Защо някои кучета лаят по-рядко от други

Д окато повечето собственици на кучета търсят начин да ги накарат да лаят по-малко, има и такива, които чуват гласа на домашния си любимец доста рядко. 

Някои кучета лаят по-малко от други и това в общия случай не е проблем за стопаните им, а и носи със себе си по-малко главоболия причинени от проблеми със съседите. Макар обаче да се казва, че мълчанието е злато, що се отнася до вашето куче е добре да знаете причината за него.

Тя може да бъде напълно естествена – някои породи по природа са по-тихи от други, но може и да се дължи на определено медицинско състояние или травматично преживяване в миналото. 

Медицинско състояние

Респираторни проблеми, хронично повръщане, травма на ларинкса или трахеята, както и метаболитни нарушения – това са възможните медицински състояния, поради едно куче не лае. Всички болести, които засягат ларинкса на животното, може да направи болезнено, дори невъзможно то да произвежда звуци, тъй като те променят нормалната му структура и/или функция.

При някои породи като Фландърското Бувие парализата на ларинкса е сред наследствено предаваните заболявания, с което се раждат много кученца. Други четириноги като Санбернар или Нюфаундленд са силно податливи на така наречената „придобита парализа“ – тя се развива в по-късен етап от живота, най-често в следствие на травма, рак, екстремни натоварвания, стрес и други неизвестни причини. Както при наследствената, така и при придобитата парализа, въздушният поток, който навлиза през ларинкса е силно ограничен. А без въздух – няма и звук.

Болестите, свързани с ларинкса на кучето, както и останалите изброени медицински състояния, които могат да са евентуална причина то да не лае, трябва да бъдат диагностицирани и лекувани от специалист. 

Снимка: iStock

Сред по-малко сериозните медицински причини четириногият ви любимец да спре да лае може да е възпалено гърло. Да – и при кучетата се случва да лаят толкова много, че в даден момент да се наложи да спрат заради болки в гърлото. В този случай времето, прекарано в тишина, обикновено е най-доброто средство за възстановяване – както за кучето, така и за нивата на стрес на стопанина му.

Снимка: iStock

Специфики на породата

Естественият инстинкт на кучетата да лаят и по този начин да предупреждават стопанина си за потенциални натрапници е една от причините хората да започнат да ги отглеждат. Добри пазачи има и сред по-големите и сред по-дребните породи, от Немските овчарки, през Басетите до дребните Джак Ръсел териери. От другата страна на спектъра обаче – има кучета, които са известни с това, че са по-тихи и по-малко гласовити. 

Сред породите, които лаят най-рядко са Нюфаундлендите, Бернският Зененхунд, както и различните видове хрътки.

Нека не забравяме, че има и кучета, които лаят рядко, но това не значи, че са напълно тихи. Басенджи, например, предават емоциите си с други звуци, различни от лай. Те обичат да вият, мърморят и дори – да ръмжат леко, за да са сигурни, че са забелязани. Известно е също, че Бигълите са една от най-шумните породи, които обаче предпочитат да вият, вместо да лаят. Това е инстинкт, който представителите на породата носят от времето, когато са използвани за помощници в лова и именно чрез този тип вокализация са давали информация на стопаните за местонахождението си. 

Снимка: iStock

Всяко куче е индивидуално и неповторимо за себе си

Макар да можем да обобщим основните характеристики на дадена порода, сред представителите й винаги има такива, които са изключение от правилото. Някои кучета обичат да са в центъра на вниманието, а други – по природа са по-срамежливи и спокойни. Напълно нормално е едно четириного да бъде по-спокойно и кротко, както и да не иска да хаби енергията си в лай. Ако домашният ви любимец е сред тези животни, които обичат тишината и избират да не я нарушават чрез гръмко лаене – то имате късмет! И със сигурност нямате причина за притеснение – това не значи, че кучето се чувства депресирано или тъжно. Обърнете внимание на езика на тялото му и ще видите, че то най-вероятно е намерило други начини, чрез които да изрази себе си.

Травматично преживяване в миналото

Случва се най-често при осиновени кучета, чието минало не е известно дори на служителите в приюта, където е отглеждано животното преди да дойде в дома ви. Възможно е да се касае за груб собственик, който не се е колебаел да използва насилие, за да наложи правила, включително и забрана за лай. Ако четириногият ви приятел е бил малтретиран, защото е бил шумен в миналото, той може да възприема акта на лаене като нещо лошо и забранено, което не си струва последствията. Помнете – кучетата прощават лесно, но рядко забравят. За това е възможно отказът на домашния ви любимец да лае да е свързан със стратегия, която си е изградил за самосъхранение, тъй като най-вероятно смята, че всички хора имат едно и също правило.

Снимка: Pixabay.com

Ако смятате, че вашето куче не лае поради специфичен здравословен проблем – тогава задължително се консултирайте с ветеринарния си лекар. Във всички останали случаи – може би трябва да се замислите дали всъщност ви пречи това, че кучето ви не лае винаги, когато някой мине по-близо до външната ви врата?