Мейн Куун

История

Наред с Американската късокосместа, котките Мейн Куун се считат да местни за Америка котки, които най-вероятно живеят там още преди колониалните дни. Точната история как се развиват в Америка е загадка. За сметка на това, съществуват редица хипотеци за тяхната поява. Според един източник Мейн Куун се появява след кръстосване на енот и домашна котка. Макар че двете животни си приличат донякъде по опашките, не би било възможно да се чифтосат, така че тази теория със сигурност е плод на въображение. Според друг анекдот, тези големи приятели са потомци на дългокосмести котки, отглеждани от Мария Антоанета и са контрабандно внесени в Америка, в щата Мейн. Друга теория твърди, че тези големи приятели се появяват от Сибирски котки, които се чифтосват с домашни. Това звучи по-правдоподобно, още повече, че би обяснило космите около ушите, техните големи лапи и впечатляващ размер.

Последната история, която донякъде се приема за най-логична гласи, че моряците, които пътуват с котки на корабите си, за да спасят запасите си храна от гризачи, вероятно са донесли дългокосмести котки със себе си в новооткрития континент. Някои от тези пухкави приятели са слезли на брега и са останали там. Това се случва на север, в щата Мейн, където климатът е доста суров. Чрез естествен подбор, котките Мейн Куун се превръщат в големи и здрави, с гъста и водоустойчива козина, която може да издържи на всякакви тежки климатични условия.

Породата е много популярна в Америка, но в началото на 20 век, започва да губи своята слава, тъй като по това време започват да се внасят по-екзотични котки като Перскийка или Ангорска. Макар че около 50-те години се предполага, че почти изчезват, това не е съвсем вярно и всъщност породата е втората по популярност в Америка след Персийската.

Външен вид

Тези приятели са огромни и много внушителни. На височина достигат до 40 см, а на дължина – над половин метър! Ако видите пораснал Мейн Куун на живо, може дори да се уплашите от него. Въпреки това, не случайно е наричан „Нежният гигант“, тъй като противно на размерите си, той е много мил по характер. Козината на тези приятели е дълга, лъскава, тежка и водоустойчива. Отличителен белег са техните уши, които са големи, остри и имат дълги косми на върха си, които им придават още по-голяма издълженост. Срещат се във всички цветове, освен бяло, макар че голяма част от тях могат да имат бели ивици. Опашките им са много дълги и пухкави. Очите са овални, почти кръгли, а цветът им варира от златист до зелен. Тези котки често са полидактилни, което означава, че имат повече пръсти на лапите. Това в никакъв случай не е проблем, а напротив – прави лапите им още по-сладки и в същото време ги превръща в доста по-ловки катерачи.

Характер

Въпреки размерите си, прякорът „Нежен гигант“ не е случайност. Това са едни от най-спокойните, любящи и кротки котки. Мейн Куунът може да се адаптира към почти всички условия и ситуации – както към натоварен семеен живот, така и към спокойно и тихо жилище. Те са изключително привързани към стопаните си, но в същото време не са зависими. Тези котки са много умни – те разбират когато разговаряме с тях, могат да се научат на номера и да се възпитат лесно. Те обичат да прекарват време с хора, но все пак не изискват постоянно внимание. Ако работите от вкъщи, със сигурност ще ви правят компания в същата стая, но няма да ви досаждат и да се качват на бюрото. Тези котки, могат да бъдат възприемани като кучета, още повече че са отлична компания за пътувания и разходки. Обратно на повечето котки, те позволяват да бъдат вдигани и гушкани, въпросът е, че са толкова тежки, че едва ли ще ги издържите твърде много време.

Въпреки че са спокойни, те обичат да играят, така че е важно да им купите играчки и да им отделяте време за забавление.

Здраве

Типично за по-големите породи котки, Мейн Кууните се развиват бавно и достигат пълния си размер от три до пет години. Те са здрави, но въпреки това са предразположени към някои заболявания като хипертрофична кардиомиопатия (заболяване на сърцето). Поради големите си размери могат да страдат от дисплазия на тазобедрената става, артрит или други ставни заболявания.  Възможно е да се появят проблеми със зъбите им, така че грижата за тях не бива да се пропуска.

Грижа

Мейн Кууните имат тежка, рошава козина, която изисква редовно четкане, за да се предотвратят заплитанията. Може да се налага да ги къпете, тъй за да отстраните мъртвата козина, която не успявате да премахнете с четката. Мебелите ви също ще се покрият с тяхната козина, но ако се оборудвате с необходимите инструменти и често разресвате големия си пухкав приятел – всичко е под контрол. Хубавото е, че Мейн Кууните са добри и ще се радват на всякакви грижи за тях, така че дори и къпането няма да бъде невъзможен подвиг, както при повечето котки.

Важно е да отбележим, че тези котки са много големи, което изисква пространство във вашете жилище, както и голяма тоалетна и голяма транспортна чанта.

Хранене

Както всички котки – Мейн Куунът има нужда от голямо количество протеини и по-малко въглехидрати, мазнини и витамини. Те нямат специфични хранителни нужди, но предвид размерите им, трябва да се вземе под внимание, че имат нужда от по-голямо количество храна, което може да се отрази на бюджета ви.

Деца и домашни любимци

Мейн Куун се радват да имат за компания куче и други животни, включително други котки. Те могат да бъдат много игриви, което ги прави чудесна порода котки за съжителство с деца. Единственото нещо, което специално трябва да вземете предвид при избора на тази порода е техният размер – някои от децата са очаровани, а други може да се уплашат.