Американски бобтейл

История

Американският бобтейл съществува като порода в САЩ от 60-те години на миналия век. Историята разказва, че първият представител на породата е мъжки котарак на име Йоди, който е намерен в мотел в Аризона от млада двойка на име Джон и Бренда Сандърс, които били на почивка. Тогава се е предполагало, че той е хибрид между домашна котка и местна северноамериканска дива котка (Felis rufus), която е тясно свързана с риса. Късата опашка на Йоди, най-вероятно се е появила в следствие на спонтанна генетична мутация, като не е изключено по някакъв начин тези котки да са били свързани с породата Манкс, която също се радва на къса опашка.

Семейството е очаровано именно от тази легендарна малка опашка, в съчетание с благия му характер, затова решава да го вземе със себе си. В техния дом, Йоди се чифтосва с домашната им женска котка (според някой източници – Перскийка), която ражда няколко бебета. Някои от тях наследяват късите опашчици от Йоди, докато други от котилото имат дълги такива.

Вероятно след този случай породата започва да се развива в САЩ и развъдниците са видяли възможност за нова порода – Американски бобтейл. Целта е била да се създаде порода, която е с къса опашка, с вид на дива, пухкава котка, но сладък и мил темперамент.

Външен вид

Снимка: iStock

Американският бобтейл е средно до едро телосложна порода със здраво, мускулесто тяло и масивни кости. Има умерено дълго тяло, широк гръден кош и правоъгълна стойка. Задните крака са по-дълги от предните, което допринася за атлетичния му вид. Лапите са големи и кръгли.

• Глава и очи

Главата е широка, скулите са ясно изразени, а челото е леко изпъкнало и месесто, подчертавайки характерния „ловен поглед“. Очите са почти с форма на бадем, широко разположени, със събуждащо внимание излъчване. Цветът им може да бъде меден, златен, жълт, зелен, син или дори комбинации от тях. Ушите са нащрек и широко разположени.

• Опашка

Най-отличителната черта на породата е естествено подкъсената опашка. Интересен факт е, че няма две еднакви опашки – те са отличителен белег на всяка една котка. Все пак, дължината варира между 2.50-10см, а по форма могат да бъдат прави, извити, рошави или наподобяващи опашка на зайче.

• Козина

Цветовете и шарките са изключително разнообразни – черно, кафяво, шоколадово, канелено, синьо, лилаво, червено, кремаво, със или без бяло. Често срещани са таби шарки, наподобяващи див вид – особено при кафеникава или сива козина.

Разнообразието от цветове и шарки е налице и в двете дължини на козината: къса и средно дълга. Ако имате дългокос представител, добри новини – козината не е твърде гъста и се поддържа лесно с минимални усилия.

Американският бобтейл се развива по-бавно от повечето домашни котки – необходим е период от 2 до 3 години, за да достигне пълна зрялост.

Характер

Американският бобтейл има див вид, но не и див темперамент. Тези приятели често се описват като сладки, привързани и послушни. Те са страхотни спътници и чудесни топчици за скута ви. Американският бобтейл е сред породите, които не обичат да остават сами у дома и искат да прекарват възможно най-много време с човешкото си семейство. По характер са спокойни и любящи и могат да се приспособят бързо към нови домашни среди. Те са много ориентирани към хората и могат като нищо да приклекат вниманието на цялото семейство.

Перфектно се разбират с деца и други домашни любимци, включително с кучета. Могат да съжителстват в хармония и с други котки, стига да ги въведете правилно. Те не са толкова гласовити като Сиамците например, но не се свенят на показват чувствата си.  Ако у дома имате нов посетител, те няма да се скрият под леглото, а ще дойдат да го поздравят, за да задоволят любопитството си.

Умерено активни са и лесно могат да бъдат научени да се разхождат на каишка. Отличават се със своята интелигентност - може да ги обучите да донасят своите играчки, както и на други трикове.

Повече от всичко, вашият Американски бобтейл ще ви обича и ще иска да получи вашата любов в замяна! Ако търсите любезен домашен любимец, тази порода е за вас!

Здраве

Снимка: iStock

Американският бобтейл обикновено е здрава и издръжлива порода. Тези котки се развиват бавно и достигат пълна зрялост на възраст между 2 и 3 години. Въпреки че нямат множество специфични за породата заболявания, те, както всички котки, могат да развият генетично обусловени или общи здравословни проблеми. Сега ще разгледаме най-често срещаните здравословни проблеми:

Гръбначни и опашни аномалии:

Скъсената опашка е резултат от генетична мутация, която понякога може да бъде свързана с:

• деформации на гръбначния стълб

• проблеми с тазобедрените стави

Забележка: Надеждните развъдчици избягват размножаване на котки със сериозни гръбначни или ставни проблеми.

Хипертрофична кардиомиопатия (HCM)

Най-често срещаното сърдечно заболяване при породата. Причинява удебеляване на сърдечния мускул, което води до по-неефективно изпомпване на кръв.
Симптоми: Летаргия, затруднено дишане, но често протича безсимптомно.

Поликистозна бъбречна болест (PKD)

Наследствено заболяване, характеризиращо се с поява на кисти в бъбреците. Може да засегне един или и двата бъбрека. Подлежи на наблюдение и контрол чрез ветеринарни прегледи и ехография.

Зъбни заболявания

Както при много котки, зъбните проблеми са често срещани:

• започват с гингивит

• могат да прогресират до пародонтит и загуба на зъби

• в тежки случаи се налага екстракция

Профилактика: Добра устна хигиена, редовни ветеринарни почиствания, специализирана храна и дъвчащи лакомства.

Други потенциални състояния

Американският бобтейл може също да бъде засегнат от общи за котките заболявания, като:

• рак

• диабет

• инфекции на горните дихателни пътища

Съвети за собствениците:

Снимка: iStock

• Избирайте развъдчик, който предлага здравна гаранция и провежда генетични тестове.

• Посещавайте редовно ветеринарен лекар за превантивни прегледи и диагностика.

• Поддържайте здравословна диета, хигиена и активност.

Грижа

Козината на породата не е склонна към заплитане. Достатъчно е да се сресва веднъж или два пъти седмично с подходяща четка. Възможно е козината да пада повече през пролетта и есента, така че бихте могли да я подстригвате, ако се налага. Къпането не е задължително, освен в случаите, когато гальовният приятел се е изцапал и няма друг изход.

При всяка порода, лошата хигиена на зъбите би могла да доведе до пародонтоза, така че бихте могли да ги измивате веднъж седмично. На помощ могат да ви дойдат и лакомства за контролиране на плака, тъй като те помагат за здравето на венците. Ако гальовният приятел драска усилено мебелите ви и не можете да го отучите, въпреки многото драскалки – бихте могли да подрязвате ноктите периодично.

Тъй като тези приятели имат по-ниски нива на енергия, не забравяйте да играете с тях, за да не се заседяват твърде много. Също както при нас, хората, движението за котките е много важно и е ключ към доброто им здраве. Тази порода котки е склонна да обича разходките навън, така че можете да тренирате гальовния приятел да ходи на каишка и да го разхождате навън от време на време.

Хранене

Американският бобтейл не е капризен към храна. Диетата му ще зависи до голяма степен от неговата възраст, ниво на активност и общо здраве, но като цяло трябва да се храни с висококачествена храна с високо съдържание на протеини. Осигурете му както суха, така и мокра храна и вижте какво обича.

Затлъстяването е често срещан проблем при всички породи котки, така че е важно да спазвате стриктно указанията за хранене и да давате лакомства в умерени количества. Ако не сте сигурни колко да храните вашия Бобтейл – посъветвайте се с ветеринарния си лекар, който би могъл да ви даде насоки.

Снимка: iStock

Както при всички котки, важно е да давате на котката си прясна, чиста вода всеки ден, така че да не се колебаят да пият. Филтрираните фонтани за пиене също могат да се използват вместо купа за вода, в случай, че гальовният приятел предпочита течащата вода.

Деца и домашни любимци

Американският бобтейл е отличен избор за семейства. Тази порода е известна със своята привързаност, интелигентност и игрив характер, което я прави подходяща както за възрастни хора, така и за семейства с деца. Тези котки обичат вниманието и с удоволствие прекарват време в скута на стопанина си или участват активно в игри с по-малките членове на домакинството.

Американският бобтейл също така е известен със своята находчивост. Те често успяват да отворят врати или да избягат от затворени помещения, затова е добре да осигурите безопасна среда, в която не могат лесно да се измъкнат или да попаднат на опасни места.

По отношение на съжителството с други домашни любимци, Американският бобтейл обикновено проявява дружелюбно и социално поведение. Те лесно се адаптират към живот в домакинства с други котки или кучета, особено ако са социализирани от ранна възраст. Срещите с нови животни обикновено минават спокойно и успешно, стига да бъдат проведени по правилен и контролиран начин.

Важно е обаче да се има предвид, че Американският бобтейл притежава силно изразен хищнически инстинкт. Поради това не се препоръчва съжителството с дребни животни като хамстери, птици или гризачи, тъй като котката може да ги възприеме като потенциална плячка.

Разлика между Американския бобтейл, Японския бобтейл и Манкс

Снимка: iStock

Въпреки че Американският бобтейл често се сравнява с породи като Японския бобтейл и Манкс котката заради характерната си къса опашка, тези породи се различават значително по произход и генетика.

Американският бобтейл не е свързан с Японския бобтейл, нито произлиза пряко от Манкс котката, въпреки известни прилики. Някои специалисти смятат, че късата опашка на Американския бобтейл може да е резултат от естествена мутация, подобна на тази при Манкс породата, но без генетична връзка между тях.

Манкс котката има къса или напълно липсваща опашка поради непълен доминантен ген. В резултат котенцата в едно котило могат да се родят с различна дължина на опашката – от дълга, през къса, до напълно липсваща. Освен това, Манкс котките носят по един ген за нормална и един за скъсена опашка, което позволява поява на котенца с напълно „нормален“ външен вид.

От своя страна, Американският бобтейл обикновено има опашка с дължина от една трета до половината от нормалната. Напълно безопашни индивиди са изключително редки. При някои случаи, когато опашката е твърде къса, е възможно да възникнат проблеми с контрола върху дефекацията, макар това да не е често срещано.

Вижте още:

12 породи котки, които обичат разходките навън

Мога ли да разхождам котката си навън