Пекинез

История

Пекинезът е селектиран преди повече от две хиляди години в Китай. В миналото това била любимата порода на императорите в забранения град в Пекин – от там идва и името на тези четириноги. Първите сведения за тези малки кученца датират от 8 век по времето на дистанцията Тан. В родината си те се ползвали с особен статут на дворцови любимци, можели да се отглеждат само и единствено в кралските покои и простосмъртните поданици били заплашени от смъртно наказание чрез екзекуция, ако се осмелят да си вземат Пекенез у дома. 

Според най-известната китайска легенда лъвът се влюбил в маймуна и им се родило дете. Това било „лъвското куче“, както още наричали Пекенезите, което имало смешната физиономия на майка си и гордия характер на баща си. 

До днешни дни много от улиците на Китай носят имената на любимите кучета на императора. Породата се появява в Европа след първата половина на XIX век, след като англичаните превземат летния Императорски дворец в Пекин. Пекинезът участва за първи път на европейско изложение през втората половина на XIX век. Първият любителски клуб на породата възниква в САЩ през 1909 година.

Външен вид

Едни от най-популярните дребни домашни кученца, Пекенезите рядко достигат до височина по-голяма от 23 см, независимо от пола си. Обичайното им тегло варира от 3 до 6 кг. Главата е пропорционална на тялото, челото е плоско, очите са на голяма разстояние едно от друго, тъмни на цвят и силно изпъкнали. Носът е черен, а ушите – клепнали, покрити с дълга и меки дълги косми. Опашката си кучето носи завита над гърба. 

Тялото на Пекенеза е дребно и подвижно, с къси крайници. Козината му е дълга, гъста и мека. Най-често срещаният цвят на е рижавия, но кучето може да бъде във всякакви нюанси - освен сивкаво-кафеникав. Представителите на породата често участват на кучешки изложби и дължи доброто си представяне на гордата си походка.

Характер

Малко, декоративно по размер и външност, но много смело, независимо и вярно кученце, Пекенезът е готов да се противопостави и на по-големи от него животни, за да защити стопанина си. Той е чудесен компаньон на цялото семейство- нагажда се към навиците ви, може да е игрив или обратното - да стои в скута ви, кротко подремващ с часове, докато четете или гледате филм. Много предано животниче, в лицето на Пекенеза ще откриете приятел за цял живот! 

Ранната социализация е важна за представителите на породата, тъй като по природа те не се разбират особено добре с други кучета, а към непознати са по-скоро подозрителни и резервирани. Силно доминантният характер на тези дребосъци се проявява с пълна сила и при обучението им, което може да се окаже истинско предизвикателство за хора без опит или достатъчно търпение. 

Пекенезът е умно, но и много инатливо, упорито и своенравно кученце, което може да откаже да изпълни дадена команда просто, защото в момента не смята, че има желание за това. Помнете, че макар и с малък размер, това е доста интелигентно четириного, така че наказанията и физическото насилие са абсолютно недопустими и излишни при дресурата. Добре е да започнете тренировките още след третия месец, като не са по-дълги от 10-15 минути на ден, за да не се отегчи животното прекалено. Поощрявайте го с похвала и лакомство за добре свършената работа и ще се учудите на добрите резултати!

Здраве

Пекинезът е предразположен към редица заболявания. Сред тях са: заболявания на сърдечните клапи, дефекти в дихателната система, увреждания на роговицата, бъбречно-каменна болест, заболявания на гръбнака, катаракта. Очите на тези кучета са много изпъкнали напред и сякаш всеки момент ще „изпаднат“. Тъй като липсва издадена напред муцуна и те са прекалено близо до носа на кучето, са силно податливи на травми.

Грижа

Пекенезите са сред най-предпочитаните домашни кучета. Малкият им размер, спокоен характер и непретенциозност по отношение на физическата активност ги правят чудесни за живот в апартамент. Тези кученца имат нужда от много внимание и любов. Макар да не обичат много разходките, добре е по два пъти на ден, поне за 20-30 минути да ги извеждате навън. Свикнал да е близо до стопанина си, много трудно ще накарате Пекенеза да не иска да спи в леглото до вас. Най-добре е да му предвидите кътче в спалнята си, където да може спокойно да подремва, но и да ви държи под око.

След разходка внимателно почиствайте лапите на кучето. Препоръчва се Пекенезът да се къпе веднъж месечно със специален мек шампоан. Грижата за козината е от голямо значение. Тя трябва да се разресва ежедневно с подходяща четка, за да се избегне сплъстяване. Пенинезът не понася горещини, гъстата им козина може да предизвика прегряване на кучето, затова не е препоръчително то да бъде разхождано в най-топлите часове на деня. Ушите и очите трябва да бъдат редовно и внимателно почиствани, за да се избегнат инфекции. 

Хранене

Пекинезът може да се храни със суха, консервирана храна и с натурални продукти. Добре е те да са високо качество или премиум клас, за да получи четириногият ви любимец всички необходими му витамини и минерали. Подходящо е телешкото и пилешкото месо, свинското не е препоръчително, поради риск от затлъстяване. Пекинезът не би отказал също плодове, зеленчуци, кисело мляко, извара, твърдо сварени яйца и варен ориз. Не е препоръчително да яде сладко, пикантно, солено, пушено месо, риба, тестени изделия, прекалено топло или студено.

Деца и домашни любимци

Пекинезът е смело куче и въпреки дребния си ръст, не би се поколебало да се хвърли в битка с пъти по-голямо от него животно. Ако имате и друго куче, важно е да знаете, че това дребно животно винаги ще се проявява като лидер, дори с цената на физическа травма.

Най-често при бой за надмощие и внимание у дома, Пекенезите губят по едно, понякога по две очи. Дори и „спечелил“ битката, този мъник никога няма да спре да проявява ревност при съжителство с други животни. Не се препоръчват и за семейства с твърде малки деца – в играта си те могат да наранят кучето, което често, особено в първите години от живота си, прилича на плюшена играчка.