Ла Перм

История

Породата Ла Перм води началото си от едно необикновено котенце, родено случайно във ферма в Орегон, САЩ, на 1 март 1982 г. В черешовата градина на Линда и Ричард Коел, домашната котка Спийди (кафява таби) ражда шест котенца. Сред тях едно веднага се отличава: то е напълно безкосместо, с необичайно дълго и слабо тяло, големи широко разположени уши и забележима таби шарка по кожата – почти като татуировка.

След около шест до осем седмици, това необичайно котенце започва да развива рядка, мека, вълниста козина – къдрава по цялото тяло. Линда го нарича Кърли ( от думата на английски език „curly“ - къдрав), в чест на тази негова впечатляваща характеристика.

Снимка: iStock

Когато Кърли пораства, тя ражда пет мъжки котенца, всички от които също са родени плешиви, но в рамките на няколко седмици започват да развиват същия тип къдрава козина. Това показва, че къдравият ген е доминиращ – дори при чифтосване с обикновени котки, голяма част от потомството също проявява къдрава козина.

В продължение на почти десетилетие, Линда и съпругът ѝ не следят систематично развъждането – котките живеят свободно из фермата и изпълняват ролята на хамбарски ловци. Но с времето броят на къдравокосместите котенца започва да нараства и да привлича вниманието на посетители и приятели на семейството, които многократно отбелязват, че тези котки изглеждат и се държат по различен начин.

През 1992 г. Линда решава да участва с шест от своите къдравокосмести котки на изложение на Асоциацията на любителите на котки (CFA) в Портланд, Орегон. За да бъдат приети, котките се нуждаят от име на породата. Тогава Линда измисля името LaPerm – игрив намек към английския израз „perm“ (от „permanent wave“), което се отнася до козина, наподобяваща перманентно къдрене.

Съдиите на изложението са впечатлени не само от външния вид на котките, но и от техния нежен, общителен и спокоен темперамент. Това насърчава Линда да създаде контролирана развъдна програма и да започне усилия за официално признаване на породата.

Външен вид

Снимка: iStock

Ла Перм е уникална и лесно разпознаваема благодарение на впечатляващата си, естествено къдрава козина, която я отличава от всички други породи. Външният ѝ вид съчетава нежност, елегантност и неподправена игривост, а характерната ѝ козина ѝ придава почти приказна, леко разрошена, но поддържана визия, сякаш се е родила с естествена прическа.

Козината на Ла Перм е истинското ѝ украшение. Тя може да варира значително между отделните представители на породата – от фини, нежно вълнообразни кичури до стегнати и еластични къдрици тип „тирбушон“, които най-често се концентрират около врата, долната част на тялото и основата на ушите. Тези зони са традиционно най-къдравите, особено при дългокосместите представители.

Различават се два основни типа – дългокосмести и късокосмести Ла Перм котки. При дългокосместите козината често оформя пищна, обемна грива около врата, като къдриците се разливат свободно по гърдите и раменете. Опашката им е дълга и пухкава. При късокосместите варианти опашката не е толкова бухнала, а цялостната текстура на козината е една идея по-груба, макар и все така къдрава. И при двата варианта, козината обикновено е слабо залепена към тялото и стои леко разперена – характеристика, която я прави особено атрактивна и лесна за разпознаване.

Интересно е, че котенцата Ла Перм често се раждат без козина или с много фина и къса козина. При някои от тях тя започва да пада още през първите седмици от живота – най-често от върха на главата – оставяйки ги почти голи. Това обаче не бива да тревожи собствениците, тъй като козината впоследствие израства отново и добива типичните за породата къдрици, обикновено до навършване на няколко месеца.

Друга отличителна черта е наличието на дълги, извити мустаци и вежди, които също следват къдравата естетика на породата. Косъмчетата в ушите, както и тези по задната им част, също са вълнообразни, придавайки грация на тази вече впечатляваща котка.

Козината на Ла Перм, независимо от дължината, се отличава с минимално линеещ характер. Благодарение на слабия подкосъм и къдравата структура, голяма част от мъртвата козина остава задържана близо до тялото, вместо да пада по мебелите и пода. Това прави породата по-подходяща за хора, които предпочитат ниска поддръжка и по-малко почистване, макар Ла Перм да не се смята за напълно хипоалергенна. 

Що се отнася до цвета на козината и шарките, Ла Перм не признава ограничения. Породата се среща във всякакви генетично възможни оцветявания и шарки. В това число влизат едноцветни котки, двуцветни, таби, костенуркови, калико, смокинг, както и котки с т.нар. „пойнт“ оцветяване, характерно за Сиамските котки – с по-тъмни участъци по лицето, ушите, лапите и опашката. Същото разнообразие важи и за цвета на очите, които могат да бъдат зелени, сини, кехлибарени, медни, жълти, кафяви или дори с различни цветове на двете очи – феномен, известен като хетерохромия.

Прочетете за още породи котки, които пускат по-малко козина.

Характер

Снимка: iStock

Котката Ла Перм е не просто привлекателна със своите къдрици – тя притежава и изключително обаятелен характер, който я прави идеален спътник за почти всеки тип домакинство. Нейната природа съчетава интелигентност, любопитство, активност и дълбока привързаност към хората. От първите мигове с нея става ясно, че това е котка, която не просто съжителства с вас – тя търси и поддържа връзка, изразяваща се в ежедневна близост, игри и физически контакт.

Породата има силен ловен инстинкт, наследен от своите фермерски корени, което я прави особено активна, игрива и винаги заета с „мисия“. Ла Перм обичат да изследват средата си и често използват лапите си с изненадваща сръчност, за да достигнат до любима играчка, лакомство или просто – вашето внимание. Тяхната висока интелигентност ги прави лесни за обучение и дресировка – много представители на породата бързо научават трикове и дори носят играчки, подобно на кучета.

Макар да са активни и често палави, Ла Перм са изключително привързани и се стремят към близост с човека. Те обичат да бъдат в центъра на вниманието и активно търсят физически контакт. Не е необичайно Ла Перм да се качи на рамото ви, да ви последва из къщата като вярно кученце или да протегне къдрава лапичка, за да докосне нежно лицето ви. Когато седнете да си починете, те с радост ще заемат място в скута ви, където ще се сгушат с доволно мъркане, изразявайки благодарност и удоволствие от близостта.

Тези котки са нежни и изненадващо емпатични – усещат настроението на стопаните си и често реагират с утешително присъствие. Не са натрапчиви, но обичат да бъдат част от ежедневието ви: дали ще работите на компютъра, ще гледате телевизия или просто ще четете книга, Ла Перм ще бъде някъде наблизо – до вас, върху вас или около вас.

Любопитството им не се изчерпва с играчките. Те наблюдават внимателно всичко, което правите, и често искат да участват – ще „помагат“ при подреждане на багажа, ще надничат в шкафовете или ще „асистират“ при смяна на завивките. Със своето леко палаво и весело поведение, тези котки често разсмиват стопаните си с лудориите си и определено имат комедиен талант, който ги прави още по-обичани.

Макар да не е особено гласовита порода, Ла Перм ще „говори“ с вас, ако усети, че има нужда да привлече вниманието ви. Гласът ѝ е мек, а изразителното мъркане се включва моментално щом ви види – като благодарност, поздрав или молба за ласка.

Здраве

Снимка: iStock

Котката Ла Перм се радва на репутацията на здраво и издръжливо животно, което рядко страда от наследствени заболявания. Породата няма известни генетични предразположености към специфични здравословни състояния, което я прави сравнително лесна за отглеждане в добро здраве при спазване на основни ветеринарни грижи. При правилно хранене, адекватна физическа активност и редовни профилактични прегледи, Ла Перм може да живее между 10 и 15 години, а често дори и повече.

Според ветеринарни специалисти и развъдчици, при котки от тази порода рядко се наблюдават сериозни здравословни проблеми в ранна възраст. Отговорните развъдчици обикновено тестват родителите за възможни генетични отклонения, което още повече намалява риска от наследствени заболявания при новото поколение.

Все пак, както всички котки, Ла Перм не е напълно застрахована от общи заболявания, които могат да се развият с напредването на възрастта. Някои от по-често срещаните състояния при котките, които могат да засегнат и тази порода, включват:

• Диабет – метаболитно заболяване, при което тялото не може ефективно да регулира нивата на кръвната захар. Симптомите включват повишена жажда, често уриниране и загуба на тегло. Лечението включва диета, медикаменти и понякога инсулин, назначен от ветеринар.

• Хипертиреоидизъм – прекомерна продукция на хормони от щитовидната жлеза, обикновено при по-възрастни котки. Проявява се с повишен апетит, загуба на тегло, безпокойство и повишена жажда. Състоянието се контролира с медикаменти или, в някои случаи, с хирургично или радиационно лечение.

• Хронично бъбречно заболяване – често срещано при по-възрастни котки, което засяга способността на бъбреците да филтрират токсини от кръвта. Симптомите включват повишена жажда, загуба на апетит, летаргия и загуба на тегло. Поддържа се с подходяща диета, течности и медикаменти.

• Зъбни заболявания – гингивит, зъбна резорбция и натрупване на зъбен камък са често срещани проблеми при всички породи. Добрата дентална хигиена, включително редовно почистване на зъбите и профилактични прегледи, може да предотврати или забави тяхното развитие.

Като цяло, котката Ла Перм се нуждае от същите грижи, каквито бихте положили за всяка друга порода – балансирано хранене, ежегодни прегледи при ветеринар, ваксинации, обезпаразитяване и поддържане на добра орална хигиена. Осигуряването на достатъчно пространство за движение, игра и изследване също е ключово за доброто ѝ здравословно състояние, особено предвид активния ѝ темперамент.

Ако се грижи с внимание и редовна ветеринарна подкрепа, Ла Перм е котка, която може да бъде не само изключително здрав, но и дългогодишен, щастлив член на вашето семейство.

Грижа

Снимка: iStock

Котките от породата Ла Перм се отличават със своята уникална, къдрава козина, интелигентен характер и високи нива на активност. Въпреки нестандартния си външен вид, те са сравнително лесни за поддръжка и подходящи както за опитни стопани, така и за нови собственици. Ето какви грижи са необходими, за да бъде вашият Ла Перм здрав, щастлив и добре изглеждащ.

• Козина

Ла Перм се среща в дългокосмести и късокосмести разновидности. Козината е лека, къдрава, с минимално линеене и без гъст подкосъм. През лятото оредява леко, особено около врата, а през зимата дългокосместите развиват по-плътна грива. Дългокосместите Ла Перм се нуждаят от седмично сресване, докато късокосместите изискват минимална поддръжка, но разресване от време на време е препоръчително.

Научете кои са другите котки, които се радват на къдрава козина, подобна на Ла Перм. 

• Зъбна хигиена

Редовното миене на зъбите (идеално ежедневно или поне веднъж седмично) с ветеринарна паста намалява риска от пародонтални заболявания.

• Ушна хигиена

Проверявайте и почиствайте ушите веднъж седмично с мека, суха кърпа. При зачервяване, неприятна миризма или възпаление се консултирайте с ветеринар.

Хранене

Храненето играе ключова роля за поддържане на здравето, активността и дълголетието на котките от породата Ла Перм. Макар че те не са особено склонни към преяждане, все пак е важно хранителният им режим да бъде балансиран, съобразен с възрастта, активността и индивидуалните нужди.

Добрата котешка диета трябва да съдържа:

• Високо съдържание на животински протеини – основен източник на енергия и незаменими аминокиселини.

• Ниско съдържание на въглехидрати – котките не усвояват въглехидрати ефективно.

• Умерено съдържание на мазнини – осигурява енергия и спомага за усвояването на мастноразтворимите витамини.

Изберете висококачествена търговска храна, препоръчана от ветеринар, формулирана за съответната възрастова група (котенце, възрастен, възрастна котка). В някои случаи може да се прилага и смесено хранене – комбинация от мокра и суха храна.

Макар тези котки да са активни и игриви, важно е:

• Да не се допуска прехранване.

• Да се измерват порциите.

• Да се следи телесното състояние на котката.

След кастрация метаболизмът може да се забави. Преходът към храна за кастрирани котки или контрол на калориите може да бъде подходящ.

Лакомствата могат да се използват като стимул при обучение или като форма на положително взаимодействие, но не бива да надвишават 10% от дневния калориен прием. Използвайте само лакомства, специално предназначени за котки.

Снимка: iStock

Хидратацията е от изключителна важност за всички котки, включително Ла Перм. Поддържайте постоянен достъп до прясна, чиста вода:

• Мийте и сменяйте купичките ежедневно.

• Поставяйте водата отделно от храната – поне на метър разстояние, за да избегнете отблъскване поради миризми.

• Помислете за котешки фонтан с филтрация, който често насърчава пиенето, особено при капризни котки.

Деца и домашни любимци

Социалният им характер ги прави отличен избор за семейства. Ла Перм се разбира добре с деца, като показва търпение и нежност, а също така приема добре други котки и кучета – стига те да са спокойни и уважават личното ѝ пространство. Не проявява агресия и рядко се плаши от непознати – напротив, често с любопитство се приближава към гости, вместо да се скрие.