Шар Пей

История

Шар Пей е порода, която трудно ще сбъркате. Тези кученца са популярни по цял свят и са лесно разпознаваеми заради специфичните гънки, които покриват цялото им тяло. Произходът им ни води до Китай, където името им буквално означава „пясъчна кожа“. Това се дължи отчасти на цвета, отчасти на структурата й. 

Според историческите сведения това е една от най-старите китайски породи, чиито представители са използвани за боеве в древността. Смята се, че Шар Пей е възникнал след кръстоски между северни породи кучета и представители на съвременните догове. Където и да е истината обаче, както в Китай, така и в Тибет тези кучета са използвани като бойни. Едва през XX век, когато стават популярни в Европа и САЩ, започват да се възприемат по-скоро като домашни любимци. Стандартът на породата е утвърден през 1980 година.

Снимка: iStock

Външен вид

Активно и компактно куче, със среден размер и квадратен формат. Уникалният си външен вид дължи на късата, твърда козина, силно нагънатата кожа, покриваща главата и тялото, малките клепнали напред уши и „хипопотамската“ муцуна. Независимо от размера си тези кучета достигат между 46 и 51 см, а теглото им е между 18 и 35 кг. Главата на Шар Пей е голяма, с тъпа, покрита с гънки муцуна и черен нос, който изглежда сякаш леко подпухнал. Обемът на кожата на тези кучета е няколко пъти по-голям от този на тялото, което и обуславя специфичните гънки, разположени навсякъде. 

Очите са малки и тъмни, имат агресивно и недоверчиво изражение, а ушите приличат на малки триъгълници със заоблен край. Челюстите са силни, тялото – мускулесто под гънките, а крайниците – леко издължени. Опашката е дебела в основата си и постепенно изтъняваща. Козината е къса, с максимална допустима дължина от 1 до 2,5 см. Допустими са всички цветове освен бяло, като най-често на муцуната има тъмна маска.

Характер

Благородно, самостоятелно и изключително независимо куче, което силно се привързва към семейството си, но е много недоверчиво, подозрително и резервирано. Тези кучета често проявяват силно териториално поведение, която могат да отправят дори към гостите ви, стига да ги преценят като потенциална заплаха за вас. Често ще видите навън представители на породата с намордник и това не е случайно – Шар Пеят, независимо дали е ранно социализиран или не, е склонен към агресивно поведение към други кучета, особено от същия пол. За това- винаги го водете на повод в града. 

Обучението на тези четириноги може да се окаже истинско предизвикателство дори за хора с опит, а твърде често – дори невъзможна задача. Силно доминантният характер на тези кучета, тяхната гордост и независимост, както и отказ да изпълняват командите ви системно, могат да ви откажат от дресурата им. За това – въоръжете се с търпение и увереност, помнете, че само ако ви виждат като свой лидер и водач, те ще ви обърнат внимание, а оттам – и ще изпълнят каквото се иска от тях. Ако проявите по-мек характер те бързо ще се усетят и ще започнат да ви „работят“, позволявайки си различни забранени неща или правейки бели, за да разберат докъде ще им се размине. Никога не си позволявайте да повишавате тон или да използвате физическо насилие при обучението на Шар Пей – това е порода, селектирана за бой и като такава е възможно представителите й да ви отговорят, а оттам – да станат цялостно агресивни и нападателни в поведението си към вас. Важно е да бъдете твърди и да не се отказвате – настоявайте кучето да изпълни съответната команда, дори това да отнеме повече време. Необученият Шар Пей, който не отговаря дори на основни команди, може да бъде неконтролируем и дори опасен.

Снимка: iStock

Здраве

За съжаление Шар Пеят не може да се похвали с добро общо здравословно състояние. Представителите на породата са склонни към много заболявания, най-честите от които са свързани с очите и кожата им. Сред тях са глуакома и ентрипион – обръщане на клепача, което предизвиква дразнене на роговицата. Ако не се хване и лекува навреме, това може да предизвика частична или пълна слепота. Гънките на кожата им задържат доста прах и мръсотия, която може да доведе до развитие на възпаления и инфекции, в тях могат да се завъдят и паразити. Шар Пеят е склонен и към демодекоза – заболяване, което води до опадане на козината, както и към пиодермия – кожна инфекция, засягаща дълбокия слой на кожата. 

Сред често срещаните заболявания на породата са и атопичен дерматит, както и себорея – ще я разпознаете по специфичния сърбеж, заради който по кожата на любимеца ви се образуват люспи и излишна мазнина. За Шар Пея не са чужди бъбречните заболявания, подуване и превъртане на стомаха, тазобедрена дисплазия и дисплазия на лакетната става, различни очни и ушни инфекции, хипотиреоидизъм, уголемен хранопровод, затруднения с дишането и храненето.

Грижа

Шар Пеят не е най-активната порода, така че представителите й се чувстват добре както в апартамент, така и в къща с двор. Ако ги отглеждате на открито, задължително ги прибирайте вътре през нощта, както и през студените месеци. Тези четириноги имат нужда от две разходки на ден, поне от по час, за да изразходват качествено енергията си. Подгответе се да им осигурите нужното физическо натоварване, защото в противен случай те са склонни към развитие на деструктивно поведение, което включва унищожаване на мебелите и имуществото ви. В града – задължително нека са на повод.

Късата козина на Шар Пеят не изисква ежедневно разресване – достатъчно е да я минавате с ръкавица или мокра кърпа веднъж на няколко дни, за да отстраните мъртвите косъмчета. Всеки ден, особено след разходка, проверявайте ушите на любимеца си – там има голям шанс за развитие на възпаления. Внимавайте в тях да не попадне вода – това може да доведе до инфекция и дори да предизвика проблеми със слуха на животното. 

Снимка: iStock

Къпането е желателно да не е по-малко от веднъж на месец, като задължително се използва мек шампоан, специално за кучета с чувствителна кожа. Измиването и след това – почистване и подсушаване на всяка гънка е от първостепенно значение. Ако в гънките се задържи вода или шампоан това ще предизвика кожни проблеми. В никакъв случай не оставяте кучето влажно – задължително го изсушете със сешоар, след като сте го подсушили с кърпа. Собственици на Шар Пей споделят, че използват бебешка пудра след баня, за да са сигурни, че са подсушили окончателно кучето. 

През топлите месеци извеждайте любимеца си през по-хладните часове на деня, защото представителите на породата не понасят добре горещините.

Хранене

Поради специфичните проблеми със стомаха на Шар Пея се препоръчва да му се дава само високачествена суха храна, премиум клас, подходяща за средно големи кучета. От време на време можете да разнообразявате менюто му с различни натурални продукти, сред които крехки меса като телешко, говеждо и свинско, но не много тлъсто. Добре е месото да е преминало съвсем лека термична обработка, не се препоръчва да се дава сурово на Шар Пея. Добавяйте към диетата му различни зеленчуци, твърдо сварени яйца и извара. Не се препоръчва да давате на кучето пушено месо и колбаси, салами, ядки, сладки храни, консервирани зеленчуци или домати, пържени или мазни храни. 

Деца и домашни любимци

Шар Пей не е порода, която се препоръчва за семейства с деца, особено ако те са малки. Тези кучета имат силно развито териториално чувство и могат да се почувстват заплашени дори от по-малките членове на семейството си. Не се разбират добре нито с други кучета, нито с котки, не се препоръчва да ги отглеждате и с други по-малки животни. 

Като цяло представителите на тази порода обичат да са сами вкъщи – цялото внимание и грижи на стопаните им да е за тях, а те от своя страна – да ги пазят и охраняват безрезервно. 

Снимка: iStock

9 любопитни факта за Шар-Пея, които може би не знаете

Шар-Пеите са лоялни и интелигентни кучета, което ги прави прекрасни любящи другари, стига да са социализирани рано. Специфичните бръчки, които очертават лицата им, понякога им придават леко нацупено изражение, но всъщност е точно обратното! Шар-Пей имат компактни тела, които не се нуждаят от прекалено много упражнения и къса козина, която изисква периодично четкане. Освен това:

• Те се отличават със синьо-черни езици

Въпреки че синьо-черният език обикновено се свързва с Чау-Чау, китайският Шар-Пей също има тази характеристика. При някои кучета той има лека цветова вариация на лавандула, която е разреден цвят на обичайното синьо-черно. Не е ясно дали Чау-Чау и Шар-Пей имат тази характеристика, защото споделят далечни предци, но е факт, че и двете породи произхождат от Китай. 

Снимка: iStock

• Произхождат от Китай

Не само, че произхождат от Китай (още едно общо нещо, което споделят с Чау-Чау), но Шар-Пей са и една от 14-те най-стари породи, признати от Американския киноложки клуб.  

Смята се, че тези кучета произхождат от южната част на Китай, а доказателства за тяхното съществуване са открити под формата на статуи, датиращи от времето на династията Хан (206 г. пр. н. е. – 220 г. сл. н. е.). Въпреки че голяма част от историята на Шар-Пея е изгубена, преведен китайски ръкопис от 13-ти век описва характеристиките на тази порода. 

• Те са страхотни кучета-пазачи

Шар-Пеите са и винаги са били страхотни кучета-пазачи. Всъщност те са отглеждани за това – да пазят добитъка на обикновените хора и да охраняват двореца на кралското семейство.  Шар-Пеите обикновено са отглеждани от фермери и са били известни като „кучетата на народа“, но са били популярни и сред кралските особи. Днес тези набръчкани четириноги са страхотни другари и са щастливи да прекарват дните си в почивка на дивана. Но не мислете, че не са запазили ловния си инстинкт – те все още са подозрителни към непознати хора и кучета.

• Те са страхотни апартаментни кучета

Тъй като Шар-Пей обикновено са спокойни и не изискват много упражнения, те обикновено се справят добре с живота в апартамент. Въпреки това е важно да осигурите на питомеца си достатъчно упражнения и умствено обогатяване. Породата е добър избор за хора, които живеят в града и поради факта, че не лаят много, освен ако не се почувстват застрашени. Те предпочитат да преценяват ситуацията тихо, отколкото да джафкат при всеки шум, който чуят. Тъй като жилищните сгради могат да бъдат натоварени и шумни, това е важна характеристика. 

Снимка: iStock

• Привързват се силно към един човек

Кученцата Шар-Пей обичат всеки човек, който им отделя малко внимание, но когато пораснат и започнат да разграничават членовете на семейството си от непознати, те стават по-сдържани към хората, които не виждат редовно. Понякога дори – могат да започнат да възприемат новите хора като заплаха, поради което е важно да ги социализирате от ранна възраст. Характерно за Шар-Пей е и, че предпочитат един член на семейството си пред останалите и формират силна връзка с него.

• Името им е свързано с палтата им

Името Шар-Пей в буквален превод означава „пясъчна кожа“. Цветовете на козината на тези кучета могат да варират значително, като стандартът на породата включва кайсиево, черно, кафяво, синьо, кремаво, разреден шоколад и др. Текстурата на козината им обаче е отговорна за името им. Тя е къса и груба, като може да дразни човешката кожа - почти като шкурка. 

• Някога те са били най-рядката порода на Земята

Не много отдавна Шар-Пеите почти са изчезнали в родния си Китай. Когато страната е под комунистически режим, управляващите решават, че кучетата са лукс, а собствениците на домашни любимци биват обложени с високи данъци. Притежаването на четириного в онези години е нещо, което само богатите са можели да си позволят. В резултат на това много кучета са избити, което води до драстично намаляване на популацията на Шар-Пей. Така те са обявени са най-рядката порода кучета на земята от Книгата на световните рекорди на Гинес през 60-те и 70-те години. За щастие, благодарение на отдадени развъдчици в Хонг Конг и Тайван, породата е запазена и в крайна сметка – спасена от изчезване. 

• Бръчките им осигуряват защита

Сред многото неща, за които са използвани Шар-Пей в миналото, са и боевете с кучета. Макар че представителите на породата не са най-свирепите или пъргавите, те имат едно предимство – набръчканата си кожа. Бръчките помагат за защита на вътрешните им органи от нараняване, ако бъдат захапани от друго куче – нещо, което в крайна сметка може да спаси живота им. 

Снимка: iStock

• Нямат нужда от много упражнения

Кучетата Шар-Пей не изискват интензивни упражнения и ежедневните разходки са достатъчни, за да са щастливи. Въпреки че са спокойни, те със сигурност няма да пропуснат възможността да отидат на поход в планината, да обходят и разгледат близкия парк или да са част от някое друго приключение. Те не са особени почитатели на водата и обикновено правят всичко възможно, за да не намокрят лапите си.