Турски ван

История

Породата произхожда от планинска област около езерото Ван, намираща се в Източния Анадолски регион. Позната е още от Средновековието, но се счита, че е древна порода. Съществува история, според която когато ковчегът на Ной достига до близо до връх Арарат, две бяло-червени котки се измъкват бързо, скачат във водата и доплуват до брега, след което се отправят към езерото Ван, което се намира в южна посока от върха. Гальовните животни се установяват там. Историята доказва древния произход на тези котки.

Извън библейската легенда, не се знае кога и как тези приятели са се „нанесли“ в района. Като цяло Турският ван може да бъде открит в Армения, Сирия, Иран, Ирак и някои райони на Русия. Тези приятели се наричат още и „Плуващата котка“, защото харесват водата и игрите с нея. Предвид, че тези котки живеят около езерото Ван, те стават доста адаптивни, тъй като условията там не са от най-леките. Мястото се характеризира с екстремни разлики в температурите – жега през лятото и студ през зимата. Предполага се, че котките са се научили да плуват и да се охлаждат в езерото, когато не издържат на жегата през летните месеци. Можете да предположите, че козината им е водоустойчива.

Снимка: iStock

Предполага се, че тези котки са донесени в Европа при кръстоносните походи някъде между 1095 и 1272г. По това време са наричани с различни имена – „Източна котка“, „Турска котка“ и други. В модерната история на Турския ван важен момент заемат две британски гражданки - Лора Лушингтън и Соня Халидей, които решават да вземат с тях две котенца след почивката си в Турция. Породата не е известна по това време във Великобритания, така че те се заемат с опити тя да бъде призната. Интересно е, че до 80-те години Турският ван не е бил признат и в Турция като официална порода, макар че, тези котки са високо ценени като домашни любимци от хората. Днес породата е призната от всички организации и може да се открие и в България.

Външен вид

Турският ван е голяма, елегантна и мощна котка, отличаваща се със сила, пъргавина и уникален външен вид. Това е бавно съзряваща порода, която достига пълната си зрялост едва на 3–5 години. Зрелите мъжки могат да тежат от 4,5 до 8 кг (някои дори до 9–10 кг), а женските обикновено са по-дребни – между 3 и 5 кг.

Най-отличителната черта на породата е т.нар. модел „Ван“ – снежнобяло тяло с наситено оцветяване, ограничено основно до главата и великолепната дълга, пухкава опашка. Допустими са малки допълнителни петна по тялото, но те не трябва да заемат повече от 15% от козината. Цветовете могат да бъдат разнообразни, но традиционно най-старият и разпознаваем вариант е с кестеняво. Съществуват и изцяло бели представители.

Снимка: iStock

Главата е широка и умерено клиновидна, със силно изразена муцуна. Ушите са големи, високо поставени и добре раздалечени, което придава на котката изразителен и буден вид. Очите са големи, леко овални и наклонени, в кехлибарен, син цвят или различни едно от друго (разнооки). В самата Турция най-високо ценени са именно котките с разноцветни очи, но първоначалните основатели на породата в Европа са били с кехлибарени.

Козината на Турския ван е полудълга, без подкосъм, с неповторима текстура, наподобяваща кашмир. Тя е изключително мека на допир, отблъсква вода и мръсотия и не се сплита лесно. В зависимост от сезона козината се променя: през лятото става по-лека и къса, а през зимата – по-гъста и с кичури между лапите за защита от студ. При възрастните котки козината е по-богата и впечатляваща. Поддръжката е сравнително лесна, но редовното четкане се препоръчва за премахване на мъртвите косми и ограничаване на космените топки.

Комбинацията от силно и мускулесто тяло, изразителна глава, изящна опашка и характерния шарен модел правят Турския ван една от най-забележителните и разпознаваеми породи котки в света.

Характер

Снимка: iStock

Турският ван е интелигентна, любознателна и активна порода, известна със своята енергичност и игривост. Те обичат да участват във всичко, което се случва у дома, и често следват стопанина си от стая в стая, за да бъдат в центъра на вниманието. Силните им задни крака ги правят отлични скачачи и катерачи – лесно могат да се озоват на върха на библиотеката или в друго високо място, откъдето да наблюдават света си.

Тези котки имат изразен ловен инстинкт и истинска страст към играта. Често се забавляват с подскачане, докато гонят пера, топки или дори смачкана хартия. Те са особено привлечени от играчки от естествени материали, но могат да превърнат всякакви предмети в забавление. Освен тичането и лудориите, една от характерните им страсти е водата – много Турски ванове обичат да се плискат и да играят с нея.

По природа те са социални, но не и натрапчиви. Макар да не обичат да бъдат дълго носени или държани, силно ценят физическата близост – често ще се сгушат до стопанина си на дивана или ще се свият в скута му, когато решат сами. Връзката им с хората е дълбока и лоялна, но винаги запазват независимата си страна.

Комуникативни са и обичат да „разговарят“, макар и гласът им да не е силен. Те могат да се разбират добре с кучета и други животни, особено ако се уважава тяхната доминантност. Най-подходящи са за семейства с по-големи деца, които ще оценят тяхната игривост и ще уважават нежеланието им да бъдат носени против волята им.

В обобщение, Турският ван е царствена, енергична и умна котка – компаньон, който ще внесе живот, забавление и топла привързаност във всяко домакинство.

Здраве

Турският ван е една от малкото естествени породи котки, създадена чрез естествен подбор, а не чрез целенасочено селектиране от човека. Това е голямо предимство за тяхното здраве, тъй като ги прави по-устойчиви и по-малко податливи на редица наследствени заболявания, характерни за изкуствено създадените породи.

Интересен факт е, че за разлика от повечето бели котки със сини очи, които често страдат от наследствена глухота (около 80% от случаите), при белите Турски ванове синият цвят на очите обикновено не е свързан с глухота. Това ги отличава от други подобни породи, като Турската ангорска.

Снимка: iStock

Въпреки добрата си природна устойчивост, Турските ванове не са напълно защитени от често срещаните котешки проблеми. Редовните ветеринарни прегледи са важни за ранно откриване и превенция на заболявания като:

• Зъбни заболявания – до 90% от котките над 4-годишна възраст развиват проблеми със зъбите и венците. Те могат да причинят болка, лош дъх и дори да засегнат общото здраве. Превенцията включва редовна устна хигиена (миене на зъби със специална паста за котки), професионално почистване и профилактични прегледи.

• Затлъстяване – около половината от домашните котки страдат от наднормено тегло. За да се избегне това, е важно котката да получава балансирана диета, храната да е внимателно разпределена, а лакомствата – ограничени до максимум 10% от дневния калориен прием. Ежедневните игри и движение са ключови за поддържането на добро здраве.

С правилна грижа, балансирано хранене и редовни ветеринарни посещения, Турският ван може да се радва на дълъг и здравословен живот, като обикновено е по-малко предразположен към генетични проблеми в сравнение с много други породи.

Грижа

Турският ван е една от най-лесните за поддръжка породи с дълга козина. Липсата на гъст подкосъм означава, че козината рядко се сплъстява или заплита. Въпреки това, редовното сресване с гребен е препоръчително – веднъж седмично през лятото и по-често през зимата, когато козината става по-гъста и обемна. Това не само премахва мъртвите косми, но и намалява риска от образуване на космени топки.

Козината на Турския ван се променя отчетливо със сезоните: през зимата е луксозна, гъста и с „грива“ около гърдите, както и кичури между пръстите за защита от студа. През лятото обаче тя олеква и става по-къса и ефирна. В резултат породата линее обилно при сезонните преходи, но благодарение на липсата на плътен подкосъм, поддръжката остава сравнително лесна.

Къпането рядко е необходимо, тъй като Турските ванове са изключително чистоплътни и козината им естествено отблъсква мръсотията и водата. Изключение правят котки, които се подготвят за изложби – тогава е най-добре да се следват съветите на опитни развъдчици за правилни продукти и техники.

Снимка: iStock

Турският ван е много активна порода, която има нужда от достатъчно възможности за движение и игра. За да се избегне катеренето по мебели и плотове, е добре в дома да се осигурят котешки дървета, драскалки и стенни конструкции за катерене. Тъй като породата има необичайна любов към водата, не е рядкост да я видите да плиска в купата си или да се опитва да се присъедини към стопанина си във ваната.

С правилна поддръжка на козината и достатъчно занимания за разход на енергия, Турският ван е лесна за гледане, здрава и дълголетна котка, която съчетава красота с активен и жизнерадостен характер.

Хранене

Турският ван няма специфични хранителни нужди, различни от тези на другите котки. Най-важното условие е храната да бъде качествена – както мокра, така и суха, в зависимост от предпочитанията на котката и препоръките на ветеринарния лекар.

Тъй като породата е с по-големи размери, важно е да се обръща особено внимание на контрола на теглото. Турският ван е активен и енергичен, което обикновено му помага да поддържа добра форма, но прехранването може да доведе до затлъстяване и свързани здравословни проблеми. Най-добре е да се избягва постоянно свободно хранене, освен ако котката е много активна и няма склонност към напълняване. При съмнение е препоръчително да се консултирате с ветеринар за изготвяне на подходящ хранителен режим.

Водата е също толкова важна, колкото и храната. Турските ванове трябва да имат постоянен достъп до прясна и чиста вода. Тъй като някои котки пият по-малко, ако купата им е близо до храната, специалистите съветват тя да се поставя на поне метър разстояние от купичките с храна. Фонтанчета или филтрирани поилки често стимулират котките да пият повече, особено породи, които обичат водата, каквато е Турският ван.

Снимка: iStock

Деца и домашни любимци

Турският ван се чувства добре в компанията на деца, тъй като е активен, социален и игрив. Препоръчително е да наблюдавате малките деца в компанията на котката, тъй като не трябва да я вдигат или да дърпат опашката, или козината му. Тези котки се радват на компанията на други, приятелски настроени, домашни любимци.

Разлика между Турски ван и Турска ангорска котка

• Разлики във външния вид

Въпреки че Турският ван и Турската ангора често се бъркат заради подобната си снежнобяла козина и елегантна визия, те са две различни породи с уникални характеристики. Турският ван е по-едър и мускулест, с дълго, здраво тяло и мощни крайници. Типичният му отличителен белег е цветът на козината – снежнобяло тяло с цветни петна само по главата и опашката. Опашката е дълга и буйна, а козината е полудългокосместа, с текстура, която отблъсква вода и мръсотия. Турският ван достига пълния си размер на около 3–5 години, като зрелите мъжки могат да тежат до 8 кг, а женските – около 3–5 кг.

Турската ангорска, от друга страна, е по-фина и изящна. Тя има по-дълга, копринена козина, която обикновено е изцяло бяла, макар че съществуват и редки цветови вариации. Тялото на ангората е стройно и изтънчено, с дълги крайници и много елегантна, пухкава опашка. Ангората съзрява по-бързо от Вана и обикновено е по-лека и деликатна.

Снимка: iStock

• Поведенчески разлики

Турският ван е известен със своята любов към водата – той често се плиска или дори играе в купички с вода, ваната и басейни. Вановете са енергични, игриви и интелигентни, с характер, който често напомня на кучешки: обичат да апортират, следват стопанина си из дома и активно участват в ежедневието. Ангората е по-нежна и социална, привързана към определен човек или семейство, и обикновено по-малко обича водата. Те са интелигентни, любопитни и дружелюбни, но не толкова екстремно активни или „игриви с вода“ като Вана.

• Грижа и козина

Турският ван има полудълга козина без подкосъм, което прави поддръжката сравнително лесна. Тя се променя с сезоните – зимната козина е гъста и луксозна, а лятната – по-къса и лека. Турската ангора има по-копринена и по-дълга козина, която също изисква редовно сресване, но е по-лека и податлива на сплъстяване в сравнение с Вана.

• История и произход

Турският ван произхожда от източните райони на Турция около езерото Ван и се развива чрез естествен подбор, докато Турската ангора идва от района на Анкара и също е естествена порода, но с различен генетичен произход и типични черти. Вановете са по-рядко срещани извън Турция и често са по-ценени заради уникалния си „ван“ модел и екстраординарната любов към водата.

В заключение, макар и да споделят бяла козина и ориенталски корени, Турският ван и Турската ангора се различават по размер, телосложение, окраска, характер и любов към водата, което ги прави лесно различими за опитни стопани и любители на котките.