Бернски Зененхунд

История

Бернското планинско куче или известно още като Бернски Зененхунд (от немски), произхожда от Швейцария. Породата е позната от над 2000 години, а историята й започва от днешния град Берн, къдет местните селяни ги използвали за теглене на товари и каруци с продукти и стока. През 1910 година в градчето Дюрбахлер е създаден клуб на любителите на БернскияЗененхунд, там се провежда и първото официално изложение, в което участват над 100 кучета. 

Днес сред туристическите атракции в някои швейцарски градове могат да се видят по-едри представители на породата, които дърпат леки каручки, изпъстрени с цветя.

Външен вид

Съществуват четири разновидности на породата, всяка от които със специфичен външен вид и украска. Стандартният Бернски Зененхунд е единственият с дълга козина. Мъжките екземпляри достигат до 70 см височина и тегло от 65 кг. Женските са малко по-дребни – 66 см и 55 кг. Главата на тези кучета е масивна, шията мускулеста, гръдният кош – добре развит. Имат клепнали уши с триъгълна форма, очите са тъмни, носът – черен. Козината е умерено дълга, черна, като червеникаво-кафяви петна се наблюдават на бузите, над очите и на лапите. Между очите има бяла линия, бяло петно има и на гърдите. Опашката е дълга и пукава, леко извита нагоре.

Характер

Гордо и смело, през сравнително краткия си живот (максимум 10 години) това куче се привързва силно към стопанина и семейството си. Перфектен охранител и пазач, то е и невероятен помощник. Сладки като плюшени играчки като малки, кученцата могат да са истински разрушители на мебели и унищожители на обувки в периода, докато им никнат зъбки. 

Като изключим това обаче, по природа Бернското планинск куче е спокоен и верен приятел, който търси човешка компания. Изкючително умни и интуитивни, тези кучета са лесно податливи на обучение, рядко проявяват инат и бързо разбират какво се иска от тях. 

Тренировките могат да започнат още след третия месец. Тъй като много обичат деца и игри, често сред дресировката на тези кучета е и умението да теглят шейни през зимата.

Здраве

Сравнително здрави кучета, Бернските Зененхунди страдат от тазобедрена дисплазия, както и от дисплазия на лакътната става. Имат проблеми и с раменете, подуване на стомаха след хранене, алергични реакции, атрофия на ретината, катаракта и възможност за усукване на клепача.

Грижа

По природа активно куче, Бернският Зененхунд обича да е навън и най-щастлив би се чувствал в къща с двор. Ако обаче го отглеждате в апартамент, погрижете се да му осигурите дълги разходки, минимум две на ден по един час, за да има възможност да изразходва енергията си. 

Козината на любимеца ви трябва да се разресва веднъж на два-три дни. Не се препоръчва прекалено честото къпане – три-четири пъти в годината е съвсем достатъчно. Редовно проверявайте ушите и очите на кучето, за да предотвратите инфекции.

Хранене

Величествени кучета с красива козина зененхундите имат нужда от висококачествена храна, суха или от консерва, премиум клас. Можете да обогатите менюто им с натурални продукти , като се придържате към правилото, че поне 60% от дневната дажба трябва да е съставена от месо.Заложете на пилешко, пуешко и заешко и телешко, както и техните субпродукти. Можете да давате на кучето големи кокали, телешки или агнешки, за да поддържа зъбите си бели. Добре му се отразяват и различните храни с високо съдържание на протеин като твърдосварени яйца, елда, ориз, кисело мляко, сурови или варени зеленчуци.

Деца и домашни любимци

Бернският Зененхунд се разбира чудесно с деца и е пръв приятел в игрите на малки и големи. Леко непохватен и тромав, добре е да не го оставят без надзор, защото може да нарани някого, без да иска.

С други домашни животни и кучета се разбира добре, като за това спомага най-вече ранната социализация.