5 грешки, които хората правят скоро след осиновяването на коте

Снимка: iStock

З а всеки бъдещ стопанин, осиновяването на мъркащ домашен любимец е изпълнено с много емоции. Някои от тях са израз на щастие и вълнение, но не всичко е цветя и рози. Особено за неопитни котешки родители, заживяването с темпераметен домашен любимец може да крие много страх, несигурност, дори безпомощност. Всички тези чувства са напълно нормални и няма нищо нередно в това да се чувствате странно в първите седмици от съжителството с мяукащ приятел.

Фокусът винаги е насочен към животинчето – как се чувства то, стресирано ли е след отделянето от майката или от приемните си стопани, които то вече е заобичало. Но много често пропускаме, че хората също имаме нужда от време и адаптация да свикнем с новото коте, което изисква известна инвестиция от наша страна откъм време, средства и възпитание.

В тази статия ще ви представим нашата селекция на DogsAndCats от изпитани (и изпробвани) грешки, които котешките родители могат да допуснат, за да не ги правите и вие.

1. Заминаване на почивка

Снимка: Pixabay

Dogsandcats.bg

Планирайте внимателно осиновяването на гальовния ви приятел. Знаем, че понякога хората са нетърпеливи и могат да се „хвърлят“ на първото видяно коте за осиновяване, а няколко дни след това да ви предстои пътуване, за което знаете от много по-отдавна.

Най-добре да осиновите мъркащия си приятел, когато знаете че поне месец-два не ви предстоят дълги пътувания. Можете да се уговорите с организацията да ви изчака с осиновяването, стига това да не е проблем.

Разбира се, отсъствието за ден или два, няма да е края на света, но пътуване за повече време когато котето все още се адаптира към новото място – може да ви доведе проблеми в по-късен етап.

Ако въпреки всичко не можете да отмените пътуването си и заминавате скоро след осиновяването на мъркащия приятел – поверете грижите за котето на опитен човек. Ваш приятел, който има възможност да поеме този ангажимент, има домашен любимец и знае отлично какви грижи да положи за гальовното животинче. Ако нямате такъв – задължително запознайте котето с временния му „настойник“ и обяснете детайлно всичко необходимо – хранене, сменяне на водата, почистване на тоалетните и игра.

Финална опция би била хотел за домашни любимци, но представете си какъв стрес би било за котето да смени дома си на няколко пъти в рамките на седмици. В такава ситуация – наистина е по-добре да го осиновите след като се върнете!

2. Грешен избор за тоалетна или постелка

В повечето случаи мъркащите приятели са вече научени да ползват тоалетна. И това е добре дошло за вас, защото няма да се налага вие да го правите. Ако това не е първата ви котка най-вероятно вие сте свикнали да почиствате определен тип тоалетна каквито сте ползвали преди. Ако имате късмет и котето е научено тъкмо на тези – честито, можете да преминете към следващите точки.

В случай гальовният приятел е научен да ползва друг вид тоалетна и постелка, които са нови и за вас, най-вероятно ще искате да ги смените. В тази ситуация рискувате доста. Нашият съвет е да превъзмогнете вашите предпочитания известно време и да ползвате вида тоалетна, на който мъркащия приятел е научен.

Най-важното в момента, в който котето прекрачи вашия дом е да се уверите, че знае къде е тоалетната му и я ползва.

Мъркащият приятел ще е под стрес когато заживее при вас и всичко за него ще е ново – хората, мястото, миризмите... Ако дори и мястото, където извършва физиологичните си нужди е много различно от това, на което е свикнал – може допълнително да се уплаши, да намрази новата си тоалетна и изобщо да не я използва.

Бъдете търпеливи, изчакайте мяукащия спътник да свикне с новото място и, ако много държите да смените тоалетната или нейната постелка – направете го плавно. Предупреждаваме, че винаги има риск котката ви да не хареса тази промяна. Макар и тези животни да са адаптивни, те са и много капризни и биха могли да изискват определени неща.

3. Губене на търпение и самообладание

Снимка: iStock

Когато у вас заживее коте на няколко месеца, трябва да сте наясно, че то едва ли ще се държи точно по начина, по който очаквате. Бебетата са много игриви и имат нужда от внимание. За вас това би могло да е доста трудно, защото в същото време имате задължения. Ситуацията може да е още по-деликатна, ако работите от вкъщи, защото ще имате едно пухкаво същество, което ще иска постоянно да си играе, ще стъпва на компютъра ви, ще скача върху вас, ще спи в скута ви (в тази ситуация не ви пречи) и т.н.

Ако сте много заети и трябва да свършите работата си и сте затворили вратата на стаята си, но едно мяукащо мъниче не спира да драска или да мяука, защото иска да бъде при вас – можете да загубите самообладание и дори да се ядосате. Това е доста важен момент и от вашата адаптация спрямо животинчето. Бихте могли да се справите по различни начини. Например – купете различни играчки, които котето да може да гони и преследва из дома. Това е фаза, която би трябвало да премине с напредването на възрастта. Докато порасне и се „успокои“, бихте могли да му отделяте повече време сутрин преди работа и вечер, когато се прибирате. Можете да играете с въдица, да хвърляте топки или играчки и каквото забележите, че мъркащото приятелче обича да прави.

4. Неглижиране на прегледа при ветеринар

Снимка: Pixabay

Когато осиновяваме коте от организация, то със сигурност е било в добри ръце и би трябвало да имате информация кога е преглеждано, обезпаразитено и дали има необходимите ваксини (ако е достигнало възрастта за тях). От организацията би трябвало да ви разкажат кога е моментът, в който да обезпаразитите мъркащия приятел пак или да поставите ваксините. В никакъв случай не изоставяйте с този план, защото това винаги крие рискове за здравето на гальовния приятел. Мъничетата са предразположени към бълхи или други паразити, дори и да не излизат от дома ви, така че задължително посетете ветеринарния си лекар след осиновяването или скоро след това, ако котето е току що обезпаразитено и прегледано и вие сте сигурни в това.

5. Липса на важни котешки аксесоари

Преди мъркащия ни приятел да заживее при нас трябва да сме подготвили дома си за него. Това за повечето хора означава купуване на купи за храна и вода, тоалетна и някоя играчка за гонене.

Котешкото дърво или драскалката са също толкова задължителни аксесоари, а често се пропускат от новите собственици на котки.

Истина е, че за котешко дърво човек има нужда да отдели средства от бюджета си, но можете да закупите някое по-малко на по-ниска цена. Ако пък нямате тази възможност или поне не в момента – добър вариант би бил легълце и малка драскалка. Тези аксесоари са изключително важни, защото котките обичат да имат свое място и територия. Когато влязат в дома ви и няма такова обособено място – те ще си намерят друго – дивана, стола или леглото ви. В това няма нищо лошо, но понякога вие също трябва да използвате тези места, а както сме споменавали многократно – мъркащите приятели са териториални животни. Иначе казано – искат да имат свое си място. Драскалката пък ще спаси мебелите ви, защото тези животни имат нужда да точат ноктите си. Ако нямат уред за тази цел – ще го правят във всичко, което сметнат за подходящо – дивани, килими, столове или други.

Снимка: iStock

Осиновяването на мъркащ приятел изисква известна подготовка. Макар и винаги да се концентрираме върху веселата част, в началото можем да имаме трудни моменти, докато и ние, и животинчето свикнем едни с други. Много от нервите бихле могли да си спестим, ако планираме внимателно осиновяването и се снабдим с необходимите аксесоари.

Вие правили ли сте грешки, когато за първи път заживяхте с коте? Вашият опит е безценен, защото би могъл да помогне на друг читател!