Ротвайлер

История

Ротвайлерът е потомък на древни догообразни кучета, които придружавали римляните при походите им в Европа. Съвременната форма води произхода си от германския град Ротвайл, който в миналото бил център на търговията с добитък. Там тези кучета векове наред били използвани от местните хора като помощници при управлението на стадата говеда, а постепенно – и за охрана. 

Любими кучета на месарите, никой не смеел да доближи Ротвайлерът на пост. През XIX век породата почти изчезнала, докато през 1910 година постепенно започва нейното възраждане. Днес тези четириноги се използват и като полицейски помощници, както и за откриване на наркотици. В някои градове в Германия обаче, е забранено отглеждането им поради случаи на проявена агресия от недобре социализирани и възпитани представители на породата.

Външен вид

Куче със среден и малко над средния ръст, набито, нито тромаво, нито леко, компактно и пропорционално. Излъчва силна и подвижност. Мъжките представители на породата достигат до 69 см височина и тегло от 60 кг, а женските – 63 см и около 52 кг. Мускулатурата на тези кучета е добре развита, без да изпъква. Крайниците са леко релефни, гърбът е издължен, а гръдният кош – голям и добре развит. Главата е голяма, с широк между очите череп. Муцуната – мощна, челюстите – здрави, с едри зъби. Веждите са заоблени, а очите – с бадемовидна форма, кафяви на цвят. Носът е широк и черен, а ушите – високо и широко поставени, с триъгълна форма, висящи. Опашката обикновено се купира, макар това вече да е забранено в някои дръжави. 

Козината на Ротвайлера е средно дълга, гъста , твърда и гладка на допир. Тя е малко по-дълга по задните крака на кучето. На цвят е черна, с добре разграничени червено-кафяви петна по бузите, муцуната, долната част на врата, гърдите и краката. 

Характер

Самоуверено, спокойно и смело куче, с поглед, който вдъхва доверие и сигурност – това е Ротвайлерът. В негово присъствие можете да сте сигурни, че и вие, и цялото ви семейство сте добре защитени. Макар че в природата му не е да проявява агресия, а е по-скоро страничен, леко резервиран наблюдател, ако не бъде обучен правилно, Ротвайлерът не би се поколебал да използва сила и да нападне ако усети, че има заплаха за стопанина му. Отнема доста време, за да се „сприятели“ с ваши приятели, дори и да ги вижда в дома ви всеки ден, той винаги ще стои нащрек и на разстояние. Ранната социализация би повлияла добре на характера му. 

Често срещана грешка и причина за историите, свързани с агресията на Ротвайлера, е собственикът му да прояви насилие и физическа сила по време на обучението. Това не трябва да се прави в никакъв случай – по-добре, ако прецените, че не е по силите ви, дайте кучето на училище. Ако дори само повишавате системно тон на Ротвайлера, това може да повлияе негативно на нрава на кучето, то да стане нервно и агресивно, а дресурата да се провали безвъзвратно.

Здраве

Ротвайлерът, за съжаление, е податлив на много заболявания, голяма част от които, са генетично обусловени и характерни за по-едрите породи кучета. Сред тях са тазобедрена дисплазия, дисплазия на лакетната стават, преплитане на червата, ставни болки и артрит, прогресивна атрофия на ретината, често приключваща с пълна или частична слепота. Чести са и случаите на усукване на клепача, катаракта, проблеми с бъбреците и нервната система, напукване на колянната капачка и последващо накуцване, най-често със задните крака. 

Характерно за Ротвайлера е състоянието Стеноза на аортата, бързо развиващо се заболяване с фатален край, както и вродената хипотрихоза – системна и необратима загуба на козина. Представителите на породата могат да страдат и от атлантоаксиална нестабилност – вродено наследствено заболяване, характеризиращо се с недостатъчно добро съединение между първите прешлени на шията.

Грижа

Ротвайлерът е активно куче, което има нужда да изразходва енергията си. Независимо дали го отглеждате в къща с двор (което без съмнение е най-добрият вариант) или в апартамент, необходими са поне по две дълги дневни разходки, съчетани с възможност кучето да потича на воля поне за малко. 

Ротвайлерите с радост участват в различни дейности, заедно със стопанина си – те ще тичат с вас в парка, докато карате колело или ролери, например. Добре е, въпреки че сте сигурни, че е добре възпитан, да водите своя любимец на повод в града – външният му вид може да е стряскащ и плашещ заради „лошата слава“, която му се носи.

Козината на тези кучета е къса, за това няма нужда от ежедневно разресване. Достатъчно е веднъж на няколко дни да я минавате с влажна кърпа или специална ръкавица, за да свалите мъртвите косъмчета. Редовно проверявайте ушите и очите, за да предотвратите развитие на инфекции.

Хранене

Ротвайлерът е едро куче, с тежки кости и има нужда от богато на белтъчини и протеини меню, за да е в най-добрата си възможна форма. Най-добре е да го храните с кучешка храна, премиум клас, за едри породи. Разнообразявайте с месо и субпродукти – те трябва да съставляват около 50% от общата му дневна дажба. 

Забравете за свинско и овнешко месо за сметка на пилешко, пуешко, говеждо, телешко, агнешко и заешко. Можете веднъж седмично да давате на любимеца си обезкостена риба, както и големи кокали (без тръбни). Добро допълнение към менюто му са и киселото мляко, извара, твърдо сварени яйца, варени ориз, елда и овесени ядки. Не се препоръчва да храните Ротвайлера с мазни, тестени, сладки и солени храни, пушени или сурови месо и риба.

Деца и домашни любимци

Ротвайлерите се разбират добре с деца, стига те да са малко по-големи (над 6-7 години). С тях кучето може да играе, да се разхожда и да ги „пази“. С по-малките е желателно да не ги оставяте без надзор – твърде едрите и непохватни кучета е възможно да ги наранят без да искат в играта си. С кучета и други по-малки домашни животни съжителстват добре, стига да са израснали заедно.