Когато котката показва нокти: Какво да правим ако котката е агресивна

А гресивното поведение при котките може да бъде обезпокоително и дори опасно – както за самата котка, така и за хората и другите животни в дома. Въпреки че често се възприема като „лошо поведение“, агресията почти винаги има конкретна причина. Разпознаването на тези причини и прилагането на подходящи стратегии може да доведе до трайно подобрение на поведението и по-спокойно съжителство.

Видове агресия при котките

Преди да се предприемат мерки за справяне с агресията, е важно да се установи нейният произход. Съществуват няколко основни типа агресивно поведение при котките:

Страхова агресия

Този тип агресия се проявява, когато котката се чувства застрашена и не вижда възможност за отстъпление. Поведението включва типични признаци като сплескани уши, настръхнала козина и ръмжене. Ако се доближите, котката може да атакува в опит да се защити. Това е защитен механизъм, а не желание да ви нарани умишлено.

Игрова агресия

Често срещана при млади котета, тази форма на агресия се развива, когато котката възприема ръцете и краката ви като играчки. В резултат може да се появи хапане, драскане и внезапни атаки. Ако не бъде коригирана навреме, игровата агресия може да се задълбочи и да стане навик. За да се справите с поведението, прочетете статията ни Как да отучим малките котета от драскане и хапанe.

Снимка: iStock

Пренасочена агресия

Когато котката се възбуди от нещо, което не може да достигне – например друга котка навън – тя може да пренасочи агресията си към друго животно или човек наблизо. Този тип поведение често изглежда „непредизвикано“, но реално е реакция към невидим за нас стимул.

Териториална агресия

Котките са териториални животни. При поява на нова котка или друг домашен любимец в дома, те могат да реагират агресивно, за да защитят своята зона. Това важи особено за некастрирани мъжки и женски котки.

Агресия, причинена от болка

Ако котката е наранена или страда от здравословен проблем, всяко докосване или близост може да се възприеме като заплаха. В такива случаи дори милото поведение от ваша страна може да бъде посрещнато с ръмжене или ухапване.

Майчинска агресия

Кърмещите майки инстинктивно защитават своите малки. Това включва и агресивно поведение спрямо хора или други животни, които се доближават твърде много до котенцата.

Хищническа агресия

Свързана с естествения ловен инстинкт, тази агресия се проявява при гонене и улавяне на обекти, които се движат. Това може да включва и човешки крайници, особено ако се движат бързо или внезапно.

Признаци на агресивно поведение при котките

Снимка: iStock

Разпознаването на сигналите за предстояща агресия е от съществено значение за предотвратяване на инциденти. Котките обикновено показват предупреждения, преди да преминат към нападение.

Физическите сигнали включват извит гръб, настръхнала козина, напрегнато тяло и силно мятаща се или бухнала опашка. Ушите често са сплескани назад, а очите – с разширени зеници. Ако котката съска, ръмжи или мяука рязко, това също е индикатор за тревожност и потенциална агресия. Важно е да се наблюдава и общото поведение – например дали котката се крие, избягва контакт или реагира отрицателно при докосване.

Прочетете още: Кога и защо котките съскат

Как да реагирате при агресивна котка

Вашата реакция при агресия може да има голямо значение за развитието на ситуацията.

На първо място, останете спокойни. Повишеният тон, рязките движения и физическите опити за контрол могат да засилят страха и агресията. Не се опитвайте да хванете или блокирате котката. Вместо това, осигурете ѝ възможност да се оттегли – достъп до безопасна и тиха зона. Ако котката проявява признаци на болка или агресията се появява внезапно, запишете си поведението ѝ и се консултирайте с ветеринар.

Изолирайте я временно от деца и други животни, за да намалите риска от наранявания и допълнителен стрес.

Дългосрочни стратегии за справяне с агресията на котката

Снимка: iStock

Обогатяване на средата

Осигурете достатъчно занимания и места за игра. Котешки дървета, скривалища, тунели, рафтове по стените, прозорци с изглед – всички тези елементи допринасят за чувството за сигурност и контрол. Интерактивни играчки и игри с човека също помагат за освобождаване на натрупаната енергия.

Позитивно обучение

Използвайте лакомства и похвали, за да насърчите желаното поведение. Игнорирайте или внимателно отклонявайте нежеланото, без да прибягвате до наказания. Кликер-тренировките могат да бъдат полезни за обучение на котки, които обичат умствени предизвикателства.

Установяване на рутина

Котките се чувстват по-спокойни, когато денят им протича по предвидим начин. Храненето, времето за игра и почивка трябва да бъдат възможно най-редовни. Така се намалява тревожността, а с нея и вероятността от агресия.

Постепенно излагане на стресови стимули

Ако знаете, че котката се плаши или ядосва от определени хора, звуци или животни, започнете процес на десенсибилизация. Това означава бавно и контролирано запознаване с дразнителя, винаги в съчетание с положителни преживявания (лакомства, игра, похвали).

За съжаление в ежедневието си често правим неща, които мъркащите животни може да не харесват. Запознайте се с тези поведения, за да бъдете още по-наясно какво обича и не обича котката ви.

Използване на феромони

На пазара се предлагат дифузери и спрейове с изкуствени котешки феромони, които имитират естествени успокояващи сигнали. Те често помагат при тревожност, териториално поведение и обща раздразнителност.

Кога да потърсите помощ от специалист

Снимка: iStock

Ако агресията е тежка, честа или води до наранявания, е важно да се обърнете към ветеринарен лекар, за да се изключат медицински причини. При нужда, той може да ви насочи към квалифициран специалист по поведение на животни (етолог), който да изготви индивидуален план за корекция. В някои случаи се прилага и медикаментозна терапия, но само в комбинация с поведенчески интервенции.

По-агресивни ли са някои породи котки?

Макар че всяка котка, независимо от породата, може да прояви агресивно поведение, някои породи имат по-изразени темпераментни особености, които ги правят по-склонни към определени форми на агресия. Например, Сиамските и Абисинските котки често се описват като по-енергични, чувствителни и комуникативни, което може да се изрази в агресивност при стрес или неудовлетворение.

Снимка: iStock

От друга страна, породи като Рагдол, Сфинкс, Мейн Куун, обикновено се характеризират с по-мек темперамент и по-ниска склонност към агресивна реакция. Домашните късокосмести и дългокосмести котки попадат някъде по средата, като индивидуалните различия при тях често са по-значими от породните характеристики.

Важно е да се подчертае, че породата е само един от многото фактори, които влияят на поведението. Възпитанието, средата, социализацията и индивидуалният характер на всяка котка играят ключова роля. 

Защо котката ми е агресивна през нощта?

Агресивното поведение при котките през нощта може да се дължи на различни фактори, включително природните им биологични ритми. Котките са крепускуларни животни – най-активни при зазоряване и здрач – което означава, че именно тогава инстинктите им за лов и наблюдение се засилват.

Прочетете още: Защо котката ми „вие“ през нощта?

Снимка: iStock

През нощта нивото на светлина намалява, а околната среда се променя – появяват се нови звуци, миризми и движения (например през прозорците или по стълбищата), които котката възприема като стимули. При по-чувствителни животни това може да предизвика тревожност или раздразнение, изразени чрез агресивно поведение.

Допълнително, котка с натрупана енергия през деня, която не е получила достатъчно умствени и физически стимули, може да прояви хиперактивност и агресия през нощта. Това често включва нападения по крака, ръце или неочаквани скокове върху стопаните по време на сън.

За да се намали нощната агресия, е полезно да се осигури активна игра и интерактивни занимания през деня, особено в късния следобед. Поддържането на регулярна рутина, включваща хранене и игра преди лягане, също може да помогне за регулиране на енергийния пик на котката.

Какво да избягвате при агресивно котешко поведение

Съществуват определени подходи при работа с котки, които винаги трябва да се избягват, тъй като могат да влошат поведението и да навредят на доверието между вас и животното. Ако професионалист препоръчва подобни методи, добре е да потърсите второ мнение.

• Никога не използвайте наказание. 

Наказанията не само не са ефективни, но могат да засилят агресията и тревожността у котката. Дори действия, възприемани като „меки“ форми на наказание, могат да навредят – това включва пръскане с пулверизатор, хвърляне на предмети за уплашване, разклащане на кутии с шумни предмети или дългосрочна изолация.

• Не принуждавайте котката да преминава границите на своя комфорт. 

Снимка: iStock

Прекаленото натискане – било то с галене, принудителен контакт или опити за бързо социализиране – може да доведе до регрес в поведението и да забави или напълно спре напредъка ѝ.

Агресивното поведение при котките често е симптом на дълбоко неудовлетворение, страх или болка. Подходът към този проблем трябва да бъде търпелив, информиран и състрадателен. С правилната комбинация от наблюдение, интервенции и, ако е необходимо, професионална помощ, повечето случаи на агресия могат да бъдат успешно овладени. По този начин ще изградите стабилна, доверчива и хармонична връзка с вашата котка.