Руска синя котка

История

Произходът на тази порода не е съвсем ясен. Доказателство за това е, че в САЩ някога е била известна под името „Испанска котка“ или „Малтийска котка“. Въпреки това, по-солидни доказателства я свързват с Русия или по-точно Архангелск, разположен на север, в европейската част на Русия. Всъщност, затова е наричана Архангелска котка. Предполага се, че че в последствие пристига във Великобритания с моряци, пътуващи от пристанището на Архангелск. Предвид, че козината на тези приятели е плътна и дебела, това със сигурност подкрепя теорията за произхода им от север. Въпреки че на цвят приличат много на Британските късокосмести, Корат и Шартрьо, всички тези котки са различни и имат своите особености, включително и разлики в козината. През 1871 г. Руската синя котка е показана на първото изложение на котки в Кристалния дворец в Лондон, но тогава породата се е наричала Архангелска котка. В началото на 20-ти век Руската синя е призната от Управителния съвет на Cat Fancy – най-големия регистър на котки във Великобритания. По време на Втората световна война породата почти изчезва, но развъдници започват да ги чифтосват с Британски късокосмести, за да успеят да спасят породата. В Америка е внесена още в началото на 20-ти век, но популяризирането и развъждането ѝ се засилва едва в края на 40-те години. В момента Руските сини са приети във всички северноамерикански котешки организации. Те се смятат и за хипоалергенни котки, тъй като излъчват ниско ниво на алергени.

Външен вид

Отличителен белег на породата е късата, плътна, синя козина с наситен цвят и сребристи отблясъци. На допир козината им напомня на плюш. Очите ѝ са кръгли, големи и изумруденозелени. Тялото е гъвкаво и грациозно, а в същото време – мускулесто. Краката ѝ са дълги и тънки. Главата е клиновидна, а характерните скули ѝ придават усмихнат вид. Ушите са големи и раздалечени.

Характер

Руските сини котки са тихи, нежни и грациозни котки. Не са от най-активните, но обичат да си играят с любими играчки, да преследват слънчеви лъчи или да гонят въдица с любимите си хора. Те се привързват към своите стопани, но са резервирани към непознати. Лесно се поддават на възпитание, така че няма да имате много проблеми да ги учите какво е позволено у дома и какво не. Въпреки че са любезни, те могат много лесно да ви се разсърдят, ако ги обидите по някакъв начин. Тези приятели обичат рутината и не си падат много по промените. Ако закъснеете с вечерята, която по принцип се случва в точен час, със сигурност ще си навлечете недоволството им.

Здраве

Руските сини котки се считат за здрава порода. Те са известни с дълголетието си, като е възможно някои да достигнат до 25 години с подходящите грижи и редовните посещения при ветеринар.

Грижа

Козината им е къса, така че не е трудна за поддържане. Препоръчва се сресването веднъж седмично, за да се премахнат мъртвите косми. Стандартните грижи за ушите, както и подрязване на ноктите (ако е необходимо) са винаги добре дошли.

Хранене

Известно е, че Руските сини котки имат голям апетит. Важно е да се уверите, че не преяждат, затова поддържайте редовен график на храненето и избягвайте да им давате твърде много лакомства за котки. Както при всички котки, важно е ежедневно да им давате прясна и чиста вода.

Деца и домашни любимци

Руската синя котка е толерантна към деца, които се отнасят нежно към нея. Не обичат грубото отношение, така че наблюдавайте по-малките деца, които все още не са се научили как да гялат нежно животните. Обикновено се крият, когато идват непознати гости. Руските сини котки биха могли да живеят с други домашни любимци, стига да не се почувстват заплашени. Винаги запознавайте домашните любимци бавно и при контролирани обстоятелства, за да сте сигурни, че ще се научат да се разбират помежду си.