастири. Красотата обаче си има цена. Бъдещите собственици трябва да са подготвени ежедневно да четкат козината на кучето си, за да предотвратят възли, заплитания и излишно линеене. 

Снимка: iStock

Очарователният Чау Чау: Грижа за вашето уникално куче

Величествена, красива порода кучета, Чау Чау са продукт на дълга линия, благодарение на което днес можем да се наслаждаваме на зашеметяващата им външност. Доволни от собствената си компания, те се чувстват най-добре като единствени домашни любимци у дома. Това означава, че трябва да подходите сериозно към социализацията на четириногия си другар, за да се насърчи положителното поведение и темперамент. Да приветствате едно от тези кучета със сини езици в дома си означава да го изпълните с неповторима индивидуалност. И с впечатляващо количество пухкава козина! Така че бъдещите собственици трябва да се запасят както с възхищение, така и с ролка за мъх. Или може би дори с две.