Бернски Зененхунд

Други имена
Bernese Mountain Dog, Berner Sennenhund, Bernese Cattle Dog
Научно име
Canis lupus familiaris
Размери
61 см. 72 см.
Тегло
48 - 70 кг.
Живот
6 - 10 г.
Произход
Швейцария
История
Бернското планинско куче или известно още като Бернски Зененхунд (от немски), произхожда от Швейцария. Породата е позната от над 2000 години, а историята й започва от днешния град Берн, къдет местните селяни ги използвали за теглене на товари и каруци с продукти и стока. През 1910 година в градчето Дюрбахлер е създаден клуб на любителите на БернскияЗененхунд, там се провежда и първото официално изложение, в което участват над 100 кучета.
Днес сред туристическите атракции в някои швейцарски градове могат да се видят по-едри представители на породата, които дърпат леки каручки, изпъстрени с цветя.

Бернските зененхунди обикновено са привързани и търпеливи с хората и другите домашни любимци. Те често се отличават със спокойна личност, но лесно могат да бъдат привлечени да играят и винаги са готови да се включат в забавлението! Поради гъстата си двойна козина, която е в трицветна черно-бял и кафява шарка, Бернските планински кучета линеят обилно през цялата година. Те се нуждаят от стопанин, който може да отдели време за грижата за козината на кучето. И такъв, който няма нищо против излишната козина по дивана, пода и дрехите си.
Dogsandcats.bg
Външен вид
Съществуват четири разновидности на породата, всяка от които със специфичен външен вид и украска. Стандартният Бернски Зененхунд е единственият с дълга козина. Мъжките екземпляри достигат до 70 см височина и тегло от 65 кг. Женските са малко по-дребни – 66 см и 55 кг. Главата на тези кучета е масивна, шията мускулеста, гръдният кош – добре развит. Имат клепнали уши с триъгълна форма, очите са тъмни, носът – черен. Козината е умерено дълга, черна, като червеникаво-кафяви петна се наблюдават на бузите, над очите и на лапите. Между очите има бяла линия, бяло петно има и на гърдите. Опашката е дълга и пукава, леко извита нагоре.
Характер
Гордо и смело, през сравнително краткия си живот (максимум 10 години) това куче се привързва силно към стопанина и семейството си. Перфектен охранител и пазач, то е и невероятен помощник. Сладки като плюшени играчки като малки, кученцата могат да са истински разрушители на мебели и унищожители на обувки в периода, докато им никнат зъбки.

Като изключим това обаче, по природа Бернското планинск куче е спокоен и верен приятел, който търси човешка компания. Изкючително умни и интуитивни, тези кучета са лесно податливи на обучение, рядко проявяват инат и бързо разбират какво се иска от тях.
Тренировките могат да започнат още след третия месец. Тъй като много обичат деца и игри, често сред дресировката на тези кучета е и умението да теглят шейни през зимата.
Здраве
Сравнително здрави кучета, Бернските Зененхунди страдат от тазобедрена дисплазия, както и от дисплазия на лакътната става. Имат проблеми и с раменете, подуване на стомаха след хранене, алергични реакции, атрофия на ретината, катаракта и възможност за усукване на клепача.
Средната продължителност на живота на Бернското планинско куче е 6–10 години, което е средно за голяма порода куче. https://dogsandcats.bg/kucheta/zashto-bernskite-zenehundi-imat-tolkova-kratyk-zhivot
- Подуване на стомаха и стомашна дилатация-волвулус
Стомашната дилатация-волвулус (тежка форма на подуване на корема при кучета) е състояние, което възниква внезапно и изисква незабавна животоспасяваща намеса. Това се случва, когато стомахът се напълни с храна или газове, причинявайки разширяване и повишено налягане. Ако не се лекува бързо, може да се стигне до шок, увреждане на тъканите и дори смърт. Повишен риск се наблюдава при:
- По-възрастни кучета с дълбок гръден кош (включително Бернското планинско куче)
- Кучета, които се хранят от повдигнати купички
- Кучета, които се хранят само веднъж на ден
Необходима е незабавна ветеринарна намеса за стабилизиране и лечение при подуване на стомаха. Още за симптомите на това състояние и какви са начините за превенция – четете тук
- Дисплазия на тазобедрената става
Тазобедрената дисплазия е състояние, при което тазобедрената става не се развива правилно, което води до разхлабване на ставата. Това може да бъде повлияно от темпа на растеж, хормоните, диетата и/или упражненията. Дисплазията на тазобедрената става може да причини развитие на дегенеративно ставно заболяване и остеоартрит. Това води до болка, накуцване и затруднено стоене.
Поддържането на здравословно тегло е важно за предотвратяване на артрит. Много ветеринарни лекари препоръчват упражнения с ниска интензивност, прием на омега-3 мастни киселини (рибено масло) и/или добавки за стави, съдържащи глюкозамин и хондроитин, за кучета, диагностицирани с дисплазия на тазобедрената става. При по-тежки случаи може да се наложи да се извърши операция.

- Дисплазия на лакътя
Дисплазията на лакътя е състояние, при което лакътната става се развива анормално. Това обикновено се влияе от генетика, анормален/бърз растеж, диета и травма. Състоянието може да причини болка, накуцване и куцане, които могат да прогресират до артрит. Лечението на дисплазия на лакътя варира в зависимост от тежестта, но в повечето случаи се изисква операция.
- Рак
Бернските зененхунди са предразположени към няколко вида рак. Един от най-често срещаните се нарича хистиоцитен саркома. Има три форми на хистиоцитен саркома:
- Локализираният хистиоцитен саркома се проявява като локализиран тумор, често в костите, кожата, белите дробове и ставите.
- Дисеминираният хистиоцитен саркома засяга множество области едновременно.
- Хемофагоцитният хистиоцитен саркома започва в далака и се разпространява бързо.
Признаците на хистиоцитни саркоми варират в зависимост от местоположението в тялото на кучето, но сред общите признаци включват летаргия, отслабване и липса на апетит.
Ако забележите, че вашият Зененхунд губи тегло без видима причина, добре е да го заведете на ветеринарен лекар за преглед. Лечението варира във всеки отделен случай и може да включва операция, химиотерапия и/или лъчетерапия.
Грижа
Бернските зененхунди се нуждаят от умерено количество упражнения, заедно с последователно обучение и социализация, за да бъдат щастливи и здрави. По природа активни кучета, тези четириноги обичат да са навън и най-щастливи биха се чувствали в къща с двор. Ако обаче го отглеждате в апартамент, погрижете се да му осигурите дълги разходки, минимум две на ден по един час, за да има възможност да изразходва енергията си.
Бернските зененхунди са доста атлетични кучета, които могат да се включат в различни спортове – те ги предизвикват психически и физически, а състезанията могат да бъдат много забавни както за четириногото, така и за собственика му. Тези кучета се радват дори да теглят малки деца в количка!
Бернските планински кучета имат двойна козина (с по-къс подкосъм, съчетан с по-дълъг външен слой), която не задържа мръсотия и служи на четириногото за по-добра изолация от студените, снежни швейцарски зими. Те са склонни към прегряване през лятото, така че е добре да държите питомеца си вътре на хладно през наистина горещите дни.

Бернските зененхунди линеят много, особено когато времето се променя – през пролетта и есента. Така че тази порода е идеална за тези, които нямат нищо против малко излишна козина в дома си. Четкайте кучето си старателно поне веднъж седмично - ежедневно по време на сезона на линеене - за да премахнете разхлабената козина, както и за да предотвратите сплъстяване и заплитане. Започнете с груминга на домашния си любимец още докато е малко кутре, за да свикне с редовното разресване. Много четириноги започват да очакват с нетърпение и искрено да се наслаждават на груминг сесиите, ако ги превърнете в навик, докато са още малки.
Не се препоръчва прекалено честото къпане – три-четири пъти в годината е съвсем достатъчно, в зависимост от това колко се замърсява кучето. Редовно проверявайте ушите и очите на кучето, за да предотвратите инфекции. Търсете мръсотия, зачервяване, подуване или миризма в ушите. Винаги подсушавайте ушите му старателно, особено ако са мокри – например след плуване или баня. При кучетата с увиснали уши, като Бернските зененхунди, има по-висок риск към ушни инфекции в сравнение с четириногите с изправени уши.
И накрая, някои Бернски планински кучета се лигавят по-малко, докато при други (най-често тези с отпуснати бузи) лигавенето може да е повече. Тези лиги могат да се окажат както върху кучето, така и на различни места из дома ви, включително и върху вас. Така че, добре е да държите под ръка кърпа за почистване, за да поддържате както хигиената в дома си, така и състоянието на козината на питомеца ви. И както при всяко куче, опитайте се да миете зъбите на вашето Бернско куче редовно, за да предотвратите натрупването на зъбен камък, който може да доведе до заболяване на венците.
Хранене
Величествени кучета с красива козина зененхундите имат нужда от висококачествена храна, суха или от консерва, премиум клас. Можете да обогатите менюто им с натурални продукти , като се придържате към правилото, че поне 60% от дневната дажба трябва да е съставена от месо.Заложете на пилешко, пуешко и заешко и телешко, както и техните субпродукти. Можете да давате на кучето големи кокали, телешки или агнешки, за да поддържа зъбите си бели. Добре му се отразяват и различните храни с високо съдържание на протеин като твърдосварени яйца, елда, ориз, кисело мляко, сурови или варени зеленчуци.
Деца и домашни любимци
Бернският Зененхунд се разбира чудесно с деца и е пръв приятел в игрите на малки и големи. Леко непохватен и тромав, добре е да не го оставят без надзор, защото може да нарани някого, без да иска. С други домашни животни и кучета се разбира добре, като за това спомага най-вече ранната социализация.
