Мастиф

История

Съществуват различни версии за произхода на това куче, както и за името му. Според една от тях „мастиф“ идва от латински и означава „голям, могъщ“. Друга версия гласи, че наименованието на тези едри четириноги произлиза от словосъчетанието „master of thieve”, което в буквален превод значи „майстор на крадците“ и доста точно пресъздава основната роля, която това куче е имало през вековете. Третата свързва името на породата с „mast-theve” – „тежък, груб“. 

От произведенията на художници и писатели става ясно, че типът на кучетата, определяни като мастифи, е изключително разнообразен, като се започне от гладкокосмести и стройни животни, по-близки до гончета и хрътки, мине се през ниски, късокраки четириноги, близки до булдога и се стигне до дългокосмести едри петнисти кучета, каквито са големите пастирски догообразни.

Външен вид

Едро, масивно, хармонично развито куче, със здрави кости. Излъчва величие и независимост. Мъжките представители на породата обикновено са високи над 79 см и са с средно тегло 75 кг. Женските са малко по-дребни – височина 69 см и тегло от 65-68 кг. Английският мастиф има голяма глава с квадратна форма, с отчетливо разстояние между очите.

Горната й част е плоска и леко ъгловата, муцуната е широка, също квадратна, къса и непропорционална на тялото, челюстите са силни и имат добре развито и отчетливо „бърни“ – това значи, че зъбите на кучето се виждат, независимо дали лае, ръмжи или е в покой. Очите са малки, най-често кафяви на цвят, на разстояние едно от друго, най-често с черна краска около всяко. Ушите са малки, с V-oбразна форма, тъмни на цвят. Шията е много мускулеста и е продължение на широкия гръб на кучето. Гръдният кош е добре развит, с подчертана коремна гънка. Опашката е поставена умерено високо. Козината на Мастифа е гъста, къса и груба при допир. Цветът може да е златист, светлобежов, сребрист, тигров или „кайсия“.

Характер

Английският мастиф е уникална комбинация на величие, смелост, лоялност и приятен нрав. Това е куче, което винаги се движи с достойнство и всява респект, където и да отиде. В природата му е заложено да е пазач и да се грижи за семейството си, така че в негово лице ще откриете верен приятел, който би ви защитавал с цената на всичко. Кучетата от тази порода лаят рядко, а към непознати са дистанцирани, резервирани и дори подозрителни. Ако усетят заплаха те няма да реагират с агресия, а по-скоро ще застанат плътно до вас. Същото ще се случи и ако в дома ви влезе крадец – с ръмжене те ще го приклещят в ъгъла, докато дойде полицията или вие се върнете. Такива са Мастифите – понякога изглежда, че разсъждават като хора! Те не понасят добре конфликтите между членовете на семейството си – ако се карате пред кучето рискувате то „да се намеси“ в кавгата ви с лай или директно да застане между враждуващите страни с тяло, за да ви помири. Ранната социализация е особено важна при тази порода, защото макар по природа да е кротък, възможно е Мастифът да развие проблеми с агресията ако от малък не се среща с други мъжки кучета. 

Обучението на тези гиганти не е никак лесно. Като начало трябва да се установите като лидер – „водач на глутницата“ в очите на Мастифа. Това куче е със силно доминантен характер, свикнало да взима самостоятелни решения и му е необходимо малко повече време и повторения, за да разбере какво се иска от него. Бъдете търпеливи и всеотдайни, поощрявайте го с лакомство или похвала за добре свършената работа и помнете – Мастифът не е от най-енергичните кучета. Това значи, че тренировки повече от 10-15 минути на ден не са препоръчителни.

Здраве

Сравнително здраво куче, Английският мастиф може да страда от проблеми с очите като роговична дистрофия, стомашна дилатация, подуване или превъртане на стомаха, хипотиреоидизъм, лимфоцаркома и демодекоза.

Грижа

Мастифите са домашни кучета. Противно на големия си размер, те биха могли успешно да се адаптират към живот в апартамент, но най-добре се чувстват в къща с двор. Не са особено активни и ще бъдат абсолютно доволни от две 20-30-минутни разходки всеки ден. Навън предпочитат спокойното ходене редом до стопанина си, не са почитатели на игрите, джогинга или други, твърде енергични дейности. През топлите месеци ги извеждайте в хладните часове на деня и задължително носете със себе си вода.

Характерно за Мастифа е, че хърка, диша шумно и се лигави. Високият им ръст им позволява да достигат храната дори от масата ви, така че постарайте се да я вдигате по-нависоко, извън обсега на кучето. Същото се отнася и за чупливите предмети, които неминуемо ще пострадат, ако са на нивото на опашката на любимеца ви. Представителите на породата обичат да дъвчат всичко, до което се докопат – постарайте се една от основните команди, на които ще научите кучето, да е свързана със забрана да взима и яде неща от земята. Нека около Мастифа винаги да има много играчки, които да ангажират вниманието му.

Всеки ден трябва да почиствате муцуната на кучето с влажна кърпа, като обръщате специално внимание на „гънките му“. Те трябва да са старателно подсушени, защото ако остане влага или течност между тях, лесно се развиват възпаления и инфекции. Необходимо е и след всяко хранене да го почиствате от лигите, които отделя, докато хапва.Съблюдавайте за устната хигиена и поне два-три пъти седмично мийте зъбите на любимеца си. Ноктите трябва да се подрязват веднъж месечно. Редовно проверявайте ушите и очите, за да предотвратите инфекции.

Хранене

Едро куче със завиден апетит, Английският мастиф унищожава голямо количество храна на ден. Най-добре ще е да заложите на микс от кучешка храна – висококачествена, суха или от консерва, съчетана с натурални продукти. Добре е в менюто му да присъстват различни видове меса и техните субпродукти, дреболийки и кокали (без тръбни), твърдо сварени яйца, извара, кисело мляко, попарени овесени ядки или ориз, различни зеленчуци. Тези кучета се лигавят много докато се хранят, така че е добре да почиствате купичката им след всяко ядене.

Деца и домашни любимци

Мастифите обичат много деца, много внимателни и чувствителни, спокойно можете да оставите хлапетата в тяхната компания. Внушителните им размери обаче, ги правят опасни за най-малките, за това по-добре да сте наблизо. С други кучета и домашни животни съжителстват добре, особено ако са отгледани заедно.