Тибетски мастиф

История

Тибетският мастиф е не само една от най-древните породи, но може би е „бащата“ на догообразните кучета въобще. Векове наред тези четириноги се отглеждат в Тибет и са символ на този студен, негостоприемен край. Първото описание на Тибетския дог датира от 1121 г. пр. н. е. 

Според китайските летописци това куче е било дресирано за лов на „хора с различен цвят на кожата“ и е било високо 4 стъпки. Тези гиганти с лекота преминавали през заснежените планини, защитавайки собствениците си от нападатели. Породата се запазила сравнително непокътната, благодарение на изолираността на местността. Перфектните работни качества, издръжливост, смелост и вярност направили Тибетските мастифи предпочитани и от древните римляни, а след това породата се разпространила в цяла Европа. 

Днес тези кучета се срещат главно в Хималаите и са едни от най-скъпите в световен мащаб. 

Външен вид

Едро, масивно и внушително куче, в родината им разделят Тибетските мастифи на няколко подвида, в зависимост от козината и функционалното им предназначение. Така, например, чисто черните представители на породата се отнасят към тип барабенгал, черно-кафявите – към тип бармури, а златистожълтите са тип лахауди. В зависимост от предназначението им са: дзикхи (куче-пазач на дома), нагкхи (куче за добитък) и докхи (куче-охрана, което обикновено стои вързано до вратата).

На височина мъжките представители на породата достигат внушителните 79-80 см, а женските – до 71 см. Теглото им варира между 34-73 кг. Главата на тези кучета е пропорционална на тялото и едра. Муцуната е широка, като дължината и е приблизително еднаква с тази на черепната част, което я прави да изглежда квадратна, ако се погледне отпред. Устните са плътни, носът – голям и черен. Челюстите са добре развити и мощни. Очите – много изразителни, средно големи и кафяви на цвят. Ушите са с триъгълна форма, ниско поставени и висят прилепнали на главата Гърдният кош е масивен, крайниците – едри и мускулести. Опашката е пухкава, средна на дължина и високо поставена.

Козината е твърда и гъста, може да е и къдрава, както и вълниста. Подкосъмът е добре развит, мек и плътен. На главата прилича на „лъвска грива“, която покрива и шията. Цветът може да е черен, черен с кафяво, кафяв, всички нюанси на златистото, много нюанси на сивото. Бялото петно на гърдите, наричано още „кръст“ е допустимо.

Характер

Спокойно, уравновесено и много смело куче, Тибетският мастиф се възприема като част от семейството, привързва се към всичките му членове и е готов да ги защитава с цената на собствения си живот. Тези кучета са горди и независими, така че е необходимо да се отнасяте с уважение към тях, за да ви отговорят със същото. Недоверчиви и мнителни са към непознати, а силно развитият им териториален инстинкт може да ги накара дори да проявят агресия, ако сметнат, че нещо е заплаха за стопанина им. За това ранната социализация и обучение са много важни за представителите на породата.

Интелигентни и схватливи, те бързо разбират какво се иска от тях по време на обучението. Свикнали да взимат сами решения обаче, те ще проявят инат и е възможно да не изпълнят дадена команда на момента. Необходимо ви са ви търпение и постоянство, за да ги възпитате правилно – нещо, което е много важно. Ако не се научи да ви слуша, това голямо куче може да стане неконтролируемо и дори опасно за околните. Абсолютно противопоказно е да използвате физическо насилие или наказания – това ще обиди животното, възможно е да го агресира и то ще загуби доверие във вас като негов лидер.

Здраве

Тибетският мастиф е много здраво и издръжливо куче, което не страда от генетично обусловени заболявания. Въпреки това представителите на породата са склонни към развитие на тазобедрена дисплазия, сравнително често страдат и от обръщане на долните клепачи – проблем, който изисква оперативна намеса.

Грижа

Това е порода, подходяща за отглеждане в къща с двор. Представителите й са свикнали да са навън по цял ден, много са свободолюбиви и затварянето между четирите стени на апартамент, колкото и широк да е той, би повлияло зле на темперамента им. Дебелата им, плътна и гъста козина, чудесно ги предпазва от капризите на времето, за това спокойно можете да ги оставите да спят на двора. Необходимо е да им обособите подходяща къщичка, която да не пропуска дъжд или сняг. 

На тези кучета им е необходима физическа активност, дори и самите те да не се славят като най-енергичната порода. Разхождайте ги поне по два пъти на ден, независимо къде сте решили да ги отглеждате, и задължително на повод.

Тибетският мастиф има много плътна козина, която обаче е има структура, която не й позволява да задържа прах и мръсотия. Тези четириноги са много чистоплътни, обичат да се „самопочистват“ и за това честите бани не са препоръчителни. Обичат много водата, а плуването им носи истинско удоволствие – водете ги по-често на разходки и излети до различни водоеми. 

Разресвайте с подходяща четка веднъж на няколко дни, за да попречите на козината да се сплъсти. Редовно подрязвайте ноктите, проверявайте ушите и очите, за да предотвратите развитие на инфекции.

Хранене

Тибетският мастиф е голямо куче, което няма претенции относно храната. Можете да му давате както кучешка, суха или от консерва, задължително висок клас, така и натурални продукти. Стремете се, особено през първите години от живота на кученцето, менюто му да е максимално балансирано откъм витамини и минерали. Не се препоръчва да давате на тези мастифи сурово месо – най-добре е да се въздържате и от свинско. Заложете на телешко, агнешко, дивеч и пилешко, както и техните субпродукти, преминали лека термична обработка. Разнообразявайте и с хрущяли, дреболийки, различни зеленчуци, твърдо сварени яйца, кисело мляко и извара, варен ориз или елда, попарени овесени трици. Въздържайте се да давате на любимеца си мазни или пържени храни, тръбни кокали, сладко или солено, колбаси и салами, тестени изделия или картофи. 

Деца и домашни любимци

Тибетският мастиф се развива бавно и представителите на породата започват да съзряват едва след втората, понякога и третата година. За това и се разбират много добре с деца от всички възрасти. Понякога могат да са дори прекалено покровителствени с малчуганите и да ги пазят от собствените им приятели! Не се препоръчва да ги оставяте без надзор, защото в игрите си могат да бъдат непохватни и несъзнателно да наранят хлапетата. С други кучета съжителсват добре, ако са израснали заедно, а отглеждането им с други по-малки животни или котки не е проблемно – Тибетският мастиф рядко им обръща внимание.