Разпознават ли мъжките кучета собственото си потомство?

Ч удили ли сте се някога дали мъжките четириноги разпознават собствените си кученца? 

За разлика от тези на бащата, майчинските инстинкти при женското куче не подлежат на съмнение и обикновено се смятат за безспорни. Но какво да кажем за мъжкия? Е, тук нещата са малко по-неясни. Някои предполагат, че връзката между мъжкото куче и кутретата му зависи от породата, темперамента и времето, което са прекарали заедно. Разгледахме какво пишат по темата различни източници като Американския киноложки клуб и базирайки се на книгата Canine Communication, ще се опитаме заедно да разберем по-добре какво точно се случва между бащата и новородените кутрета. 

Снимка: iStock

И така, разпознава ли мъжкият собствените си кученца?

Към момента няма научни доказателства, които да сочат, че мъжките разпознават собствените си кученца. Това е така, защото у тях няма бащински инстинкт, необходим за грижата и разпознаването на потомство. Дори и да проявят допълнителна грижа към кутретата, това вероятно се дължи на факта, че кучетата имат вродена инхибиция и толерантност към всички малки, не само към своите собствени. 

Да предположим, че вашият мъжки питомец се чифтоса с женска и им се роди котило с кученца. Според природата – работата на мъжкия е приключила. От тук насетне главно действащо лице става кучето-майка, което се грижи за новородените до момента, с който не се отбият. 

И докато някои мъжки кучета може и да проявяват привързаност към своите малки, повечето са безразлични към тях. 

Снимка: iStock

И ето един любопитен факт: всяко мъжко куче, не само биологичният баща, може да прояви грижовно поведение към кученцата. Отчасти това е така, защото четириногите са животни, които живеят в глутница. Заедно като семейство, където всеки се намесва и помага при нужда. Тоест, през първите критични седмици майката сама е поела грижите за кутретата, за да е сигурна, че те ще оцелеят. Но след като станат достатъчно големи, те се присъединяват към цялата глутница, заемат мястото си в йерархията, а останалите членове поемат отговорността да ги защитават и обгрижват.

За разлика от женската, чиито майчински инстинкти се задействат на хормонално ниво още по време на бременността, раждането и кърменето в последствие, бащинското поведение при кучетата не се случва по същия начин. 

А дали кученцата разпознават баща си?

Кутретата разпознават майка си най-вече чрез мириса, тъй като те прекарват по-голямата част от ранния си живот с нея. Те могат да започнат да обръщат внимание и на бащата, но само като друго куче, с което са израснали. Семейно разпознаване – по-скоро не. 

Снимка: iStock

Помислете за осиновените човешки бебета. Те не разпознават биологичните си родители, освен ако не израснат с тях. Е, кученцата също нямат понятие за „майка“ или „баща“. Вместо това те имат концепция за глутница, като някои от членовете в нея могат да образуват по-тясна връзка от други. 

Точно като хората, всяко куче има своя индивидуалност. Някои мъжки могат да се превърнат в игриви приятели спрямо своите малки, ако израснат в едно домакинство. Други може да се държат по-скоро на дистанция, избягвайки или игнорирайки енергичните младежи.

Каквото и да е държанието им обаче, то няма да бъде „бащинско“. Толерантност, игривост и понякога – не е изключено и агресия. Такова е отношението на мъжките четириноги към потомството им. 

Вижте още:

Прави ли разлика кучето ви между събратята си и други животни

Разпознават ли кучетата членовете на семейството ни