Австралийски кетълдог

История

Австралийският кетълдог е едно от кучетата, наричани “големия тандем” пастирски кучета на Австралия. Не би било никак пресилено, ако кажем, че келпито и кетълдогът са причината Австралия да бъде на челни места в света в отрасъл “Животновъдство”. 

Историята разказва, че австралийските заселници през XIX век създали кучето, водени от нуждата да се справят с големите, полудиви стада животни, които необезпокоявано пасели из огромните тревни площи на Австралия. Фермерите имали належдаща нужда от четириног приятел, умен и издръжлив, който да им помага в работата. Тогава овцевъдът Томас Хол, родом от Нов Южен Уелс кръстосал късокосместо коли, което внесъл от Шотландия, с австралийското диво куче динго. Кучетата, които се родили нарекли Hall’s Heelers по името на създателя си и било забранено да се развъждат или изнасят от фермата му. Едва след смъртта на Хол, когато имуществото му, заедно с кучетата били продадени на търг, новата порода кучета станала обществено достояние. Селекционерите сложили ръка на животните, като продължили експерименталните кръстоски с далматинец, бултериер и келпи, за да се появи окончателния и завършен вид на днешния Австралийски кетълдог.

В Европа и САЩ породата попада по-късно, но се радва на все по-голяма популярност.

Външен вид

Австралийския кетъдог е компактно, мощно и симетрично куче. Мъжките представители достигат до 51 см височина и тегло около 23 кг, женските – до 48 см и 20 кг. Главата на кетълдога е пропорционална на тялото. Муцуната е широка и добре запълнена под очите, средно дълга, дълбока и мощна. Носът е черен, независимо какъв цвят е самото куче. Ушите са средно големи, широки в основата, мускулести, прави. Очите – средно големи, с овална форма, нито изпъкнали, нито хлътнали, с интелигентен и жив израз. Гърбът е мускулест, прав и здрав, кучето е с широки и жилави бедра. Гръдният кош е много добре развит, челюстите са мощни, зъбите – добре подредени и едри, с ножична захапка. Опашката е поставена сравнително ниско. Козината на кетълдога е среднодълга, права, груба на пипане, с къс нежен подкосъм. По-главата и крайниците тя е по-къса. Цветовете, характерни за породата са рижав, сиво-синкав, както и рижав с черни петна. Възможни са рижави пръски по крайниците.

Характер

Неуморно и работливо куче, твърде умно, готово по всяко време да защити господаря си и имуществото му. Силно привързано към стопанина си и доста сдържано към непознати. 

Кетълдогът е изключително активно куче, което се нуждае от постоянна умствена и физическа активност. То може по цял ден да е навън на двора, да тича и играе. Ако го отглеждате на село, в никакъв случай не бива да го връзвате с верига – това прави представителите на породата асоциални и мрачни. За да изразходва огромните си запази от енергия му трябват дълги разходки, средно по 2 часа на ден, като е важно това да се случва на места, където може да потича на воля. Ако не се измори качествено, Австралийското пастирско куче е склонно да изпадне в състояние на скука, а това може да предизвика деструктивно поведение и да го накара да дъвче и разкъсва предмети, към които при други обстоятелства не би имало интерес. В природата на тези кучета е да защитават това, което смятат за своя територия. Веднъж приел ви за свой лидер, то буквално ще ходи по вас в различнит стаи – физическата близост със собственика е много важна и ключова за кетълдога.

Изключително умен, понякога той може да бъде и упорит, за това последователното обучение е много важно. Добре е дресировката да започне още след втория месец и да бъде системно надграждана с нови, по-сложни команди. Тези кучета са много интелигентни и могат да направят всичко, за да ви зарадват. Категорично се отрича подход с физическо насилие, за сметка на поощряване с лакомства и хвалби.

Игриви и с приятен нрав, социализацията не представлява проблем за тези кучета. Срещайте го от малко с други хора, водете го с вас на шумни места, нека се наслади и свикне с възможно най-много гледки, звуци и преживявания, това може само да му бъде от полза!

Здраве

Австралийският кетълдог е една от най-здравите породи в кучешкия свят. Редки, но не невъзможни, са проблеми като тазобедрена дисплазия или различни видове дерматити.

Грижа

Трудолюбиво и лоялно, това куче не бива да се оставя само продължителни периоди от време. Когато му е скучно, то е склонно към разрушително поведение. Кетълдогът се нуждае от дом с ограден двор или селска ферма тип ранчо. Ако сте се спряли на тази порода, то трябва да помислите добре дали имате възможност да отделяте необходимото време за разходки и тренировки. Защото пастирското куче е отглеждане за гонене и тичане и то иска да прави точно това! Ако не живеете на село или в къща, то можете да помислите да запишете кучето си на кучешки състезания. Всяко занимание, включващо предизвикателства, е особено интересно и вълнуващо за тези кучета.

Хранене

Непретенциозно и благодарно за всичко, което му дадете да хапва, това куче ще се наслади с еднаква сила както на кучешка храна, консеври или гранули, така и на натурални продукти. За да му осигурите необходимите минерали и витамини, което невинаги е възможно с готвената храна, използвайте различни добавки. Тръбните кокали, както и сурови месо или риба, са абсолютно забранени.

Деца и домашни любимци

Австралийското пастирско куче обича семейството си, но се справя по-добре с децата, ако е отраснало с тях от малко. Навикът на представителите на породата да хапят и дъвчат разни неща, може да се окаже проблем в отношенията им с малки деца. Не са малко случаите, при които тези кучета са резервирани и дори подозрителни към по-малките членове на семейството.

И докато с деца положението е по-сложно, що се отнася до други кучета, Австралийския кетълдог е приятелски настроен. Тъй като е силно привързан към собственика си, ако решите да взимате друго куче, бъдете подготвени, че кетълдогът може да прояви ревност. 

Котки и други по-малки домашни животни Пастирското куче приема за плячка и единствено ако е отгледано паралелно с тях би ги причислило към членовете на домакинството. Ако не – ще ги гони до край.