Австралийски кетълдог

История

Австралийският кетълдог е едно от кучетата, наричани “големия тандем” пастирски кучета на Австралия. Не би било никак пресилено, ако кажем, че келпито и кетълдогът са причината Австралия да бъде на челни места в света в отрасъл “Животновъдство”. 

Историята разказва, че австралийските заселници през XIX век създали кучето, водени от нуждата да се справят с големите, полудиви стада животни, които необезпокоявано пасели из огромните тревни площи на Австралия. Фермерите имали належдаща нужда от четириног приятел, умен и издръжлив, който да им помага в работата. Тогава овцевъдът Томас Хол, родом от Нов Южен Уелс кръстосал късокосместо коли, което внесъл от Шотландия, с австралийското диво куче динго. Кучетата, които се родили нарекли Hall’s Heelers по името на създателя си и било забранено да се развъждат или изнасят от фермата му. Едва след смъртта на Хол, когато имуществото му, заедно с кучетата били продадени на търг, новата порода кучета станала обществено достояние. Селекционерите сложили ръка на животните, като продължили експерименталните кръстоски с далматинец, бултериер и келпи, за да се появи окончателния и завършен вид на днешния Австралийски кетълдог.

Снимка: iStock

В Европа и САЩ породата попада по-късно, но се радва на все по-голяма популярност.

Външен вид

Австралийския кетъдог е компактно, мощно и симетрично куче. Мъжките представители достигат до 51 см височина и тегло около 23 кг, женските – до 48 см и 20 кг. Главата на кетълдога е пропорционална на тялото. Муцуната е широка и добре запълнена под очите, средно дълга, дълбока и мощна. Носът е черен, независимо какъв цвят е самото куче. Ушите са средно големи, широки в основата, мускулести, прави. Очите – средно големи, с овална форма, нито изпъкнали, нито хлътнали, с интелигентен и жив израз. Гърбът е мускулест, прав и здрав, кучето е с широки и жилави бедра. Гръдният кош е много добре развит, челюстите са мощни, зъбите – добре подредени и едри, с ножична захапка. Опашката е поставена сравнително ниско. Козината на кетълдога е среднодълга, права, груба на пипане, с къс нежен подкосъм. По-главата и крайниците тя е по-къса. Цветовете, характерни за породата са рижав, сиво-синкав, както и рижав с черни петна. Възможни са рижави пръски по крайниците.

Характер

Неуморно и работливо куче, твърде умно, готово по всяко време да защити господаря си и имуществото му. Силно привързано към стопанина си и доста сдържано към непознати. 

Снимка: iStock

Кетълдогът е изключително активно куче, което се нуждае от постоянна умствена и физическа активност. То може по цял ден да е навън на двора, да тича и играе. Ако го отглеждате на село, в никакъв случай не бива да го връзвате с верига – това прави представителите на породата асоциални и мрачни. За да изразходва огромните си запази от енергия му трябват дълги разходки, средно по 2 часа на ден, като е важно това да се случва на места, където може да потича на воля. Ако не се измори качествено, Австралийското пастирско куче е склонно да изпадне в състояние на скука, а това може да предизвика деструктивно поведение и да го накара да дъвче и разкъсва предмети, към които при други обстоятелства не би имало интерес. В природата на тези кучета е да защитават това, което смятат за своя територия. Веднъж приел ви за свой лидер, то буквално ще ходи по вас в различнит стаи – физическата близост със собственика е много важна и ключова за кетълдога.

Снимка: iStock

Изключително умен, понякога той може да бъде и упорит, за това последователното обучение е много важно. Добре е дресировката да започне още след втория месец и да бъде системно надграждана с нови, по-сложни команди. Тези кучета са много интелигентни и могат да направят всичко, за да ви зарадват. Категорично се отрича подход с физическо насилие, за сметка на поощряване с лакомства и хвалби.

Игриви и с приятен нрав, социализацията не представлява проблем за тези кучета. Срещайте го от малко с други хора, водете го с вас на шумни места, нека се наслади и свикне с възможно най-много гледки, звуци и преживявания, това може само да му бъде от полза!

Здраве

Австралийският кетълдог е сравнително здрава, издръжлива порода с малко здравословни проблеми. Най-често срещаните от тях, за които потенциалните собственици трябва да са наясно, са сърдечни заболявания, очни дефекти, глухота и ортопедични проблеми, включително дисплазия на тазобедрената става. 

• Проблеми с очите

Австралийските пастирски кучета могат да бъдат предразположени към прогресивна атрофия на ретината. Това е наследствена форма на дегенеративно очно заболяване, за което няма лечение. То прогресира до слепота, но не е болезнено за домашния ви любимец.

В ранните стадии на заболяването засегнатите кучета развиват нощна слепота. В крайна сметка, постепенно те губят цялото си зрение. Важно е да знаете, че повечето четириноги могат да живеят дълъг и щастлив живот, дори и с частична или пълна загуба на зрение, стига средата им да е постоянна, а рутината – предвидима. Ако имате притеснения относно зрението на домашния си любимец или той се сблъсква с проблеми, препоръчително е да се консултирате с ветеринарния си лекар. 

• Глухота

Глухотата при Австралийския кетълдог е наследствено състояние. Слухът може да бъде тестват от ветеринарния ви лекар, използвайки силни шумове или камертон, но окончателното изследване може да се извърши в някои специализирани болници или ветеринарни учебни болници/университети.

Снимка: iStock

За съжаление, няма лечение или лек за глухотата. Въпреки това, повечето кучета с проблеми със слуха могат да водят пълноценен живот с минимална акомодация, като например ръчни сигнали вместо словесни команди.

• Ортопедични проблеми

Рядко Австралийските пастирски кучета могат да развият дисплазия на тазобедрената става, но това все пак се случва. Тазобедрената дисплазия е нестабилност или хлабаво прилягане на тазобедрената става, което се среща при растящи кучета, тъй като тазобедрената става не покрива напълно сферичната част на бедрената кост. Това може да доведе до болка и артрит. 

Клиничните признаци на дисплазия на тазобедрената става включват:

• Болка
• Намален обхват на движение в бедрата
• Намалена активност
• Куцане в задните крайници

Обикновено тези симптоми могат да се овладеят с добавка за стави или нестероидно противовъзпалително лекарство (НСПВС). Ако обаче кучето е тежко засегнато, има различни хирургични варианти, които можете да обсъдите с ветеринарния си лекар.

Грижа

Трудолюбиво и лоялно, това куче не бива да се оставя само продължителни периоди от време. Когато му е скучно, то е склонно към разрушително поведение. Кетълдогът се нуждае от дом с ограден двор или селска ферма тип ранчо. Ако сте се спряли на тази порода, то трябва да помислите добре дали имате възможност да отделяте необходимото време за разходки и тренировки. Защото пастирското куче е отглеждане за гонене и тичане и то иска да прави точно това! Ако не живеете на село или в къща, то можете да помислите да запишете кучето си на кучешки състезания. Всяко занимание, включващо предизвикателства, е особено интересно и вълнуващо за тези кучета.

Снимка: iStock

Хранене

Непретенциозно и благодарно за всичко, което му дадете да хапва, това куче ще се наслади с еднаква сила както на кучешка храна, консеври или гранули, така и на натурални продукти. За да му осигурите необходимите минерали и витамини, което невинаги е възможно с готвената храна, използвайте различни добавки. Тръбните кокали, както и сурови месо или риба, са абсолютно забранени.

Деца и домашни любимци

Австралийското пастирско куче обича семейството си, но се справя по-добре с децата, ако е отраснало с тях от малко. Навикът на представителите на породата да хапят и дъвчат разни неща, може да се окаже проблем в отношенията им с малки деца. Не са малко случаите, при които тези кучета са резервирани и дори подозрителни към по-малките членове на семейството.

И докато с деца положението е по-сложно, що се отнася до други кучета, Австралийския кетълдог е приятелски настроен. Тъй като е силно привързан към собственика си, ако решите да взимате друго куче, бъдете подготвени, че кетълдогът може да прояви ревност. 

Котки и други по-малки домашни животни Пастирското куче приема за плячка и единствено ако е отгледано паралелно с тях би ги причислило към членовете на домакинството. Ако не – ще ги гони до край.

Снимка: iStock

Какво трябва да знаят бъдещите собственици на Австралийски кетълдог

Проучването на тази порода е от решаващо значение, за да се определи дали вие и вашият начин на живот ще паснете на темперамента и специфичните изисквания на Австралийския кетълдог. Тези кучета са любящи, лоялни и защитни компаньони, идеални за активни собственици, които имат ентусиазма и необходимата отдаденост, за да държат питомеца си зает с нещо. Без значение дали ще е работа във ферма или чрез кучешки спортове.

Ако това куче не получава достатъчно психическа и физическа стимулация, то може да се разочарова и да започне да действа по разрушителен начин. Това може да прогресира до тежка тревожност от раздяла, която да се отрази както на живота на кучето, така и на стопанина му. 

Често задавани въпроси за Австралийските пастирски кучета

• Добро семейно куче ли е Австралийският кетълдог?

Австралийските пастирски кучета могат да бъдат добри семейни кучета и да съжителстват в хармония с деца. Те са игриви и винаги готови да се включат в енергичните лудории на малчуганите. Въпреки това, предвид склонността на породата да събира и пази стадото, те трябва да бъдат наблюдавани, когато са около малки деца.

• Умни ли са Австралийските пастирски кучета?

Да, при това изключително! Австралийският кетълдог е едно от най-интелигентните кучета, на които можете да попаднете. 

Снимка: iStock

• Какви са недостатъците на Австралийският кетълдог?

Австралийските пастирски кучета се нуждаят от работа. Тези четириноги няма да се задоволят с кратка разходка около блока или до близката градинка. Те не са най-подходящият избор за отглеждане в апартамент именно поради високите им енергийни нива. Въпреки това, те ще се чувстват добре със собственици, които са готови да им осигурят енергичните упражнения, от които имат нужда.

• Каква е разликата между Блу хилър и Австралийско пастирско куче?

Няма разлика – това е една и съща порода. Всички Блу хилъри са Австралийски пастирски кучета, но не всички Австралийски пастирски кучета са Блу някои са Ред хилъри (поради червения цвят на козината им).

• Защо Австралийските пастирски кучета са толкова издръжливи?

Развъждани за работа във ферми, Австралийските пастирски кучета са умни и се справят с паша на животни, много по-големи от тях, със завидни ентусиазъм и безстрашие. Те могат да издържат на горещ и студен климат, дъжд, слънце или сняг. 

• Австралийските пастирски кучета същите ли са като Австралийските овчарки?

Тези две породи често се бъркат, но не са свързани. Австралийските овчарки са по-едри и имат по-дълга, по-пухкава козина в сравнение с по-компактното, късокосместо Австралийско пастирско куче.