Мопс

История

Смята се, че една от най-разпознаваемите породи кучета по целия свят – Мопс, произхожда от Азия, където тези четириноги били приятели и компания на будистките монаси. Векове преди да попаднат в Европа, те били популярни в Япония, а в Китай били известни като Ло Цзе – „дребни кучета с кадифена козина“, отглеждани от аристократи и богаташи. Дори самият император притежавал един Mопс, чиито бръчки по муцуната били сравнявани с йероглифи, носещи таен и сакрален смисъл. 

Благодарение на търговските отношения между Китай и Европа мопсовете попадат на Стария Континент, където бързо стават любимци на Холандския и Английския кралски двор. Стандартът на породата е установен през 1888 година.

Външен вид

Малко, почти квадратно и компактно куче със здрави мускули. Мъжките представители на породата достигат до около 33-36 см, а теглото им, независимо от пола, не трябва да надвишава 8 кг. Главата на Мопса е голяма и кръгла, муцуната – къса и квадратна, с добре очертани гънки, които изглеждат и като бръчки. Очите са характерни – големи, изпъкнали и кръгли, тъмни на цвят, с блестящ поглед. Ушите са малки, могат да са издърпани назад, така че да се вижда вътрешността им или да са плътно прилепнали по черепа. При всички положения са меки на допир. Захапката е неправилна, може да е обратна. Гръдният кош е добре развит, въпреки сравнително дребния ръст крайниците са мускулести и силни. Опашката е поставена високо и стои завита на гърба. Козината е къса, гладка, мека и лъскава,. Оцветяването е монохромно, като може да е пясъчно, сребристо, кафяво или черно. Допустими са по-тъмни петна по ушите, челото и гърба.

Характер

Мопсът е малко, но много силно и гордо кученце, с чувство за собствено достойнство. Това не е ловна, нито работна порода – неговото предназначение е да е приятел, спътник и компаньон. И той прави точно това – дарява ви с любов, обича да подремва и похърква около вас и е много нещастен, ако не му обърнете внимание или го оставите сам за дълго. Макар че вкъщи е много кротък и спокоен, игривата страна на характера на Мопса се проявява навън, където, правилно и от рано социализиран, той с радост би поиграл с други четириноги. 

Тези кучета се привързват силно към всички членове на домакинството, но възприемат само един от тях като „своя стопанин“ – чакат го с нетърпение да се прибере, обичат да подремват в обувките и пантофите му, често ще ги откриете сладко сгушили се на възглавницата му. 

Умни и схватливи по природа, тези четириноги могат да са инати и своенравни по време на обучението, за това се въоръжете с търпение и…много лакомства! Единствено чрез поощрения и похвали можете да накарате Мопса да прояви интерес към дресурата и да повтори командите ви. Започнете тренировките още след 2-3 месец, най-добре е по няколко пъти на ден и никога не се карайте на кучето – само ако прецени, че получава необходимото уважение от ваша страна, той ще изпълни каквото се иска от него.

Здраве

Мопсът спада към семейството на брахицефалните кучета и това обуславя част от заболяванията, от които може да страда. Най-често това са проблеми с дишането, които се обострят при жега, студ или влага, епилепсия, енцефалит, сезонни алергии и различни настинки. Немалка част от представителите на породата страдат от затлъстяване, кожни инфекции (най-вече, развиващи се в гънките на муцуната), както и проблеми с оралната хигиена като натрупване на зъбен камък и кървящи венци.

Грижа

Мопсът не е особено активно куче. Въпреки че главно обича да си подремва, издавайки характерните си хъркащи звуци, той има нужда от физическо натоварване, за да не натрупа излишни килограми. Добре е да го разхождате по два пъти всеки ден, независимо колко дълго, важно е любимецът ви да се движи. Отделяйте достатъчно време и внимание, за да поиграете с него, погрижете се да има достатъчно играчки, които да ангажират вниманието му. Тъй като козината му е тънка и къса, през зимата навън задължително трябва да е с подходящо пуловерче или яке. Лятото се старайте да излизате в по-хладните часове на деня, когато опасността да прегрее е най-малка. 

Козината на Мопса трябва да се разресва веднъж седмично – така ще отстраните мъртвите косъмчета. Типично за породата е, че се скубе много, особено, когато сменят козината си – тогава го решете по-редовно. Добре е да къпете любимеца си веднъж месечно, не по-често. 

Главно и най-важно е да почиствате гънките по муцуната и тялото на кучето всеки ден – именно там се събират бактерии и възникват инфекции. В тях се събира и храна, както и „сълзите“ на кучето, които се отделят от сълзния канал на очите му през деня. В магазините или при личния ви ветеринар ще откриете различни специализирани продукти – балсами или лосиони, специално пригодени за поддържане на гънките на представителите на породата, работа може да ви свърши и тоник за почистване на бебешка кожа. 

Техниката е следната: Кожата на гънката се повдига леко и се почиства нежно с влажно памуче, напоено с лосион. След това – със сухо, в никакъв случай мястото не трябва да остава влажно. Добре е това да се прави поне 2-3 пъти седмично.

Хранене

Мопсът е от една страна претенциозен към храненето, от друга има много неща, които е по-добре да не му се дават. Породата е склонна към натрупване на излишни килограми, които могат бързо и дори фатално да се отразят на работата на вътрешните му органи. За това се препоръчва да му се дава главно суха храна, премиум клас, вариант е и консервирана, но нека е нискокалорична. Ако искате да разнообразите менюто му с натурални продукти, това могат да бъдат сготвени крехки меса като пилешко, пуешко и заешко, дробчета от птици и различни сготвени (желателно е варени или на пара) зеленчуци. Не се препоръчва да го храните със субпродукти, които биха били по-трудни за храносмилане, като езици, сърца и тн., кокали (каквито и да е), тестени, мазни и пържени храни. 

Деца и домашни любимци

Мопсът е чудесен избор за семейства с деца. Макар и сравнително дребно, това не е крехко или твърде чувствително куче, така че може да прави компания както на най-малките, така и на вече порасналите хлапета. Е, ако искат да тичат и играят активно с него, ще бъдат доста разочаровани. Добре социализирано и възпитано, се разбира добре с други кучета, котки и по-дребни животни.