Шетландска овчарка

История

Макар да изглежда като умалено копие на дългокосместото Коли, Шетландската овчарка е не само негов наследник. Смята се, че породата е оформена през XVIII век, в следствие на кръстоски между Кинг Чарлз шпаньол, Гренландски шпиц и някои скандинавски шпицове с овчарски кучета от типа на Колито. 

Официално тези красиви четириноги са регистрирани от британския Кенел клуб през 1909 година, а две години по-късно са признати от Американския Киноложки клуб.

Външен вид

Както и Колито, Шетландската овчарка е пряко свързана с работното Бордър коли от Шотландия. За него се смята, че е пренесено на Шетландските острови и кръстосано с малки, интелигентни дългокосмести породи, за да се намали естествено неговият ръст. 

Шелти, както са по-известни тези кучета, имат компактно и хармонично тяло. Мъжките представители достигат височина до 40 см и до 12 кг, а женските – до 38 см и тегло около 9-10 кг. Главата им е пропорционална на тялото, дълга и с клиновидна форма, заострена от ушите към носа. Черепът е плосък, умерено широк между ушите. Очите са средно големи, с бадемовидна форма и тъмно кафяви на цвят, а ушите са сравнително високо поставени, с триъгълна форма, полуизправени и насочени напред. Тялото е продълговато, гръдният кош - дълбок. Опашката стои ниско и е покрита с пухкави косми. Козината на тези кучета е дълга, гъста и права, с мек и пухкав подкосъм. Оцветяването обикновено е трицветно, може да е бяло, черно или черно с кафяви подплащници.

Характер

Шелти е чувствително, нежно и любвеобилно куче, което силно се привързва към семейството си. Към непознати тези четириноги са недоверчиви и добре се вписват в ролята на пазач на дома и имуществото ви. Въпреки че рядко биха проявили агресия, те не биха допуснали непознати на територията си, особено във ваше отсъствие. 

С други кучета се разбират добре и сприятеляват бързо, което прави ранната социализация много полезна за малките Шетландски овчарки – водете ги с вас на оживени места, нека свикват с различни шумове, картини и звуци. Шелти са много чувствителни животни – внимавайте да не повишавате глас около тях и се старайте да отглеждате кучето в спокойна среда, защото в противен случай то може да „прихване“ от нервната обстановка. Сред основните недостатъци се смята желанието на Шелти за постоянно внимание.

Представителите на породата не се препоръчват за заети хора, които отсъстват често. Ако не са обградени от любов и грижа, тези кучета започват да развиват деструктивно поведение, което включва унищожение на интериора или вещите ви. Особеност на породата е и лекото „гризване“ на хората по глезените – рефлекс, останал им от времето, когато са събирали животните от стадото на полети.

Шелтитата са много сензитивни и интелигентни кучета, което прави обучението им удоволствие както за животното, така и за стопанина му. Добре е дресурата да започне още след третия месец от живота на палето и да е под формата на игра, за да задържи максимално вниманието му. Винаги хвалете и поощрявайте любимеца си за добре свършената работа.

Здраве

Кучетата от породата Шелти най-често страдат от генетично обусловени заболявания, сред които тазобедрена дисплазия, различни видове дерматити, дисплазия на лакетната става, хипотиреоидизъм, вродена глухота, катаракта, атрофия на ретината и различни стомашни, очни и ушни инфекции. Някои от кучетата по рождение имат втори, допълнителен ред мигли, който се смята за дефект и трябва да се отстрани бързо, за да не доведе до проблеми със зрението на животното.

Грижа

Шелти е доста по-активно и енергично куче от Колито, което обича повече и по-често да си подремва. Най-добре за представителите на породата би било, ако ги отглеждате в къща с двор, където да са навън по цял ден. Те имат нужда както от физическо, така и от психическо натоварване. Ако ги отглеждате в апартамент задължително им осигурете две по-дълги разходки на ден, съчетани с игри и възможност кучето да потича на воля. Добра идея е да ги водите по-често в природата, на преход в планината, през гори или реки – те обичат да покоряват нови терени в компанията на любимите си хора.

Красивата козина на Шелти има нужда да се разресва добре веднъж на всеки 2-3 дни, за да е бляскава. Честото къпане не се препоръчва – 3-4 пъти в годината е достатъчно, за да не се увреди защитния слой на косъма. В по-топлите месеци тези овчарки се освобождават от долния си слой козина, за това подгответе се за скубане и кичури из целия апартамент. 

Хранене

Шетландската овчарка не е претенциозно към храната куче. Можете да й давате както кучешка храна, суха или от консерви, така и натурални продукти. Най-добре биха й се отразили различни крехки меса и субпродукти, преминали термична обработка като пилешко, пуешко, телешко, дивеч или заешко. Добавяйте без да се замислите към менюто на любимеца си храни, богати на белтъчини като твърдо сварени яйца, кисело мляко и извара. Можете спокойно да давате на Шелтито си и варени ориз и елда, попарени овесени ядки, различни зеленчуци. Не се препоръчват кокали, особено тръбни, сурово, овнешко или свинско месо, мазни, пикантни, пържени или сладки храни, тестени изделия, салами и колбаси. 

Деца и домашни любимци

Шелти прилича на Колито що се отнася до отношението си към децата – обожава ги! Тези кучета са в състояние да играят с по-малките членове на семейството ви с часове, като буквално могат да ги оставят да им се качат „на главата“, без да се отегчат или да реагират с агресия или раздразнение. Съжителстват добре с други кучета и котки, особено ако са израснали заедно.