Вярно ли е, че котките винаги се приземяват на краката си

Снимка: iStock

П овечето хора са чували, че котките имат способността „винаги да кацат на краката си“. Въпреки популярността на тази фраза, дали това е вярно? Въпреки че много неща все още са неизвестни за котките, способността им да се приземяват на краката си не е едно от тях.

Котките наистина се приземяват на краката си, но през повечето време. Мъркащите животни имат специфичен тип тяло и способност, която им позволява да се приземяват на краката си в повечето сценарии. Нека да разгледаме по-отблизо как се случва това от научна гледна точка.

„Магията“ на котките зад приземяването им на крака

Първо, трябва да споменем, че въпреки че котките обикновено се приземяват на краката си, възможно е да се приземят по гръб при падане, което би било фатално. Височината на падане и теглото им са два фактора, които могат да попречат на способността на котката да се приземи успешно на краката си.

Въпреки това, повечето гальовни жинотни успяват да го направят, когато паднат. Това е така, защото гальовните животни имат „система за балансиране“, вградена в ушите им, наречена „рефлекс за изправяне“. Този изправящ рефлекс е открит през 1894 г. от Етиен-Жул Марей, който използва хронофотографска камера, за да заснеме падаща котка с 60 кадъра в секунда.

Dogsandcats.bg

Снимка: iStock

Рефлексът за изправяне на котките

Изправящият рефлекс е специфичната способност на котките да се обръщат в правилната посока, докато падат.

Това, което позволява на котките да имат този изправящ рефлекс, е вестибуларният апарат в ухото им. Този апарат, който подобрява баланса и ориентацията, позволява на котките бързо да разберат коя посока е нагоре. В резултат на това те могат да обърнат главата си, позволявайки на тялото им да ги последва, когато паднат.

С реакция, толкова впечатляваща, колкото изправящия рефлекс, може да си помислите, че само възрастни котки имат тази сила. Напротив, котенцата започват да демонстрират изправящия рефлекс още на три седмици. Почти всички котенца ще имат този рефлекс напълно развит, докато навършат седем седмици.

Телесно тегло и повърхностна площ

В допълнение към изправящия рефлекс, телата на котките са еволюирали да се катерят по дърветата и да падат безопасно от тях. В резултат на това цялото им тяло подобрява рефлекса за изправяне и безопасността, когато падат от голяма височина.

От една страна, котките имат уникална скелетна система. Те нямат ключица и гръбначният им стълб е невероятно гъвкав, пълен с 30 прешлена. Тази скелетна система е много важна за изправящия рефлекс. Тъй като е толкова гъвкава, котката може бързо да се коригира, без да нарани костите си.

Нещо повече, котките са невероятно леки в сравнение с тяхната площ. Като имат по-голяма площ от телесното тегло, котките могат да забавят скоростта си, когато падат. Когато това се случи, те имат повече време да реагират на падането и да „настроят“ телата си да действат повече като парашут.

Ролята на краката при падането

Снимка: iStock

В допълнение към изправящия рефлекс, краката на котките до голяма степен влияят на тяхното оцеляване и способността им да падат безопасно. Изправящият рефлекс би бил нищожен, ако краката им не можеха да издържат тежестта им и да поемат удара, когато падат от големи височини.

Като се има предвид, че котките прекарват много време по дърветата, краката им са еволюирали до невероятно мускулести и намаляват ударното въздействие. Нещо повече, формата на краката на гальовните животни ги правят чудесни за скачане, катерене на големи височини и поемане на удар, ако паднат.

За да обединим всичко това, изправящият рефлекс на котката работи заедно с нейните мощни крака, за да ориентира правилно котката и да поеме удара при падане. Без тези два аспекта гальовният приятел би се наранил при падане от височина.

Има ли значение височината на падане?

Дори и с изправящия рефлекс, височината на падането оказва драстично влияние върху способността на котката да се приземи на краката си. Що се отнася до хората, по-високите падания обикновено водят до най-много наранявания. При котките обаче падането от по-голяма височина често води до по-малко наранявания.

Според проучване от 1987 г. много записи са анализирани, за да се види как височината влияе върху способността на котката да каца. Във всички тези записи котките са падали от многоетажни сгради. Огромните 90% от котките оцеляват след падането. Междувременно само 37% от тях се нуждаеха от спешна помощ след това.

Интересното е, че котки, които са паднали между 7 и 32 етажа, са претърпели по-малко наранявания от котки, които са паднали между 2 и 6 етажа. Една котка дори пада от 32-рия етаж и получава само няколко наранявания, включително отчупен зъб и лека пункция на белия дроб.

Повечето учени смятат, че падането от по-голяма височина дава на котките повече време да реагират. Когато падат от по-големи височини, те могат да се коригират по-рано и след това да реагират на падането.

Снимка: iStock

Поради по-голямото въздушно съпротивление и по-бавната скорост, котката може да изпъне краката си, да се отпусне и да увеличи съпротивлението. Тази повишена устойчивост на съпротивление прави падането по-меко, което би довело до по-малко наранявания.

Не позволявайте на котката си да пада

Въпреки че котките имат инстинкта да се приземяват на краката си, когато паднат, със сигурност не трябва да бутате котката си от перваза или да я поставяте в някакъв вид сценарий, където може да падне. Както споменахме първоначално, изправящият рефлекс не гарантира на 100%, че котката ще се приземи на краката си. Рефлексът по-скоро може да смекчи пораженията, но не гарантира, че котката ви ще бъде невредима.

Последното нещо, което искате, е да изложите котката си на ненужна опасност. Уверете се, че вашата домашна котка е в безопасност, здрава и далеч от открити первази, независимо дали живеете на високи или ниски етажи. Това важи особено за стари котки или такива с наднормено тегло.

С други думи, старата поговорка, че котките винаги ще падат на краката си, донякъде е вярна. Въпреки това не трябва да излагате котката си на опасност, само заради този рефлекс. Така че обазопасете прозорците и откритите си пространства, за да не излагате на риск гальовния спътник.