Руска синя котка

История

Произходът на тази порода не е съвсем ясен. Доказателство за това е, че в САЩ някога е била известна под името „Испанска котка“ или „Малтийска котка“. Въпреки това, по-солидни доказателства я свързват с Русия или по-точно Архангелск, разположен на север, в европейската част на Русия. Всъщност, затова е наричана „Архангелска котка“. Предполага се, че в последствие пристига във Великобритания с моряци, пътуващи от пристанището на Архангелск. В руския фолклор тези котки често са описвани като талисмани за късмет и носители на лечебна енергия. Съществуват и предания, че са били любимци на руските царски особи, както и на английски кралици. 

Снимка: iStock

Предвид, че козината на тези приятели е плътна и дебела, това със сигурност подкрепя теорията за произхода им от север. Въпреки че на цвят приличат много на Британските късокосмести, Корат и Шартрьо, всички тези котки са различни и имат своите особености, включително и разлики в козината. През 1871 г. Руската синя котка е показана на първото изложение на котки в Кристалния дворец в Лондон, но тогава породата се е наричала „Архангелска котка“. В началото на 20-ти век Руската синя е призната от Управителния съвет на организацията Cat Fancy – най-големия регистър на котки във Великобритания. 

До Втората световна война породата е развивана основно в Англия и Скандинавия. След войната броят на чистокръвните Руски сини намалява значително, което налага кръстосване с други породи.

През следвоенния период американски развъдчици започват да внасят Руски сини котки от Европа и комбинират английски и скандинавски линии, за да създадат съвременния тип на породата. Днес Руската синя котка е известна със своята къса, гъста, плюшена козина с характерен сребристо-син оттенък и ярки изумруденозелени очи. 

В момента Руските сини са приети във всички северноамерикански котешки организации. Те се смятат и за хипоалергенни котки, тъй като излъчват ниско ниво на алергени.

Външен вид

Снимка: iStock

Руската синя котка се отличава със своята елегантна, грациозна осанка и впечатляващ външен вид. Това е котка със среден размер, слаба, но мускулеста, с фини кости и дълги, изящни крака. Тялото ѝ е гъвкаво и излъчва благородство, често заемайки изтънчени пози, които подчертават стройната ѝ фигура.

Главата има леко триъгълна форма с добре очертани скули, които придават на лицето характерна „усмивка“. Големите уши са на разстояние едно от друго и са широки в основата, което допълва изтънчения облик на породата.

Очите на Руската синя са едни от най-запомнящите се черти – големи, широко разположени, с наситен изумруденозелен цвят, който се задълбочава с възрастта. Погледът им е проницателен и в същото време мек, като често придава на котката мистериозно, почти омагьосващо излъчване.

Снимка: iStock

Най-характерна обаче е козината – къса, изключително гъста и двойна, със структура, наподобяваща плюш. Всеки косъм е обагрен в синьо с фини сребристи връхчета, които отразяват светлината и придават на котката копринен, блестящ вид. Козината се откроява от тялото, а прокарването на пръсти през нея оставя видими „отпечатъци“, които остават, докато не се изгладят отново. Това създава усещането за „жива скулптура“, особено когато котката се движи на светлина.

Породата се среща само в една дължина на козината – къса, и един цвят – син със сребрист отблясък. Лесна за поддръжка, козината линее слабо и запазва своята мекота и блясък с минимална грижа.

Със своята аристократична осанка, блестяща сребристо-синя козина и дълбоки зелени очи, Руската синя котка съчетава изящество и интелигентност в едно изключително красиво животно.

Характер

Снимка: iStock

Руската синя котка е известна със своята елегантност, интелигентност и фин, благороден темперамент. Тя е тиха, уравновесена и деликатна, като обикновено проявява сдържаност към непознати. Вместо да се втурне с ентусиазъм към нови хора, тя предпочита да ги наблюдава от разстояние и да ги „оценява“. След като спечелите доверието ѝ, обаче, ще откриете изключително предан, гальовен и чувствителен приятел, който ще ви следва навсякъде в дома.

Макар и не особено шумна, Руската синя може да комуникира със стопаните си с тихо, мелодично мяукане, особено ако ѝ обърнете внимание или започнете да ѝ говорите. Интелигентността ѝ я прави лесна за обучение. Бързо научава правила, разпознава рутината вкъщи и е способна да отваря шкафове или контейнери, за да стигне до любимите си лакомства. Обича игри тип „донеси“, като често сама ще ви донесе играчка, за да ви подканя да започнете.

Тази порода се привързва силно към своите собственици – понякога предпочита конкретен човек, но демонстрира обич към цялото семейство. Обича компанията на хората, но не е натрапчива и се чувства добре и когато е сама. Въпреки това очаква внимание и игра, когато се върнете у дома. Игривата ѝ природа се проявява в любов към интерактивни играчки, гонене на слънчеви петна и тихо дебнене.

Здраве

Снимка: iStock

Руската синя котка е порода, известна със своето добро общо здраве и дълголетие – много представители живеят между 15 и 20 години. Като сравнително естествено развита порода, тя не е предразположена към специфични генетични заболявания, но както всички котки, може да бъде засегната от определени здравословни проблеми.

• Наднормено тегло и затлъстяване

Руските сини са склонни към преяждане, затова е важно храненето им да бъде контролирано. Затлъстяването при котките увеличава риска от сериозни заболявания като диабет, сърдечно-съдови проблеми, респираторни нарушения и някои видове рак. Балансирана диета, контролирани порции и редовна игра ще помогнат за поддържане на здравословно тегло.

• Зъбно здраве

Заболяванията на устната кухина са често срещан проблем при котките. Препоръчва се редовно почистване на зъбите в домашни условия с паста, предназначена специално за котки, както и периодични ветеринарни прегледи и професионално почистване. Липсата на грижа за зъбите може да доведе до възпаления, пародонтоза и загуба на зъби.

Грижа

Снимка: iStock

Руската синя котка е интелигентна, независима и сравнително лесна за отглеждане порода. Макар да е сдържана с непознати, с правилна социализация се привързва дълбоко към своето семейство. Обича рутината и оценява спокойствието – идеална е както за активни, така и за по-спокойни домакинства.

• Среда и активност

Тези мъркащи приятели обичат да наблюдават отвисоко – осигурете им катерушки, високи рафтове или первази. Въпреки че може да бъде единствена котка в дома, тя ще се чувства най-добре, ако разполага със спокойно място за отдих. Не е необходимо да сте постоянно до нея, но когато сте вкъщи, тя ще оцени внимание, игра и кратки сесии за гушкане.

• Грижа за козината

Руската синя котка има къса, гъста козина със сребрист оттенък, която не изисква интензивна поддръжка. Линеенето е умерено и най-забележимо по време на смяна на сезоните – пролет и есен. В тези периоди е достатъчно да я четкате леко, за да премахнете падналата козина. Твърде честото четкане не е препоръчително, тъй като може да наруши структурата на козината.

Снимка: iStock

Руските сини често са сочени като подходящи за хора с леки алергии, тъй като произвеждат по-малко количество от протеина Fel d 1 – основният алерген при котките. Все пак няма напълно хипоалергенна порода.

Хранене

Снимка: iStock

Руската синя котка е известна със своя добър апетит, което я прави особено уязвима към наднормено тегло. За да поддържате здравословното ѝ състояние, е важно да спазвате строг режим на хранене и да избягвате прекомерното даване на лакомства. Хранете котката с премерени порции висококачествена котешка храна два до три пъти дневно. Свободният достъп до храна през целия ден може да доведе до непрекъснато похапване и постепенно натрупване на килограми.

Поддържането на идеално тегло е от съществено значение за превенция на здравословни проблеми като диабет, сърдечни заболявания и ставни болки. При колебания относно подходящата диета, винаги се консултирайте с ветеринарен лекар, който може да препоръча храна, съобразена с възрастта, активността и индивидуалните нужди на вашето коте.

• Вода и хидратация

Както при всички котки, наличието на прясна вода по всяко време е от първостепенно значение. Поставяйте купата с вода на поне метър разстояние от храната – котешкият нос е чувствителен, а миризмата на храна може да ги отблъсне от пиене.

Ако се притеснявате дали котката пие достатъчно, помислете за използване на филтриран фонтан за вода – течащата вода е по-привлекателна за много котки. Подмяна на водата ежедневно и редовно почистване на купата или фонтана ще насърчи добрите навици на хидратация.

Деца и домашни любимци

Снимка: iStock

Руската синя котка е известна със своята предпазливост и резервираност, особено към непознати и шумни среди. Те се чувстват най-комфортно в спокойни домакинства с по-големи деца и възрастни, които уважават личното им пространство. Макар да са толерантни към деца, важно е малчуганите да бъдат научени да се отнасят нежно и внимателно с тях – грубите игри или резките движения могат да ги стресират и отблъснат.

В домакинства с много малки деца или на често посещение на гости, Руската синя котка вероятно ще прекарва повече време, скрито на сигурно и тихо място. Те не обичат прекомерната суматоха и се нуждаят от време, за да изградят доверие към нови хора.

Когато става въпрос за други домашни любимци, Руската синя може да съжителства добре с тях, стига да се чувства в безопасност. Най-добрите резултати се постигат при постепенно и контролирано запознаване. С правилна социализация, тези интелигентни и чувствителни котки могат да изградят добри отношения както с хора, така и с животни в дома.

Как да разграничим Руската синя котка от други породи?

• Разлика между Руската синя котка и Корат

Снимка: iStock

Руската синя котка и Коратът споделят някои визуални прилики – и двете породи имат къса, сребристосиня козина и яркозелени очи. Въпреки това, при внимателно вглеждане, разликите между тях стават ясно различими.

Очите: И двете породи имат големи, кръгли очи, но при Кората те често изглеждат леко наклонени, особено когато са частично или напълно затворени. Интересно е, че зелените очи на Кората не се развиват напълно до възраст между 2 и 4 години – до тогава очите му могат да бъдат жълти, кехлибарени или смес от кехлибарено и зелено. При Руските сини котки зеленият цвят на очите е налице още от ранна възраст.

Форма на главата и уши: Главата на Руската синя котка е клиновидна (триъгълна), с по-заострени уши, разположени отстрани на главата. Коратът има сърцевидна форма на главата, с уши със заоблени върхове, поставени високо върху черепа.

Козина: Руската синя котка има гъста, плюшена двойна козина, подходяща за студения руски климат. От своя страна, Коратът, произхождащ от топлия Тайланд, има единична, по-прилепнала козина, която изглежда по-лъскава и плътна.

Тип тяло: Руската синя котка е с фини кости, елегантна и дългокрака, с мускулесто, но изтънчено тяло. Коратът има по-компактно и здраво телосложение, с широки гърди и силна мускулатура – тип тяло, описвано като „полу-кръгло“.

• Разлика между Руската синя котка и Шартрьо

Снимка: iStock