Американски питбул териер

История

Произходът на най-известното съвременно бойно куче ни отвежда до Великобритания, където бедните англичани започнали да развъждат бутериери – за лов на едър дивеч. Така се появили предшествениците на питбула – кучета, съчетаващи в себе си високия праг на болка и смелостта на булдога с подвижността и енергичността на териера. След като през 1835 година кървавите кучешки боеве са забранени на територията на Обединеното кралство, много от професионалните селекционери на бойните кучета и техните животни намират широко поле за изява в САЩ. 

Смята се, че първите питбули са пристигнали в Америка през 70-те години на XVIII век, заедно с европейските емигранти. Голяма роля за развитието и съхранението на породата изиграл ирландецът Джон Колби, който в началото на ХХ век, докарал на американска земя чистокръвни екземпляри. Постепенно породата придобила популярност Отвъд океана.

Когато и в САЩ боевете с кучета били обявени за нелегални, се създала организация, чиято цел била да съхрани популацията на бойните териери. И така се стигнало до 1898-ма година, когато г-н Чензи Бенет основава първия Юнайтед кенел клуб в щата Мичиган, започнал регистрация на американския питбул. Така, въпреки че исторически първите питбули произхождат от Великобритания и Ирландия, най-голям принос за тяхното развъждане имат именно американците.

Част от любителите на породата, които не се интересуват от борбите, създали през 1921 година стандарт за питбула. Желанието им било породата да получи характерен външен вид, отличаващ я от близките й родственици. Няколко години те правили опити да легализират своите кучета чрез Американския киноложки клуб, който единствен има международно признание. 

През юни 1936 година най-накрая получили правото да участват на всички национални и международни изложби. Това бил и моментът на разединение на привържениците на породата. Едните били “за” оригиналния им вид, създаден за боеве, а другите искали да развъждат екстериорни изложбени животни, които по онова време били наричани стафордширски териери. В крайна сметка породата е официално и окончателно разделена през 1972 година, когато Американският кенел клуб дал отделно име на американския стафордширски териер, а питбулът запазил старото си име с добавката “pit”, която означала яма (от англ.)

Външен вид

На външен вид, съвсем логично, Американският питбул териер наподобява Американския стафордширски териер. Трябва да се признае обаче, че целенасочената селекционна работа, която се води вече десетилетия, започва да “изчиства” едната порода от характеристиките на другата. 

Питбулът е внушително и мускулесто куче. Мъжките животни достигат до 62 см висичина. Теглото им е между 20-36 кг. Силни и набити, тези кучета са с голям гръден кош, а костите на задните им крака са по-тънки, отколкото тези на предните. Това ги прави по-енергични и бързо подвижни. Съществуват различни типове по форма на главата – тя може да е с по-кръгла форма или да се стеснява в посока носа. Очите на тези кучета са с формата на елипса, тъмни на цвят. Върху гърдите и шията има гънки, възможно е и някои от ребрата да се броят. Опашката е ниско разположена. Козината е къса и груба, бляскава, като допустими са всички цветове. 

Характер

Не се учудвайте ако питбул се опита да се намърда в скута ви, за да подремне. Това е част от поведението на тези кучета, които изпитват неподправена любов към стопаните си и като цяло към хората. Ролята на пазачи те изпълняват съвестно, но любопитството да “поздравят” гостите или да видят кой е на вратата, ги прави по-скоро дружелюбна компания, отколкото страшни гардове на дома. Въпреки това обаче, ако усети, че стопанинът му е в опасност, питбулът скача, без да се замисли и е готов да ви защити дори с живота си. 

Предан приятел, отличаващ се с голяма смелост и непоколебим хъс, питбулът е получил лоша слава, но не по своя вина. В продължение на години породата е отглеждана за боеве и “нахъсвана” да бъде нападателна, а всъщност това съвсем не е в природата й. 

За да избегнете дори бегли прояви на агресия към други кучета, ранната социализация на кутретата е особено важна. Извеждайте любимеца си често в оживени паркове, градинки, водете го с вас, подарете му палитра от преживявания, шумове и гледки, докато е още малко – така му гарантирате спокоен живот в зряла възраст. Развивийте заложените в питбула дружелюбност и любознателност -  ще имате верен и лоялен приятел до живот!

Здраве

Американският питбул се радва на изключително добро здраве. Все пак някои от болестите, често срещани при по-едри кучета не са му чужди. Някои представители на породата могат да страдат от тазобедрена дисплазия, различни видове алергии и инфекции на ушите.

Грижа

Редовното разресване на питбула би му доставило удоволствие, но в това се изчерпват по-специалните грижи за козината на тези кучета. Къпането също не е необходимо да е често – достатъчно е да забъсвате лапите на животното след като е било навън. 

Очаквайте да прекарвате по час на ден в разходки и игри, ако се спрете на питбул за ваш четириног приятел. Енергични, тези кучета обичат да изпълняват команди и се чувстват щастливи да прекават време навън със стопанина си. Въпреки че изглеждат страшни, всъщност питбулите не се чувстват никак добре сами на двора и предпочитат да спят в къщата, в компанията на семейството си. 

Податливи на дресировка, с готовност и ентусиазъм ще изпълнят това, което искате от тях. Тези кучета много се забавляват да дъвчат и теглят разни неща – с удоволствие се подлагат и на различни типове физически упражнения и натоварвания.

Хранене

Питбулите не са претенциозни кучета – те биха хапнали всичко, което им дадете. Много от собствениците им залагат на месо и субпродукти, но добре е в менюто им да присъстват под някаква форма и зеленчуци, риба или сварени яйца например – нека е балансирано и богато на протеини.

Деца и домашни любимци

Американските питбули обичат деца! И нямаме предвид да ги хапват за закуска! Всъщност тези кучета се разбират повече от чудесно с по-малките членове на семейството. Внимателни и търпеливи, можете да ги видите легнали на земята до някое малко дете, докато то си играе, например. Или друга картинка – тъй като имат висок праг на болка, дърпането на уши или опашка не е никакъв проблем за питбула, щом идва от малките му стопани. 

Към други кучета, особено от същия пол, питбулът може да покаже агресия – като остатъчен елемент от миналото му на бойно куче. С подходящо възпитание и ранна социализация обаче, това лесно може да се избегне.