Мопс

История

Смята се, че една от най-разпознаваемите породи кучета по целия свят – Мопс, произхожда от Азия, където тези четириноги били приятели и компания на будистките монаси. Векове преди да попаднат в Европа, те били популярни в Япония, а в Китай били известни като Ло Цзе – „дребни кучета с кадифена козина“, отглеждани от аристократи и богаташи. Дори самият император притежавал един Mопс, чиито бръчки по муцуната били сравнявани с йероглифи, носещи таен и сакрален смисъл. 

Благодарение на търговските отношения между Китай и Европа мопсовете попадат на Стария Континент, където бързо стават любимци на Холандския и Английския кралски двор. Стандартът на породата е установен през 1888 година. Още за древната история и кралското потекло на симпатичните Мопсове четете тук

Снимка: iStock

Външен вид

Малко, почти квадратно и компактно куче със здрави мускули. Мъжките представители на породата достигат до около 33-36 см, а теглото им, независимо от пола, не трябва да надвишава 8 кг. Главата на Мопса е голяма и кръгла, муцуната – къса и квадратна, с добре очертани гънки, които изглеждат и като бръчки. Очите са характерни – големи, изпъкнали и кръгли, тъмни на цвят, с блестящ поглед. Ушите са малки, могат да са издърпани назад, така че да се вижда вътрешността им или да са плътно прилепнали по черепа. При всички положения са меки на допир. Захапката е неправилна, може да е обратна. Гръдният кош е добре развит, въпреки сравнително дребния ръст крайниците са мускулести и силни. Опашката е поставена високо и стои завита на гърба. Козината е къса, гладка, мека и лъскава,. Оцветяването е монохромно, като може да е пясъчно, сребристо, кафяво или черно. Допустими са по-тъмни петна по ушите, челото и гърба.

Снимка: iStock

Характер

Мопсът е малко, но много силно и гордо кученце, с чувство за собствено достойнство. Това не е ловна, нито работна порода – неговото предназначение е да е приятел, спътник и компаньон. И той прави точно това – дарява ви с любов, обича да подремва и похърква около вас и е много нещастен, ако не му обърнете внимание или го оставите сам за дълго. Макар че вкъщи е много кротък и спокоен, игривата страна на характера на Мопса се проявява навън, където, правилно и от рано социализиран, той с радост би поиграл с други четириноги. 

Тези кучета се привързват силно към всички членове на домакинството, но възприемат само един от тях като „своя стопанин“ – чакат го с нетърпение да се прибере, обичат да подремват в обувките и пантофите му, често ще ги откриете сладко сгушили се на възглавницата му. 

Умни и схватливи по природа, тези четириноги могат да са инати и своенравни по време на обучението, за това се въоръжете с търпение и…много лакомства! Единствено чрез поощрения и похвали можете да накарате Мопса да прояви интерес към дресурата и да повтори командите ви. Започнете тренировките още след 2-3 месец, най-добре е по няколко пъти на ден и никога не се карайте на кучето – само ако прецени, че получава необходимото уважение от ваша страна, той ще изпълни каквото се иска от него.

Снимка: iStock

Здраве

Мопсът спада към семейството на брахицефалните кучета и това обуславя част от заболяванията, от които може да страда. Най-често това са проблеми с дишането, които се обострят при жега, студ или влага, епилепсия, енцефалит, сезонни алергии и различни настинки. Немалка част от представителите на породата страдат от затлъстяване, кожни инфекции (най-вече, развиващи се в гънките на муцуната), както и проблеми с оралната хигиена като натрупване на зъбен камък и кървящи венци.

Грижа

Мопсът не е особено активно куче. Въпреки че главно обича да си подремва, издавайки характерните си хъркащи звуци, той има нужда от физическо натоварване, за да не натрупа излишни килограми. Идеи за 6 безопасни упражнения за брахицефалните породи кучета можете да откриете тук

Добре е да го разхождате по два пъти всеки ден, независимо колко дълго, важно е любимецът ви да се движи. Отделяйте достатъчно време и внимание, за да поиграете с него, погрижете се да има достатъчно играчки, които да ангажират вниманието му. Тъй като козината му е тънка и къса, през зимата навън задължително трябва да е с подходящо пуловерче или яке. Лятото се старайте да излизате в по-хладните часове на деня, когато опасността да прегрее е най-малка. 

Снимка: iStock

Козината на Мопса трябва да се разресва веднъж седмично – така ще отстраните мъртвите косъмчета. Типично за породата е, че се скубе много, особено, когато сменят козината си – тогава го решете по-редовно. Добре е да къпете любимеца си веднъж месечно, не по-често. 

Главно и най-важно е да почиствате гънките по муцуната и тялото на кучето всеки ден – именно там се събират бактерии и възникват инфекции. В тях се събира и храна, както и „сълзите“ на кучето, които се отделят от сълзния канал на очите му през деня. В магазините или при личния ви ветеринар ще откриете различни специализирани продукти – балсами или лосиони, специално пригодени за поддържане на гънките на представителите на породата, работа може да ви свърши и тоник за почистване на бебешка кожа. 

Техниката е следната: Кожата на гънката се повдига леко и се почиства нежно с влажно памуче, напоено с лосион. След това – със сухо, в никакъв случай мястото не трябва да остава влажно. Добре е това да се прави поне 2-3 пъти седмично.

Хранене

Мопсът е от една страна претенциозен към храненето, от друга има много неща, които е по-добре да не му се дават. Породата е склонна към натрупване на излишни килограми, които могат бързо и дори фатално да се отразят на работата на вътрешните му органи. За това се препоръчва да му се дава главно суха храна, премиум клас, вариант е и консервирана, но нека е нискокалорична. Ако искате да разнообразите менюто му с натурални продукти, това могат да бъдат сготвени крехки меса като пилешко, пуешко и заешко, дробчета от птици и различни сготвени (желателно е варени или на пара) зеленчуци. Не се препоръчва да го храните със субпродукти, които биха били по-трудни за храносмилане, като езици, сърца и тн., кокали (каквито и да е), тестени, мазни и пържени храни. 

Снимка: iStock

Деца и домашни любимци

Мопсът е чудесен избор за семейства с деца. Макар и сравнително дребно, това не е крехко или твърде чувствително куче, така че може да прави компания както на най-малките, така и на вече порасналите хлапета. Е, ако искат да тичат и играят активно с него, ще бъдат доста разочаровани. Добре социализирано и възпитано, се разбира добре с други кучета, котки и по-дребни животни.

Плюсове и минуси на Мопсовете, които всеки начинаещ собственик трябва да знае

Мопсът е популярна порода, която е завладява сърцата на много любители на кучета по цял свят. И как иначе – със своето симпатично набръчкано лице, игрив характер и привързана личност! Мопсовете са отлични домашни любимци, подходящи както за семейства, така и за хора, които живеят сами. Въпреки това, преди да решите да доведете това куче в дома си, важно е да прецените предимствата и недостатъците на живота с Мопс. Ето част от тях:

Плюсовете на породата 

• Привързана и лоялна порода

Повечето собственици описват своите Мопсове като невероятно привързани и лоялни. Тези кучета обичат да се гушкат и да си дремват на дивана до любимите си хора ги прави искрено щастливи! Така че те са идеални за хора, които имат възможност да прекарват повече време с тях. Вижте още 5 спокойни породи кучета, които обичат да си подремват

• Игриви и енергични

Въпреки малкия си размер, Мопсовете са невероятно игриви и обичат да тичат. Те винаги са готови за игра на донасяне или дърпане на въже, а енергията им сякаш не свършва никога! Това ги прави идеални за активни хора и семейства с деца, които могат да прекарват времето си в тичане и забавления с тях.

Снимка: iStock

• Поддават се лесно на дресура

Мопсът е интелигентна порода, която се поддава лесно на дресура. Те са нетърпеливи да угодят на стопаните си и работят добре с положителни методи за подсилване като похвали и лакомства. Можете да научите вашия Мопс на широк набор от трикове – всичко, което ви е необходимо е малко търпение и последователност. Дресурата ще помогне на домашния ви любимец да се чувства по-сигурен, когато се среща с нови хора или е на непознато място. 

• Разбират се с други домашни любимци

Мопсовете обикновено се разбират добре с други домашни любимци, включително котки и други кучета. Техният дружелюбен и неагресивен характер ги прави лесни за общуване и те обикновено не се забъркват в неприятности, когато са сами. Тъй като нямат силен хищнически инстинкт, няма да намерите своя Мопс да преследва малки животни в близкия парк. 

• Не изискват специални груминг грижи

Мопсовете имат къса козина, която се нуждае от малко четкане и минимално къпане, така че няма да ви се налага да прекарвате много време в груминг грижи. Тези четириноги изискват само седмично четкане през по-голямата част от годината. През пролетта и есента, когато започват сезоните на линеене, може да се наложи да увеличите честотата, тъй като въпреки късата си козина, Мопсовете също се скубят.

Снимка: iStock

• Чудесни са с децата

Нежният и игрив характер на Мопса го прави идеален за семейства с малки деца. Тези четириноги обичат да играят с малчуганите и обикновено са търпеливи и толерантни към техните лудории. 

• Подходящи са за отглеждане в апартамент

Мопсовете могат да се адаптират добре към живота в малки пространства като апартаменти, защото обичат да си почиват и да се сгушват на дивана. Това обаче изобщо не означава, че не се нуждаят от упражнения! Ежедневните разходки, съчетани с бягане и игра са необходими, в противен случай домашния ви любимец е склонен към наддаване на тегло. 

• Приятелски настроени са към непознати

Мопсовете са общителни и приятелски настроени кучета, които рядко са агресивни към хората. Техният дружелюбен нрав означава също, че можете да вземете кучето със себе си на различни места, подходящи за домашни любимци, като зоомагазини, ресторанти и хотели.

• Умерени изисквания за упражнения

Мопсовете не се нуждаят от продължителни и интензивни тренировки, така че могат да бъдат добри спътници и за хора, които не спортуват или не водят активен начин на живот. Добър избор са и за възрастни хора, които не могат да правят дълги разходки. 

Снимка: iStock

Минусите на породата

• Здравни проблеми

За съжаление, Мопсовете са склонни към широк спектър от здравословни проблеми, главно поради специфичната форма на тялото им. Тяхната брахицефална конформация (плоско лице) ги прави предразположени към затруднено дишане и прегряване. Ако имате Мопс, трябва да сте внимателни и да не го излагате на високи температури или прекомерна влажност. Очите им също са много уязвими към увреждане поради формата на лицето и плитките орбити. Бръчките по кожата могат да бъдат източник на кожни проблеми. 

• Инат и упоритост

Въпреки че са лесни за дресура, Мопсовете могат да бъдат много упорити и чувствителни. Те имат силна воля, която може да затрудни справянето с тях, когато искат нещо. Собствениците са склонни да ги глезят в началото, а това може да доведе до по-големи проблеми по-късно и да затрудни обучението.

• Склонност към наддаване на тегло

Мопсовете обичат да си хапват и дремват – съчетания, което предразполага към наддаване на тегло. Те са и от типа кучета, които винаги са в краката на собствениците си, молейки се за нещо допълнително. Работете с вашия ветеринар, за да формулирате диета, която отговаря на специфичните нужди на вашия космат другар и следването на която ще ви помогне да избегнете проблеми като затлъстяване и проблеми със ставите. Не забравяйте да следите внимателно теглото на вашия Мопс и да коригирате менюто и упражненията му, ако е необходимо.

Снимка: iStock

• Хъркане и други звуци

Мопсовете може и да не са едни от най-гласовитите кучета, но понякога могат да бъдат доста шумни. Те са склонни да хленчат често, особено когато не постигнат своето. Хъркането е нещо, с което всеки собственик на Мопс ще трябва да свикне. Макар понякога да е сладко, то може да наруши съня ви.