Мини шнауцер

История

Цвергшнауцерът, както подсказва и името му, произхожда от Германия. Това е и най-малкият представител на семейството на шнауцерите. Целта на селекционерите била да намалят малко размера на Стандартния Шнауцер, като постигнали това най-вероятно чрез кръстоски с мини пинчери. 

Официално породата започва да се развъжда в района на Франкфурт на Майн през 1880 година, а първият Миниатюрен шнауцер е записан през 1888 година. Макар в началото да остава „в сянката“ на по-големия си брат и да не се радва на такава слава, след Втората световна война това малко, но смело и борбено кученце бързо си спечелва почитатели в цял свят.

Външен вид

Мини шнауцерът е дребна порода куче с добре развито телосложение. На практика той представлява умалена версия на Стандартния Шнауцер.Тялото му е квадратно и пропорционално, височината при холката трябва да е равна на дължината на тялото по стандарт. Главата е с правоъгълна форма, муцуната – дълга, затъпена в края си. Устните – черни, плътно прилепващи към челюстите. Те от своя страна са здрави, а захапката е ножична. Стопът е ясно изразен, носът – черен с големи ноздри. Очите са с овална форма, тъмни на цвят, ушите – клепнали, с V-образна форма, поставени високо на главата. Шията е мускулеста, без гънки по врата.

Козината е гъста, груба и къса, по краката е по-мека в сравнение с останалата част от тялото. Има характерните брада, мустаци и вежди.

Характер

„Голямо сърце в малко тяло“ – това определение важи с пълна сила за Мини шнауцера. Любвеобилно, енергично, жизнерадостно и понякога упорито– такова е това малко симпатично четириного. Подобно на останалите представители на групата на шнауцерите и Цвергът е недружелюбен, дори резервиран към непознати, което го прави добър пазач въпреки малките му размери. Той се привързва силно към семейството си и е готов, според възможностите си, да ви защитава с цената на всичко. Ранната социализация е много важна, защото ако не свикне да общува с други кучета от малък, може да развие агресивно поведение като възрастен индивид. 

Правилното обучение също е една от предпоставките за хармоничното съществуване на този мъник, защото в нрава му е заложено да се опитва да доминира и да се налага. По време на тренировките трябва да сте търпеливи, ако се налага – да повторите някоя команда по няколко пъти – никога обаче не повишавайте тон на Цвергшнауцера – това чувствително животинче искрено ще се натъжи и засегне от подобно отношение.

Здраве

Сред най-често срещаните заболявания на породата са епилепция и диабет. Мини шнауцерите имат проблеми и с черния дроб, кожата, страдат и от различни алергии. Склонни са към напълняване.

Грижа

Мини шнауцерът е много активно малко куче, което има нужда от много движение, за да изразходва енергията си. Понася му добре живот в апартамент, съчетан с дълги разходки, игри и забавления навън. Ако го отглеждате в къща с двор ще е щастливо, но винаги за през нощта го прибирайте вътре – то има нужда да спи близо до вас и да усеща присъствието ви. Породата е подходяща за хора с активен начин на живот, които спортуват, правят преходи в планината и тн.

Поддръжката на козината на Цвершнауцера не е трудна и не изисква особено време от страна на собственика му. Необходимо е да я разресвате с подходяща четка всеки ден, за да не се сплъстява. По веднъж на всеки няколко месеца е добре да водите кучето на фризьор, който да оформи „прическата му“. Козината по главата, долната част на тялото и краката се оставя по-дълга. Брадата и мустаците трябва да са оформени добре – не забравяйте да ги почиствате старателно след хранене. Редовно проверявайте очите и ушите, за да предотвратите инфекции.

Хранене

Мини шнауцерът не е претенциозна порода що се отнася до хранене. За да сте сигурни, че ще получи всички необходими му витамини, хранителни вещества и минерали, купувайте му висококачествена кучешка храна, премиум клас. Разнообразявайте с натурални продукти в съотношение – 70% месо. Можете да му давате пуешко, пилешко, заешко, телешко или дивеч, различни зеленчуци, твърдо сварени яйца, извара, варен ориз.

Деца и домашни любимци

Мини шнауцерът се разбира чудесно с деца от всички възрасти. Тези кученца могат да играят с часове с най-малките. Съжителстват добре и с други кучета, но с по-малки животни като гризачи не е добре да се оставя сам – ловният му инстинкт го кара да вижда в тях единствено потенциална плячка.