Шетландска овчарка

История

Макар да изглежда като умалено копие на дългокосместото Коли, Шетландската овчарка е пряк негов наследник за разлика от някои миниатюрни версии на по-големи породи. Смята се, че породата е оформена през XVIII век, в следствие на кръстоски между Кинг Чарлз шпаньол, Гренландски шпиц и някои скандинавски шпицове с овчарски кучета от типа на Колито. 

Действителният произход на Шелтито не е съвсем ясен. Но историците предполагат, че е вероятно местните кучета от Шетландските острови да са били смесени с колита и други кучета, пристигнали на континента. Резултатът е четириного с гъста козина, което може да издържа на по-суров климат. А малкят размер на Шелтитата бил ценена черта, тъй като това означавало, че животното има нужда от по-малко храна в сравнение с по-големите овчарски породи. 

Шелтитата започват да набират популярност извън родината си в началото на 20-ти век. Първоначално са наричани Шетландско коли, но след несъгласие с развъдчиците на Колита, биват  преименувани на Шетландски овчарки. Британският кинологични клуб за първи път признава породата през 1909 г., последван от Американския киноложки клуб през 1911 г.

Снимка: iStock

Шелтитата са красиви кучета, които обикновено се отличават с ярък и буден темперамент. Те са силно интуитивни и истински се привързват към стопаните си, като са склонни да бъдат в хармония с обкръжението си. Високите им енергийни нива и любов към игрите също помагат за оформяне на личността им. Шелтитата обичат да са активни със семейството си, но могат да бъдат предпазливи към непознати. 

Външен вид

Както и Колито, Шетландската овчарка е пряко свързана с работното Бордър коли от Шотландия. За него се смята, че е пренесено на Шетландските острови и кръстосано с малки, интелигентни дългокосмести породи, за да се намали естествено неговият ръст. 

Шелти, както са по-известни тези кучета, имат компактно и хармонично тяло. Мъжките представители достигат височина до 40 см и до 12 кг, а женските – до 38 см и тегло около 9-10 кг. Главата им е пропорционална на тялото, дълга и с клиновидна форма, заострена от ушите към носа. Черепът е плосък, умерено широк между ушите. Очите са средно големи, с бадемовидна форма и тъмно кафяви на цвят, а ушите са сравнително високо поставени, с триъгълна форма, полуизправени и насочени напред. Тялото е продълговато, гръдният кош - дълбок. Опашката стои ниско и е покрита с пухкави косми. Козината на тези кучета е дълга, гъста и права, с мек и пухкав подкосъм. Оцветяването обикновено е трицветно, може да е бяло, черно или черно с кафяви подплащници.

Характер

Шелти е чувствително, нежно и любвеобилно куче, което силно се привързва към семейството си. Към непознати тези четириноги са недоверчиви и добре се вписват в ролята на пазач на дома и имуществото ви. Въпреки че рядко биха проявили агресия, те не биха допуснали непознати на територията си, особено във ваше отсъствие. 

С други кучета се разбират добре и сприятеляват бързо, което прави ранната социализация много полезна за малките Шетландски овчарки – водете ги с вас на оживени места, нека свикват с различни шумове, картини и звуци. Шелти са много чувствителни животни – внимавайте да не повишавате глас около тях и се старайте да отглеждате кучето в спокойна среда, защото в противен случай то може да „прихване“ от нервната обстановка. Сред основните недостатъци се смята желанието на Шелти за постоянно внимание.

Снимка: iStock

Представителите на породата не се препоръчват за заети хора, които отсъстват често. Ако не са обградени от любов и грижа, тези кучета започват да развиват деструктивно поведение, което включва унищожение на интериора или вещите ви. Особеност на породата е и лекото „гризване“ на хората по глезените – рефлекс, останал им от времето, когато са събирали животните от стадото на полети.

Шелтитата са много сензитивни и интелигентни кучета, което прави обучението им удоволствие както за животното, така и за стопанина му. Добре е дресурата да започне още след третия месец от живота на палето и да е под формата на игра, за да задържи максимално вниманието му. Винаги хвалете и поощрявайте любимеца си за добре свършената работа.

Здраве

Кучетата от породата Шелти най-често страдат от генетично обусловени заболявания, сред които тазобедрена дисплазия, различни видове дерматити, дисплазия на лакетната става, хипотиреоидизъм, вродена глухота, катаракта, атрофия на ретината и различни стомашни, очни и ушни инфекции. Някои от кучетата по рождение имат втори, допълнителен ред мигли, който се смята за дефект и трябва да се отстрани бързо, за да не доведе до проблеми със зрението на животното.

• Дисплазия на тазобедрената става

Дисплазията на тазобедрената става е състояние, при което костите на тазобедрените стави не се подравняват правилно. Това несъответствие причинява триене и скърцане на костите, което с течение на времето се влошава, причинявайки болка, загуба на функция и артрит. Дисплазията на тазобедрената става може да бъде наследствено състояние, което засяга кучетата от породата Шелти, но може да се влоши и от други фактори, като например навици за упражнения, тегло и хранене.

• Аномалия на очите при Колитата

Това е наследствено състояние, което засяга развитието на окото и честоводи до загуба на зрение, а понякога до пълна слепота. Това заболяване се диагностицира чрез офталмологичен преглед и обикновено се среща при кученца от породата Шелти. Въпреки че няма лечение, чрез генетичен тест могат да се открият мутиралите гени, а отговорните развъдчици на Шелладски овчарки обикновено изследват за този дефект. 

Снимка: iStock

• Кожни проблеми

Дерматомиозитът е наследствено заболяване, което засяга кожата, мускулите и кръвоносните съдове при Шелтитата, причинявайки възпаление. Кучетата, диагностицирани с това състояние, могат да развият различни признаци, вариращи от малки кожни лезии до тежки язви и загуба на мускулна маса. Този синдром обикновено се наблюдава за първи път при кучета на възраст под 6 месеца. 

• Заболяване на щитовидната жлеза

Хипотиреоидизмът при кучетата е доста често срещано състояние, при което щитовидната жлеза е намалена. Това води до забавяне на нормалните функции на тялото, което може да причини летаргия, наддаване на тегло, промени в кожата и козината.

Обикновените кръвни тестове могат да покажат дали кучето има хипотиреоидизъм, а състоянието се лекува с ежедневни лекарства. С прием на медикаменти повечето кучета с хипотиреоидизъм могат да иматпълноценен живот с нормална продължителност.

• Болест на фон Вилебранд

Болестта на фон Вилебранд е наследствено заболяване, което засяга способността на кръвта да се съсирва. Засегнатите кучета могат да показват признаци като:

• Лесно образуване на синини
• Кървене от венците или носа
• Кървава урина или изпражнения
• Прекомерно кървене след операция

Това заболяване се диагностицира с кръвни изследвания, но към момента няма лечение за него. Въпреки това, болните четириноги могат да водят нормален живот с правилното лечение и медикаменти.

• Епилепсия

Епилепсията описва повтарящи се припадъци без известна причина. Появата на припадъците може да варира значително - някои засягат само малка част, докато други - цялото тяло на животното. Някои от признаци на припадък при кучета могат да включват:

• Скованост и падане, с треперене и вокализация
• Гребене с крайниците
• Загуба на контрол над пикочния мехур и червата
• Слюноотделяне
• Повръщане

Припадъците могат да продължат от няколко секунди до няколко минути, докато животното не осъзнава какво се случва около него. Преди и след припадъка домашният любимец може да се държи необичайно, може да изглежда тревожен или объркан, дезориентиран или сънлив. Лечението обикновено се провежда с антиконвулсанти, които питомецът ви ще трябва да приема през целия си живот. С подходящия план за лечение и управление на заболяването, повечето домашни любимци с епилепсия водят сравнително нормален живот.

Снимка: iStock

Грижа

Шелти е доста по-активно и енергично куче от Колито, което обича повече и по-често да си подремва. Най-добре за представителите на породата би било, ако ги отглеждате в къща с двор, където да са навън по цял ден. Те имат нужда както от физическо, така и от психическо натоварване. Ако ги отглеждате в апартамент задължително им осигурете две по-дълги разходки на ден, съчетани с игри и възможност кучето да потича на воля. Добра идея е да ги водите по-често в природата, на преход в планината, през гори или реки – те обичат да покоряват нови терени в компанията на любимите си хора.

Красивата козина на Шелти има нужда да се разресва добре веднъж на всеки 2-3 дни, за да е бляскава. Честото къпане не се препоръчва – 3-4 пъти в годината е достатъчно, за да не се увреди защитния слой на косъма. В по-топлите месеци тези овчарки се освобождават от долния си слой козина, за това подгответе се за скубане и кичури из целия апартамент. 

Хранене

Шетландската овчарка не е претенциозно към храната куче. Можете да й давате както кучешка храна, суха или от консерви, така и натурални продукти. Най-добре биха й се отразили различни крехки меса и субпродукти, преминали термична обработка като пилешко, пуешко, телешко, дивеч или заешко. Добавяйте без да се замислите към менюто на любимеца си храни, богати на белтъчини като твърдо сварени яйца, кисело мляко и извара. Можете спокойно да давате на Шелтито си и варени ориз и елда, попарени овесени ядки, различни зеленчуци. Не се препоръчват кокали, особено тръбни, сурово, овнешко или свинско месо, мазни, пикантни, пържени или сладки храни, тестени изделия, салами и колбаси. 

Деца и домашни любимци

Шелти прилича на Колито що се отнася до отношението си към децата – обожава ги! Тези кучета са в състояние да играят с по-малките членове на семейството ви с часове, като буквално могат да ги оставят да им се качат „на главата“, без да се отегчат или да реагират с агресия или раздразнение. Съжителстват добре с други кучета и котки, особено ако са израснали заедно.

Снимка: iStock