Котон Де Тулеар

История

Породата Котон де Тулеар получава името си от памукоподобната козина на кучето и пристанищния град Тулеар в Мадагаскар, където е развъждана. Историята на тези дребни четириноги е неясна, но вероятно техните предци са пристигнали в Мадагаскар през 16-ти или 17-ти век. През това време моряците са отглеждали малки кучешки компаньони, като например Малтийски болонки. Вероятно при кръстоските им с местните кучета в Мадагаскар се получила породата Котон де Тулеар.

Жителите на Мадагаскар обожавали тези малки бели кученца и до голяма степен се опитали да запасят породата изолирана на острова. Чрез селективно развъждане те са усъвършенствали здравето, темперамента и външния вид на кучетата. Днешните Котони рядко имат генетични здравословни проблеми, стига да идват от реномирани развъдници. Френски туристи се натъкват на породата през 60-те години на миналия век и след това Котоните започват да се разпространяват в Европа и Северна Америка. Официално породата е призната от Международната федерация по кинология през 1970 г. и това спомогнало популярността й значително да нарасне. Американският киноложки клуб в крайна сметка признава породата през 2014 г.

Снимка: iStock

Котон де Тулеар обикновено формират невероятно близки връзки със семейството си и се разбират добре с деца, непознати и други домашни любимци. Те са лесни за поддръжка и могат лесно да се адаптират към живот в апартамент или по-големи домове, въпреки че не обичат да бъдат оставяни сами и могат да развият тревожност от раздяла.

Котоните са лоялни компаньони с мила личност, които предпочитат да прекарват колкото се може повече време с любимите си хора, независимо дали ще си дремват спокойно в краката ви, докато работите, ще се возят в колата с вас или ще ви следват от стая в стая. А когато сте заети, бъдете сигурни, че кучето ще намери някое удобно местенце около вас, където да подремне и да изчака момента, когато ще имате време да му се посветите.

Котоните са спокойни домашни любимци, които не са склонни да лаят много, въпреки че ще ви алармират за звуци, натрапници, звънеца на вратата или всичко друго, за което смятат, че трябва да знаете. Известни са и с това, че накланят глава, когато им говорите – движение, характерно специфично за тази порода. 

Външен вид

Представителите на породата Котон Де Тулеар приличат много на близките си родственици Бишон Фризе, но все пак съществуват и някои различия. Те са малки кученца, като средната им височина не надвишава 32 см, а теглото им е около 5-6 кг. Очите са малки и тъмни на цвят, носът и устните – също. Ушите са с триъгъглна форма и са поставени високо, а опашката – бухнала и подвижна. Най-отличителната характеристика, дала и името на кучето „котон“ – „памук“ от анг., е козината. Тя е дълга и нежна, със структура на памук. Подкосъм липсва. По стандарт са чисто бели, но се срещат и екземпляри с петна с цвят шампанско или черно.

Характер

Мадагаскарският котон, както още е познат този симпатичен дребосък, е весело, игриво и нежно куче, което силно се привързва към семейството си и трудно понася отсъствието на който и да е било негов член. Те лаят рядко, главно, за да алармират, че някой идва, но и защото това по-скоро е интересно за самите тях, отколкото водени от защитнически подбуди. Към непознати искрено дружелюбни, разбират се чудесно и с други кучета. 

Снимка: iStock

Котон де Тулеар са дружелюбни, забавни и пухкави, енергични и винаги готови да се гушнат в любимите си хора. Да, тези четириноги търсят обичта и вниманието на стопаните си... почти постоянно! Всъщност, Котон де Тулеар може да развие тревожност от раздяла, ако стопаните му го оставят сам за повече от няколко часа!

Обикновено тези мъници разбират чудесно с деца и други домашни любимци, особено ако са израснали заедно. Въпреки че се нуждаят от ежедневни разходки, те не са особено хиперактивни кучета, които да изискват постоянна стимулация или продължителни упражнения.

Като цяло, Котоните са кученца, подобни на клоуни, които обичат да играят и да се забавляват заедно със стопаните си. Те са дружелюбни и адаптивни, но са склонни да лаят при странни шумове или изненадващи движения. С правилното обучение и ранна социализация обаче, вашето кученце ще се научи, че не всеки преминаващ наблизо човек е нещо, за което си струва да се тревожи.

Котоните са кучета, които обичат да угаждат на хората, което ги прави сравнително лесни за обучение. Но те няма да се справят добре с прекалено интензивни или продължителни тренировъчни сесии – будният им ум и жива личност се нуждаят от разнообразие и забавление! За това нека тренировките са кратки, позитивни и под формата на игра!

Снимка: iStock

Женските представители на породата демонстрират по-независим и доминиращ характер спрямо мъжките. Въпреки това обучението, независимо от пола на кученцето, е лесно и приятно. Най-добре е да е съчетано с лакомства и игри – така би дало най-добър резултат. Котон де Тулеар ще направят всичко, за да ви зарадват, за това не ги натоварвайте с прекалено високи очаквания що се отнася до дресурата. 

Социализацията е също толкова важна. Кученцата от породата Котон де Тулеар трябва да бъдат изложени на разнообразни нови места, хора и преживявания, за да израснат в уверени, добре адаптирани кучета.

Здраве

Котоните живеят дълго (обикновено 15-19 години), като цяло са здрави и се разболяват рядко. Но това не е гаранция, че няма да се сблъскате с някои от здравословните проблеми, към които са предразположени тези симпатични дребосъци. Сред срещаните проблеми, които представителите й могат да имат, са пателарна луксация, тазобедрена дисплазия, вродена слепота или прогресивна атрофия на ретината, както и различни видове артрити.

• Луксация на пателата

Котоните, както много малки кучета, могат да развият луксация на пателата, при която капачката на коляното се изплъзва от мястото си. Симптомите на това често срещано наследствено заболяване включват внезапно повдигане на задния крак, прегърбена поза, подскачане като зайче и/или пукащи звуци при сгъване на коляното. Леките случаи на луксация на пателата могат да се лекуват с почивка, противовъзпалителни лекарства и загуба на тегло. По-тежките случаи може да изискват операция. 

• Прогресивна атрофия на ретината

Кучетата Котон де Тулеар също могат да бъдат податливи на състояние, което причинява бавна загуба на зрението, наречено прогресивна атрофия на ретината. Терминът се отнася до няколко генетични заболявания, които могат да доведат до слепота. Ако кучето ви изведнъж започне да се колебае да се движи, когато навън е тъмно или се чувства неуверено по време на нощни разходки, то може да има симптоми на разстройството. Това заболяване, което е наследствено, няма лечение. Но слепите кучета могат да имат дълъг и щастлив живот с малко допълнително внимание.

Снимка: iStock

• Дегенеративна миелопатия

Нарастващата слабост в задните крака може да е признак на дегенеративна миелопатия, която може да засегне Котон де Тулеарите. Болестта бавно разрушава нервите в гръбначния мозък и може да доведе до парализа на задните крака.

Състоянието не е болезнено, но няма лечение за увреждането на нервите. Заболяването обикновено започва в средна или по-напреднала възраст (често при животни над 8 години), а симптомите включват влачене на лапи и нестабилно ходене.

Грижа

Котон де Тулеар е адаптивна и щастлива порода, чиито представители се справят добре в повечето житейски ситуации. Въпреки че обичат да се разхождат из двора, не се нуждаят от постоянно забавление или активност, за да бъдат щастливи. Има едно нещо обаче, което ги отличава и то е, че те обожават своите стопани! За това и биха се чувствали най-добре в дом, където имат постоянна компания и не се налага да остават сами за дълги периоди от време.

Снимка: iStock

Издръжливо и игриво куче, Контонът би се чувствал добре както в апартамент, така и в къща с двор. Това кученце винаги иска да спи при стопанина си и близостта до семейството му е особено важна за него. Разходките е добре да са две на ден, като не е необходимо да са повече от 30-40 мин. Добре е да са съчетани с игри, а защо не и с плуване – тези симпатични дребосъци са чудесни плувци и искрено обичат водата. Тъй като породата е сравнително рядка и съответно – доста скъпа, представителите й често са жертва на кражби. Имайте го предвид, ако оставяте по цял ден кучето само на двора. 

Котон де Тулеар се счита за хипоалергенна порода, така че може да бъде добър вариант за хора с алергии. Въпреки че отделят съвсем малко (или почти никакви) алергени обаче, те изискват постоянни груминг грижи. Добре е да започнете рутинната поддръжка още в ранна възраст, за да свикне кученцето да бъде четкано и докосвано, което ще ви спести дискомфорт през годините.

Тъй като Котоните имат дълга, гъста козина, тя трябва да се четка старателно поне три пъти седмично с четка тип „щипка“. Обърнете специално внимание на ушите, краката и лактите, където козината е по-склонна да се сплъстява или заплита. Ако вашият Котон има много упорити възли или козината му на места е толкова сплъстена, че не можете да прокарате четката през нея, опитайте да напръскате с балсамов спрей и след това внимателно да я разтворите с пръсти.

Колко често вашият Котон де Тулеар ще се нуждае от баня зависи до голяма степен от излагането му на мръсотия и прах, както и от честотата, с която го четкате. Като цяло, колкото по-старателни сте с груминга, толкова по-рядко ще ви се налага да къпете кучето си. Когато все пак се стигне до баня, подсушете кучето с потупване – не търкайте, за да предотвратите заплитане на козината. Можете също да използвате избелващ шампоан, ако козината му изглежда мръсна. Тъй като козината на Котоните расте бързо, добре е веднъж на няколко месеца да водите питомеца си на професионален грумър, който да поддържа регулярната й дължина. Редовно проверявайте ушите и очите, за да избегнете възпаления и инфекции. 

Снимка: iStock

Хранене

Малки кученца с бърз метаболизъм и завиден апетит, Котон Де Тулеар е добре да се хранят с по-малки порции и на по-често. Най-добре е да им давате висококачествена кучешка храна, премиум клас, подходяща за дребни и мини породи. Само така ще сте сигурни, че менюто на любимеца ви е максимално балансирано и богато на минерали, витамини и хранителни вещества. Заради малката муцуна със специфична форма е добре да изберете по-внимателно паничката на мъника, за да му е удобно. 

Деца и домашни любимци

Котон Де Тулеар са добри с децата, ако децата са добри с тях. Разбират се по-добре с вече порасналите – над 6-7 годишна възраст, които се отнасят с уважение към самите тях. Към по-малките подхождат резервирано, могат дори да се крият от тях, тъй като често хлапетата забравят, че кучето е живо, а не плюшено и могат да го наранят или ритнат в играта си. С други кучета и домашни животни съжителстват без проблем, макар че като цяло предпочитат човешка компания.