Самоед

История

Самоедът е една от най-древните северни породи, произлизаща от Русия. Типичен арктически шпиц, тези красиви четириноги са познати на човечеството от над три хиляди години. В древността са били известни още като Самоедски лайки и са били помощници на племето самоеди (от там идва и името им). Основните им предназначения били да са „бавачки“ на децата, дърпане на шейни в снега, лов на мечки и моржове, опазване и отглеждане на стада елени. Заради пухената им козина, хората ги използвали и за да се топлят през студените зимни вечери и дни. В Европа попадат едва през 1890 година, благодарение на полярния изследовател Робърт Скот. 

През 1889 година британският кинолог Ернст Килбърн прекарва три месеца, живеейки в суровите арктически условия на племето самоеди. Именно той пренася няколко от тези кучета в Лондон, където започва селекция. През 1909 година официално са утвърдени името и породата.

Външен вид

Самоедът е средно високо и добре балансирано куче. Мъжките представители на породата достигат до височина 69 см и тегло до 30 кг, а женските – до 53 см височина и 21 кг тегло. Главата е мощна, с клиновидна форма, с широка и плоска черепна част. Муцуната с средно голяма, като кучето има красива и уникална усмивка, която няма как да се сбърка с такава на друга порода. Това се дължи на характерните ъгълчета на устните му, които са извити нагоре. Очите са с бадемовидна форма, тъмно или светлокафяви на цвят. Светлите или жълтите очи са нежелателни и се смятат за дефект. Ушите са с триъгълна форма, широко поставени, стоят изправени. Гръдният кош е добре развит, шията – здрава, крайниците – мускулести. 

Козината е дебела и плътна, с твърди, но не и остри, прави косми. Има добре развит, мек и пухкав подкосъм. На цвят тя трябва да е чисто бяла или бяло към бежово/кремаво. 

Характер

Самоедът е живо, общително, издръжливо куче, което силно се привързва към семейството си, обича и търси човешка компания. Дружелюбни, с приятелски характер, но без да натрапват присъствието си – те се стараят винаги да са около стопанина си и не понасят добре да са разделени от него за дълго време. Ако ви се налага да пътувате често, това не е точната порода за вас – ако бъде оставен за продължителни и чести периоди сам, Самоедът ще се почувства самотен, тъжен, ще се депресира и дори може да откаже да се храни. Тези кучета са прекалено приятелски настроени, за да бъдат добри кучета пазачи. За сметка на това са доста социални, можете да ги взимате с вас навсякъде – шансът да проявят агресия, особено при правилно и навременно обучение, е почти нулев. 

Интелигентни и свикнали да са в помощ на хората в различни дейности, Самоедите се поддават лесно на дресировка, макар че са възможни прояви на инат, особено в началото. Важно е да подхождате с търпение, спокойствие и увереност при командите, да поощрявате кучето за добре свършената работа. Тренировките трябва да носят позитивни емоции на любимеца ви, той да ги възприема като нещо забавно, за да не се отегчи бързо. Физическото насилие и наказания са абсолютно противопоказни. 

Здраве

Самоедът е здрава порода, но като при всяка друга е възможно да страда от някои заболявания. Част от тях са подуване на стомаха, катаракта, тазобедрена дисплазия, диабет, заболяване на сърцето, глаукома, вродена глухота, депигментация на носа, инфекции на пикочните пътища и артрит.

Грижа

Самоедите са много игриви кучета, които имат нужда от движение, за да изразходват енергията си. Те могат да се отглеждат както в апартамент, така и в къща с двор, стига да им се обръща достатъчно внимание, да намирате време за разходки, забавления и игри. Ако живее на двор, в никакъв случай не оставяйте любимеца си сам навън през нощта – той ще бъде много нещастен ако не е близо до вас. В града най-добре да е на каишка, като го пускате да потича в оградените за целта места в парка. 

Козината на Самоеда е поддържа по-лесно, отколкото изглежда.Важното е да я разресвате редовно, за да не се сплъсти. Разресвайте по посока на растежа, а за да добие по-пухкав вид, минете с гребен в обратната посока. Няма нужда и да го къпете, защото козината му има свойството да се самопречиства, благодарение на специални мазнини, които тялото му отделя. Тя няма миризма и се смята, че е хипоалергенна, което прави породата подходяща за хора с алергии. Все пак, ако е наложително, изкъпете кучето, но не повече от 1-2 пъти в годината. 

Най-подходящото място, където да настаните кучето в дома си, би било най-прохладното, но не и такова, което е изложено на течение. През лятото е препоръчително да бъде извеждат сутрин и вечер, когато температурата не е толкова висока. Хубаво е да се опитате да осигурите на вашето куче възможност да прояви работните си умения, които са присъщи за природата им.

Хранене

Самоедът обича да се храни основно с месо (варено пилешко, пуешко, заешко или телешко), местни субпродукти, различни дреболии и хрущяли. Представителите на породата често отхвърлят кучешката храна, но ако все пак вашият любимец я хапва – изберете суха, висококачествена. Можете да допълвате менюто му с различни белтъчини като твърдо сварени яйца, извара и кисело мляко, зеленчуци, обезкостена морска риба – веднъж седмично, варени ориз и елда, попарени овесени ядки. Не се препоръчват свинско и овче месо, салами, колбаси, тестени и солени храни, сладко или пържено, бобови култури и картофи.

Деца и домашни любимци

Самоедът е красиво куче, което винаги има настроение и е готово за игра. Разбира се много добре с деца от всички възрасти, като дори и най-малките да му се „качат на главата“ не би имал никакъв проблем. Перфектен избор за семейно куче, този пухкав красавец е приятелски настроен не само към непознати, но и към други кучета. Съжителства лесно и с котки.