Брюкселски грифон

История

Самото име на Брюкселския грифон подсказва откъде произхожда това куче. Макар че идва от белгийската столица обаче, тази порода е позната от векове в цялата страна, като първите данни за нея датират от ХV век. Подвижни, малки и много пъргави кученца, задачата на грифончетата била да ловят плъхове в конюшни. В онези години тези кученца са били силно подобни на Афенпинчерите, но точното им развитие все още не е известно. Смята се, че са били кръстосани с Мопсове и Английски той шпаньоли, което в крайна сметка е довело до обособяване на два вида грифони: разновидност с груба, жилава козина и такава с гладка. 

Брюкселските грифони стават популярни, когато кралица Мария Анриета от Белгия започва да ги развъжда и излага. Това води до износа им в Англия и Съединените щати. Брюкселският грифон е признат за първи път от Американския киноложки клуб (AKC) през 1910 г. Въпреки това, те почти изчезват в Европа по време на Първата и Втората световни войни и все още остават сравнително редки. Въпреки че вече не са необходими като работни помощници, те остават известни като прекрасни компаньони.

Снимка: iStock

Външен вид

Идеално за отглеждане в апатрамент поради компактния си размери, Брюкселския грифон е мило, забавно и жизнено кученце, бдително и любопитно. Отличава го специфичната форма на носа и козината на муцунката, оформена под формата на мустаци. Няма строги норми относно размера или теглото им, като обикновено на ръст достигат до 27-28 см, а теглото им не превишава 5 кг. Главата на кучетата е сравнително голяма за тялото им, с широко чело и остър преход от носа към муцуната. Очите са с кръгла форма, леко изпъкнали, тъмнокафяви, с оживено изражение. Носът е черен и плосък, с широки ноздри. Челюстта е масивна с големи, гъсто разположени един до друг зъби, което придава на дребното иначе животинче доста свиреп вид. Ушите са тънки, със заоблени върхове. Тялото на грифона е с квадратна форма – дължината на гърба и височината са еднакви. Опашката е високо поставена. Козината е къса, в различните нюанси на червеното.

Характер

Най-характерната черта на Брюкселския грифон е срамежливостта. Тези кученца трудно се доверяват на непознати, резервирани и плахи са към хора, които виждат за първи път. Обикновено се привързват силно към един член на семейството и го следват по петите. Не понасят да остават сами, а ако не им обърнете достатъчно внимание са готови сами да го привлекат, издавайки различни звуци и шумове, включително и силен лай. 

Въпреки че са дребна порода, Брюкселските грифони нямат точна представа за размерите си, любопитни по природа, те искат да подушат всичко ново, което попадне около тях. Малки, но доста своенравни, обучението им трябва да започне още след втория месец. Бързо разбират какво се иска от тях и дресировката е истинско забавление за кучето и собственика му. Поради гордия си характер, никога не трябва да подхождате грубо или с физическа сила към грифона, лакомство или похвала при добре свършената работа би имало далеч по-добър ефект.

Снимка: iStock

Здраве

Брюкселският грифон е малко, но много издръжливо кученце. Представителите на породата често имат обърнат нос или стеснени ноздри, което затруднява дишането. Като цяло тези дребосъци са сравнително здрави. Породата е предразположена към някои здравословни проблеми, сред които:

• Дисплазия на тазобедрената става

Дисплазията на тазобедрената става е нестабилност или хлабаво прилягане на тазобедрената става, което се среща при растящи кучета. Това се получава, когато тазобедрената става не покрива напълно сферичната част на бедрената кост. Това може да доведе до артрит и болка в тазобедрената става.

Клиничните признаци на тазобедрена дисплазия са по-изразени при кучетата от големи породи и за щастие, с малкия си ръст, Брюкселските грифони обикновено имат минимални признаци на болка или дискомфорт, които обикновено могат да се овладеят с добавка за стави или лекарства. Рядко се нуждаят от хирургическа интервенция.

• Луксация на медиалната патела

Луксацията на медиалната патела е състояние, при което капачката на коляното се измества. Това може да доведе до артрит на коляното и болка. Клиничните признаци са по-явно изразени при кучета от по-големи породи, така че може да е трудно да се забележат при Брюкселските грифони. Често добавки за стави или противовъзпалителни лекарства ще бъдат достатъчни за кучета от малки породи. Ако обаче луксацията е тежка, може да се препоръча операция за коригиране на проблема и задържане на капачката на коляното на място.

• Проблеми с очите

Брюкселските грифони могат да бъдат предразположени към катаракта, прогресивна атрофия на ретината и очни наранявания.

Катарактата, или помътняване на лещата на окото, може да бъде коригирана хирургично от ветеринарен офталмолог, ако се появи.

Прогресивната атрофия на ретината е наследствена форма на дегенеративно очно заболяване без лечение или лек. То прогресира до слепота, но не е болезнено за домашния любимец.

И накрая, поради изпъкналите си очи, Брюкселските грифони са склонни към очни наранявания, като драскотини или раздразнения. Ако очите на кучето ви са зачервени или ги търка, препоръчително е да се консултирате с вашия ветеринарен лекар.

• Зъбни заболявания

Възрастните кучета обикновено имат 42 зъба. Но брюкселските грифони, с тяхната „гладка“ анатомия, имат по-малко място в устата си, което води до струпване и понякога необичайни ъгли на зъбите. Това може да увеличи натрупването на зъбен камък, задържане на храна или остатъци в по-ранна възраст. Следователно, грижата за зъбите е много важна и собствениците на Брюкселски грифони трябва да отделят време, за да се грижат за денталната хигиена на питомците си. 

Снимка: iStock

Грижа

Без съмнение грифоните са домашни кучета, които обичат да са със семейството си. Вродените им инстинкти за лов на плъхове ги правят много жизнени, активни и енергични. За това те се нуждаят от редовни упражнения и игри, за да поддържат форма. Дълги разходки, по два пъти на ден ще са достатъчни, за да се чувства любимецът ви добре и във форма.

Козината на тези кучета е твърда и дебела, нуждае се от редовно разресване – веднъж седмично. Честото къпане не се препоръчва, проверявайте очите и ушите на кучето редовно за развитие на инфекции. Породата е склонна към заболявания на венците, за това следете за натрупване на зъбен камък и зачервявания. Добре е ноктите на кучето да бъдат редовно подрязвани.

Хранене

Със завиден апетит за размерите си, Брюкселския грифон би си хапнал с наслада всичко – от кучешка храна, суха или от консерви, до натурални и готвени неща. Най-добре ще е да балансирате менюто му, като заложите на храна за дребни породи, премиум клас, разнообразявана от накъсано на ситно немазно месо, задължително преминало термична обработка. След всяко хранене трябва да почиствате „мустаците“ и „брадата“ на кученцето, защото по тях често остава храна.

Деца и домашни любимци

Брюкселският грифон не се препоръчва за съжителство с малки деца. Силният плач, резки движения и прекалена шумност стресират тези кученца и е възможно дори да предизвикат обратна агресивна реакция у четириногите. Със силно доминантен характер, грифоните биха се опитали да се „наложат“ над други домашни любимци, но като цяло се разбират сравнително добре дори с котки.

Снимка: iStock

Какво трябва да знаят бъдещите собственици на Брюкселски грифон

Брюкселският грифон може да бъде класифициран като „велкро куче“, така че породата е най-подходяща за собственици, които имат желание и възможност да прекарват много време с домашния си любимец. Бъдете подготвени, че тези мъници трудно свикват да ходят до тоалетна навън, така че ще е необходимо да се въоръжите с много търпение и да сте последователни в дресурата. 

Най-важният здравословен проблем, за който бъдещите собственици на Брюкселски грифони трябва да са наясно, е брахицефалната природа на тези дребни четириноги. Брахицефалните кучета (наричани още кучета с плоски лица), имат специфична форма на главата и муцуната, която в възпрепятства способността им да дишат ефективно. За това те са по-склонни към прегряване. Трябва да се внимава и да се ограничат физическите упражнения и продължителните периоди на престой навън през летните месеци, както и в дните с лошо качество на въздуха. 

Често задавани въпроси за Брюкселския грифон

• Добро семейно куче ли е Брюкселският грифон?

Да, Брюкселските грифони обикновено се чувстват добре при семейства с деца, други кучета или котки. Те обаче са чувствителни кученца, така че се препоръчва да се наблюдават взаимодействията им с по-малки деца. 

• Умни кучета ли са Брюкселските грифони?

Да. Брюкселските грифони са известни с високата си степен на интелигентност и силната връзка, която формират със стопаните си.

• Какви са недостатъците на Брюкселските грифони?

Брюкселският грифон има груба козина, която обикновено изисква услугите на професионален грумър. Също така, както при повечето други по-малки породи, и тези четириноги може да се нуждаят от малко повече време за изграждане на хигиенни навици и изискват малко допълнително търпение.

• Рядко срещани ли са Брюкселските грифони?

Да. Въпреки че са малко по-често срещани в Европа, защото произхождат от Белгия, те се считат за рядка порода в Съединените щати. Брюкселските грифони обаче преживяха бум на популярност, след като едно от тези игриви кученца участва с Джак Никълсън във филма „As Good as It Gets“.

• Брюкселските грифони привързани кучета ли са?

Да, неслучайно ги наричат „велкро кучета“ – поради силното им желание да бъдат около стопаните си. Брюкселските грифони се радват на човешка компания и не се чувстват особено добре, когато са оставени сами за продължителни периоди от време. 

• Обичат ли Брюкселските грифони да бъдат гушкани?

Да. Брюкселските грифони често дори си избират любим човек, с когото да се гушкат.