Италиански Грейхаунд

Други имена
Италианска Мини Хрътка, Италианска Мини Хрътка, Italian Greyhound, Piccolo Levrieve Italiani
Научно име
Canis lupus familiaris
Размери
33 см. 38 см.
Тегло
4 - 6 кг.
Живот
14 - 15 г.
Произход
Италия
История
Елегантно и изискано куче, Италианският Грейхаунд е древна порода, за която се смята, че е възникнала още по времето на египетските фараони в Древен Египет. Особено популярна е сред древните римляни, които много харесвали външния вид на тези четириноги, глезели ги, носели ги на възглавнички и дори им слагали специален парфюм.
По време на Ренесанса тези кучета са символ на аристократизъм и знатно потекло, и се смятали за задължителна придобивка в дома на всеки богаташ. Породата е любима в кралския двор не само в Италия – смята се, че британската кралица Виктория и руската императрица Екатерина Втора са имали подобни кучета. Според клуба на Италианските хрътки, породата Италиански грейхаунд съществува от над 2000 години. Породата отдавна е муза за художниците – кучета, подобни на Италиански хрътки, са изобразени в древни египетски йероглифи, а изображението им става изключително популярно по време на Ренесанса в Италия.

Външен вид
Изключително красиво и изящно куче, Италианският Грейхаунд впечатлява със своята външност. Мъжките представители на породата достигат до 38 см височина, а теглото, независимо от пола, е максимум 5 кг. Фини животни, с дълги крайници, височината на тялото им е равна на дължината му. Главата е леко издължена, муцуната – заострена, а носът – сравнително малък, черен на цвят. Гръдният кош е добре развит, шията е дълга и нежна, коремът – прибран. Очите са кръгли, големи и изразителни, обикновено тъмни на цвят. Опашката е дълга, широка в основата си, към края става тънка. Козината е къса и копринено мека при допир. По стандарт е черна, сива или бежова.
Dogsandcats.bg
Характер
Италианският Грейхаунд е будно, умно, игриво и чувствително куче, изключително привързано към стопанина и семейството си. То ще иска постоянно да е около вас и да ви показва колко ви обича. Към непознати е по-скоро резервирано, но никога агресивно. Италианските хрътки имат нежна и дружелюбна личност, която се вписва добре в повечето семейства, включително тези с деца и други домашни любимци. И макар че имат умерени енергийни нужди, те могат лесно да бъдат задоволени с ежедневна разходка или игра на открито.
Въпреки че могат да съжителстват добре с деца, които разбират как да си взаимодействат правилно с кучето, тези хрътки имат склонност да избягват по-шумните малчугани. Важно е да не оставяте питомеца си без надзор, колкото и добре да мислите, че се разбира с детето ви. Постоянният контрол на взаимодействията им ще гарантира, че никой няма да бъда наранен случайно – все пак тези четириноги имат стройни, деликатни тела!
Дружелюбната и тиха личност на Италианските хрътки понякога може да е по-скоро „нуждаеща се“ и когато тези четириноги не получават обичта и вниманието, които търсят, те могат да станат срамежливи или хиперактивни. За да поддържате домашния ви любимец щастлив, важно е да му отделяте много от времето си и да разчупвате деня с чести, кратки дейности като разходки или време за игра.
Важно е също да се отбележи, че Италианските хрътки имат хищнически инстинкт, благодарение на историята си на ловци. Това може да бъде отключено при вида на малки, бързо движещи се животни като котки, зайци или катерици. Ако имате и други домашни любимци, важно е да дресирате кучето си, че не бива да ги гони.

Тези кучета не са от най-смелите, лесно се плашат и стряскат, като това е придружено с лай или ръмжене. Интелигентни по природа, те се поддават лесно на обучение, но по време на тренировките може да се сблъскате с редица препятствия. Водещото е, че представителите на породата са много чувствителни, обидчиви и емоционални. Те не могат дори да се возят в кола, без да се мятат от край до край развълнувано. Ако им повишите дори леко тон или им се скарате, дори и лека заплаха в глава ви, те ще се уплашат и стресират. Възможно е да откажат изобщо да изпълняват командите ви, дори и тези, които вече знаят доказано. Необходими са много търпение, спокойствие и деликатност, за да успеете в дресурата на Италианския Грейхаунд.
Здраве
Специфичната външност на тези кучета предопределя и някои от болестите, от които страдат. Крехкостта на костната система ги прави лесно податливи на различни травми, навяхвания и охлузвания. При най-лекото нараняване в възможно да счупят кост. Тези кучета могат да имат и епилепсия, проблем с очите, ушите и зъбите, както и различни заболявания на ставите.
Италианските хрътки обикновено са здрави кученца и живеят до 14-15 години (приблизително типичната продължителност на живота за малки кучета). И макар че имат някои наследствени заболявания, които не могат да бъдат лекувани, те могат да бъдат открити с генетично тестване.
- Прогресивна атрофия на ретината
Прогресивната атрофия на ретината е група от дегенеративни очни заболявания, които засягат ретината, като в крайна сметка причиняват слепота. Това е наследствено заболяване, което засяга Италианските хрътки в резултат на това, че и двамата родители носят гена, въпреки че самите те може да не показват признаци. Въпреки че това заболяване не може да бъде предотвратено или лекувано, реномираните развъдчици на италиански хрътки следва да проведат ДНК тест, за да скринират дефектния ген при потенциални носители.
- Автоимунни заболявания
Италианските хрътки са податливи на различни състояния, при които имунната система обърква жизненоважни тъкани или органи за чужд материал и започва да ги унищожава. Те могат да засегнат различни области на тялото (предимно кожата, кръвта, очите и нервно-мускулната система) и да се проявяват по различни начини в зависимост от атакуваната система. За поставяне на диагноза са необходими диагностични изследвания, а лечението варира в зависимост от заболяването, но обикновено кучетата с автоимунни заболявания се нуждаят от доживотна имуносупресивна терапия.

- Болест на Пертес
Болестта на Лег-Калве-Пертес е състояние, при което главата на бедрената кост („сферичната“ част на сферично-гнездовата става на тазобедрената става) дегенерира с течение на времето, което води до ставна недостатъчност. Въпреки че се предполага, че има основен генетичен компонент, точната причина за това заболяване е неизвестна. Обикновено се наблюдава при млади (5-8 месеца) кучета от дребни породи и се проявява като куцота в задния крак. Диагнозата се поставя след рентгенова снимка, а лечението може да варира от медицинско лечение до хирургично, в зависимост от тежестта.
- Хипотиреоидизъм
Хипотиреоидизмът при кучетата е доста често срещано състояние, при което щитовидната жлеза е намалена. Това води до забавяне на нормалните функции на тялото, което може да доведе до летаргия, наддаване на тегло и промени в кожата и козината. Един прост кръвен тест може да провери за хипотиреоидизъм, а състоянието се лекува с ежедневни лекарства. След като започнат планиран прием на лекарства, повечето кучета с хипотиреоидизъм могат да имат пълноценен живот с нормална продължителност.
Грижа
Италианският Грейхаунд е активно куче, което има нужда от достатъчно движение, за да изразходва енергията си. Най-щастливо ще се чувства в къща с двор, но в никакъв случай не трябва да го оставяте да спи навън, защото козината му е къса, кожата- тънка и може да настине. През студените дни задължително го извеждайте с дрешка и на повод, не се препоръчва да го оставяте пуснато в градска среда, защото може да подгони някоя дребна животинка и да го загубите от поглед. Две едночасови разходки ще са достатъчни на любимеца ви, за да е в добра физическа форма.
Грижите около Италианския Грейхаунд включват редовно почистване на козината с мокра кърпа, най-вече след разходки, за да се премахнат евентуално натрупали се прах и мръсотия, както и мъртвите косъмчета. Редовно преглеждайте ушите и очите на любимеца си, за да предотвратите възможни инфекции. Основен проблем на тези кучета е абсолютното неосъзнаване крехкостта на тялото им. За това внимавайте къде скача и тича, за да не се нарани фатално.
Хранене
Породата не се слави с особено добър апетит, за това менюто на тези кучета трябва да е максимално балансирано и да съдържа всички необходими им витамини, минерали и хранителни вещества. Поради крехкостта на костната им система, добре е да им давате допълнително калций, след консултация с ветеринар, разбира се. Можете да храните Италианския Грейхаунд с кучешка храна, висок клас, консерви или суха, задължително премиум клас. От натуралните продукти му давайте нетлъсти меса като агнешко, дивеч, пилешко, телешко и заешко, както и обработените им субпродукти. Добре ще му се отразят и нискомаслена извара, твърдо сварени яйца, кисело мляко, зеленчуци, попарени овесени ядки или ориз.
Деца и домашни любимци
Нежни и внимателни, с уравновесен характер на компаньони, тези кучета са чудесни за семейства с деца. Най-добре би било, ако са над 6-7 годишни, защото по-малките могат да наранят без да искат крехките четириноги в непринудената си игра. Италианския Грейхаунд е чудесен и с по-възрастни, самотни хора. С други кучета и котки се разбират и съжителстват добре, но винаги имайте едно наум и следете къде и с кой играе животното, за да не се нарни.
Какво трябва да знаят бъдещите собственици на Италиански хрътки?
Въпреки че имат нежен характер и могат да се впишат в много различни житейски ситуации, все пак има някои неща, които трябва да се вземат предвид, преди да се вземе у дома такова куче. Италианските хрътки може да не са идеалното допълнение към семейства с малки, буйни деца, които могат случайно да ги наранят. Ако обаче имате по-големи наследници, които знаят как да общуват с животни, Италианската хрътка може с удоволствие да се превърне в техният четириног най-добър приятел.

Често задавани въпроси за Италианската хрътка
- Добри домашни любимци ли са Италианските хрътки?
Италианските хрътки, които са правилно социализирани и получават правилното обучение, могат да бъдат чудесни домашни любимци. Те са подходящи другари за деца, които знаят как да бъдат нежни с тях, тъй като грубото отношение може да доведе до нежелани инциденти.
- Лаят ли много Италианските грейхаунди?
Не, Италианските хрътки не лаят много и не са шумни, подобно на други малки кучета. Те обаче често издават звуци, за да ви предупредят за нещо или да ви кажат, че имат определена нужда.