Мейн Куун

История

Наред с Американската късокосместа, котките Мейн Куун се считат да местни за Америка котки, които най-вероятно живеят там още преди колониалните дни. Точната история как се развиват в Америка е загадка. За сметка на това, съществуват редица хипотеци за тяхната поява. Според един източник Мейн Куун се появява след кръстосване на енот и домашна котка. Макар че двете животни си приличат донякъде по опашките, не би било възможно да се чифтосат, така че тази теория със сигурност е плод на въображение. Според друг анекдот, тези големи приятели са потомци на дългокосмести котки, отглеждани от Мария Антоанета и са контрабандно внесени в Америка, в щата Мейн. Друга теория твърди, че тези големи приятели се появяват от Сибирски котки, които се чифтосват с домашни. Това звучи по-правдоподобно, още повече, че би обяснило космите около ушите, техните големи лапи и впечатляващ размер.

Последната история, която донякъде се приема за най-логична гласи, че моряците, които пътуват с котки на корабите си, за да спасят запасите си храна от гризачи, вероятно са донесли дългокосмести котки със себе си в новооткрития континент. Някои от тези пухкави приятели са слезли на брега и са останали там. Това се случва на север, в щата Мейн, където климатът е доста суров. Чрез естествен подбор, котките Мейн Куун се превръщат в големи и здрави, с гъста и водоустойчива козина, която може да издържи на всякакви тежки климатични условия.

Породата е много популярна в Америка, но в началото на 20 век, започва да губи своята слава, тъй като по това време започват да се внасят по-екзотични котки като Перскийка или Ангорска. Макар че около 50-те години се предполага, че почти изчезват, това не е съвсем вярно и всъщност породата е втората по популярност в Америка след Персийската.

Външен вид

Снимка: iStock

Мейн Куун е една от най-впечатляващите и разпознаваеми породи домашни котки в света. Смятана за най-голямата порода сред домашните котки, тя впечатлява не само с внушителните си размери, но и с благородното си излъчване, изключителната си козина и уравновесения си характер. 

Мейн Куун е солидна, мускулеста котка със здраво, дълго и правоъгълно тяло. Тялото е масивно, но добре балансирано, с широки гърди и силни крайници. Краката са средно дълги и завършват с големи, кръгли лапи, между чиито пръсти често стърчат кичури козина. Това не само придава характерен вид, но е и практично за живот в снежна среда. Главата е пропорционална на тялото, малко по-дълга, отколкото широка, с високи скули и ясно изразена, квадратна муцуна. Профилът е леко вдлъбнат, а ушите са едни от най-забележителните черти на породата – големи, заострени и често с т.нар. „рисови връхчета“, които подсилват дивия и първичен вид на животното.

Очите на Мейн Куун са големи, овални до почти кръгли и поставени под лек наклон, което им придава изразителен и интелигентен вид. Цветът на очите варира, като най-често се срещат златисти и зелени нюанси, но при белите екземпляри са допустими и сини или разноцветни очи. Това допълнително подчертава индивидуалността на всяка котка от тази порода.

Снимка: iStock

Козината на Мейн Куун е полудълга, лъскава и водоустойчива, със специфична текстура, която почти не се сплъстява. Интересен е начинът, по който козината е разпределена по тялото – по-къса и прилепнала по раменете и гърба, но постепенно става по-дълга и по-гъста по страните, корема, задните крака и особено около врата, където образува ефектна „грива“. Една от най-характерните особености е дългата, пухкава опашка, която изглежда като перо и служи като допълнителна защита от студ. Въпреки гъстотата и дължината на козината, грижата за нея не е особено трудна – обикновено е достатъчно седмично сресване, за да се поддържа в отлично състояние.

Оцветяването при породата е изключително разнообразно. Мейн Куун се среща в почти всички традиционни цветове и шарки. Най-често се срещат класически таби и скумрия таби в кафяви, червени или сребристи нюанси, но също така има едноцветни (бяло, черно, синьо, кремаво, червено), костенуркови и двуцветни. Изключения правят някои цветове, които не се допускат при породата, като шоколадов, лавандулов и хималайски тип (с тъмни краища като при сиамските котки).

Като размер, Мейн Куун е впечатляваща. Зрелите мъжки могат да тежат между 5,3 и 9 килограма, а в някои случаи и повече. Женските обикновено са по-малки – между 4 и 6 килограма. Височината на тялото достига от 25 до 40 сантиметра, а дължината – включително с опашката – може да стигне до внушителните 80 сантиметра. Това прави породата не само най-голямата по размер, но и визуално още по-внушителна, благодарение на обемната ѝ козина. Интересен факт е, че Мейн Куун съзрява бавно – често са необходими до три години, преди да достигне пълната си физическа зрялост и завършен вид.

Характер

Снимка: iStock

Въпреки размерите си, прякорът „Нежен гигант“ не е случайност. Котките от породата Мейн Куун са известни със своя спокоен, уравновесен и изключително дружелюбен характер. Те са социални и лоялни животни, които изграждат силна връзка със семейството си и предпочитат компанията на хората, макар да не са прекалено натрапчиви.

Това са котки, които обичат да бъдат около своите стопани – често ще ги следват от стая в стая, ще наблюдават с интерес всяка дейност и ще се „включват“ в нея по свой си начин. Те предпочитат да бъдат близо до вас, а не непременно в скута ви, което често е добре дошло, като се има предвид техния размер. Обикновено не настояват за непрестанно внимание, но когато решат, че е време за контакт, със сигурност ще го изискат.

Тези котки са много интелигентни. Подобно на своите предци, които са били отлични ловци на мишки в хамбари и ферми, съвременните Мейн Куун могат с лекота да намерят скрити играчки, да отварят врати или да научат различни трикове. Игривостта им остава с тях през целия живот, а много от тях дори играят на „донеси“ като кучета, което ги прави още по-забавни и интересни за наблюдение и взаимодействие.

Макар че са независими и не изискват непрекъснато внимание, Мейн Куун не са дистанцирани или студени. Те обичат да бъдат част от семейството и често се привързват към всички негови членове, без да си избират един-единствен любимец. За разлика от някои други породи, които са склонни да си „осиновят“ един човек, Мейн Куун ще се настаняват до всеки, който им предложи топлина, внимание или игра.

Любопитна черта на Мейн Куун е тяхната необяснима привързаност към водата. Много представители на породата проявяват интерес към течащи чешми, мият храната си, играчките си или дори се опитват да влязат в душа заедно със стопаните си. Този необичаен за повечето котки навик е още едно доказателство за уникалната същност на породата. Кои са останалите породи, които обичат водата, вижте тук: 8 породи котки, които обичат водата.

Здраве

Снимка: iStock

Макар котките от породата Мейн Куун да се считат за сравнително здрави и издръжливи животни, като всяка чистокръвна порода и те имат определени генетични предразположения към някои заболявания. Средната продължителност на живота на мейн куун е около 9 до 15 години, но при добра грижа и профилактика много от тях живеят и по-дълго.

Едно от най-сериозните и често срещани здравословни състояния при мейн куун е хипертрофичната кардиомиопатия (HCM) – сърдечно заболяване, при което сърдечният мускул се удебелява и може да доведе до сърдечна недостатъчност. За съжаление, HCM е наследствено и все още не са известни всички мутации, които го причиняват. Поради това, отговорните развъдчици провеждат както генетичен ДНК тест за мутацията, така и ехокардиография, извършвана от ветеринарен кардиолог, за да се изключи наличието на болестта при родителите преди развъждане. Тъй като HCM може да се прояви по-късно в живота, дори при животни с добри резултати от тестовете, редовните контролни прегледи са силно препоръчителни през целия живот на котката.

Снимка: iStock

Друга особеност, свързана с размера на породата, е склонността към ставни заболявания, особено дисплазия на тазобедрената става и луксация на пателата (изкълчване на капачката на коляното). Това са състояния, които могат да причинят болка, куцота и затруднено движение. Развъдчиците, които спазват високи етични стандарти, често провеждат рентгенови снимки и физически прегледи, за да установят дали животните, избрани за развъждане, са предразположени към подобни проблеми.

Сред други генетични заболявания, които могат да засегнат породата, е и спиналната мускулна атрофия – неврологично заболяване, което води до прогресивна атрофия на мускулатурата на задните крайници в резултат от дегенерация на моторните неврони в гръбначния мозък. За щастие, за това състояние има надежден генетичен тест, чрез който развъдчиците могат да избегнат размножаването на засегнати или носещи гена животни.

Също така, някои Мейн Куун могат да страдат от дефицит на пируват киназа – метаболитно нарушение, което води до разрушаване на червените кръвни клетки и анемия. Това състояние също може да бъде идентифицирано чрез ДНК тестване.

Зъбните заболявания също не са рядкост при породата. Поддържането на добра орална хигиена чрез редовно почистване на зъбите и годишни ветеринарни прегледи може да помогне да се избегнат инфекции, болка и загуба на зъби.

• Профилактика и отговорност

От съществено значение е бъдещите собственици да изберат реномиран развъдчик, който провежда пълни генетични и медицински изследвания на родителите и потомството. Добрите развъдчици ще могат да предоставят документация за извършените тестове, включително ехокардиограми, рентгенови снимки и резултати от ДНК скрининг за заболяванията.

Въпреки всички предпазни мерки, някои заболявания могат да се проявят в по-късни етапи от живота на котката. Затова е важно Мейн Куунът да бъде редовно преглеждан от ветеринар, особено в зряла възраст. Грижите, превенцията и навременното откриване на здравословни проблеми са ключови за осигуряване на дълъг, пълноценен и здравословен живот.

Грижа

Снимка: iStock

Козината на Мейн Куун е двуслойна – по-къса около раменете и по-дълга в областта на корема, задните крайници и гърдите. Тя е естествено водоустойчива и копринено гладка, което я предпазва от атмосферни условия. Видът и текстурата могат да варират – някои котки имат копринена, лесна за поддържане козина, докато други имат по-пухкава, памучна козина, склонна към сплъстяване.

• Сресване: За да предотвратите заплитания и образуване на космени топки, е препоръчително да сресвате котката 2–3 пъти седмично, а при по-гъста козина – дори ежедневно. Започнете от ранна възраст, за да свикне с процедурата.

• Къпане: Мейн Куун не изисква често къпане, но от време на време (напр. веднъж месечно) е полезно, особено ако козината изглежда мазна или сплъстена. Използвайте само специализирани котешки шампоани – консултирайте се с развъдчик или ветеринар.

Мейн Куун са енергични, но не хиперактивни. Те се нуждаят от възможности за движение и игра, за да останат в добра физическа форма и емоционален баланс.

• Игри: Обичат интерактивни играчки (пера, топки, лазери) и игри на донасяне, които напомнят на кучешко поведение.

• Драскалки: Осигурете вертикални и хоризонтални драскалки (като стълбове, котешки дървета или картонени подложки), за да насочите нуждата от драскане към подходящи места.

Мейн Куун е социална, интелигентна и обучаема порода. Много собственици описват поведението ѝ като „кучешко“ – те могат да се научат да ходят на повод или да изпълняват команди.

• Ранна социализация: Важно е да запознаете котето с различни хора, деца и други домашни любимци още от ранна възраст. Това изгражда доверие и предотвратява развитието на срамежливост или страх.

Хранене

Снимка: iStock

Подобно на всички котки, Мейн Куунът хищник, което означава, че се нуждае от:

• Високо съдържание на животински протеин (основен източник на енергия и мускулен растеж)

• Мазнини (за енергия и здравословна кожа и козина)

• Ограничени въглехидрати

• Есенциални аминокиселини, като таурин

• Витамини и минерали, включително калций, фосфор и омега-3 мастни киселини

Препоръчва се хранене с висококачествена, балансирана храна, която е съобразена с възрастта, активността и физиологичното състояние (например кастрация/стерилизация) на котката.

Достъпът до свежа, чиста вода е жизненоважен, особено ако котката се храни основно със суха храна. За да се насърчи пиенето на вода:

• Купата с вода трябва да бъде на поне 1 метър разстояние от храната

• Да се избягва поставяне на вода до котешката тоалетна

• Може да се използва фонтан за вода, тъй като много котки предпочитат течаща вода

Деца и домашни любимци

Снимка: iStock

Мейн Куун се радват да имат за компания куче и други животни, включително други котки. Те могат да бъдат много игриви, което ги прави чудесна порода котки за съжителство с деца. Единственото нещо, което специално трябва да вземете предвид при избора на тази порода е техният размер – някои от децата са очаровани, а други може да се уплашат.