Шетландска овчарка

Други имена
Шелти, Shetland Sheepdog, Sheltie
Научно име
Canis lupus familiaris
Размери
34 см. 40 см.
Тегло
5 - 12 кг.
Живот
12 - 15 г.
Произход
Великобритания
История
Макар да изглежда като умалено копие на дългокосместото Коли, Шетландската овчарка е пряк негов наследник за разлика от някои миниатюрни версии на по-големи породи. Смята се, че породата е оформена през XVIII век, в следствие на кръстоски между Кинг Чарлз шпаньол, Гренландски шпиц и някои скандинавски шпицове с овчарски кучета от типа на Колито.
Действителният произход на Шелтито не е съвсем ясен. Но историците предполагат, че е вероятно местните кучета от Шетландските острови да са били смесени с колита и други кучета, пристигнали на континента. Резултатът е четириного с гъста козина, което може да издържа на по-суров климат. А малкят размер на Шелтитата бил ценена черта, тъй като това означавало, че животното има нужда от по-малко храна в сравнение с по-големите овчарски породи.
Шелтитата започват да набират популярност извън родината си в началото на 20-ти век. Първоначално са наричани Шетландско коли, но след несъгласие с развъдчиците на Колита, биват преименувани на Шетландски овчарки. Британският кинологични клуб за първи път признава породата през 1909 г., последван от Американския киноложки клуб през 1911 г.

Dogsandcats.bg
Шелтитата са красиви кучета, които обикновено се отличават с ярък и буден темперамент. Те са силно интуитивни и истински се привързват към стопаните си, като са склонни да бъдат в хармония с обкръжението си. Високите им енергийни нива и любов към игрите също помагат за оформяне на личността им. Шелтитата обичат да са активни със семейството си, но могат да бъдат предпазливи към непознати.
Външен вид
Както и Колито, Шетландската овчарка е пряко свързана с работното Бордър коли от Шотландия. За него се смята, че е пренесено на Шетландските острови и кръстосано с малки, интелигентни дългокосмести породи, за да се намали естествено неговият ръст.
Шелти, както са по-известни тези кучета, имат компактно и хармонично тяло. Мъжките представители достигат височина до 40 см и до 12 кг, а женските – до 38 см и тегло около 9-10 кг. Главата им е пропорционална на тялото, дълга и с клиновидна форма, заострена от ушите към носа. Черепът е плосък, умерено широк между ушите. Очите са средно големи, с бадемовидна форма и тъмно кафяви на цвят, а ушите са сравнително високо поставени, с триъгълна форма, полуизправени и насочени напред. Тялото е продълговато, гръдният кош - дълбок. Опашката стои ниско и е покрита с пухкави косми. Козината на тези кучета е дълга, гъста и права, с мек и пухкав подкосъм. Оцветяването обикновено е трицветно, може да е бяло, черно или черно с кафяви подплащници.
Характер
Шелти е чувствително, нежно и любвеобилно куче, което силно се привързва към семейството си. Към непознати тези четириноги са недоверчиви и добре се вписват в ролята на пазач на дома и имуществото ви. Въпреки че рядко биха проявили агресия, те не биха допуснали непознати на територията си, особено във ваше отсъствие.
С други кучета се разбират добре и сприятеляват бързо, което прави ранната социализация много полезна за малките Шетландски овчарки – водете ги с вас на оживени места, нека свикват с различни шумове, картини и звуци. Шелти са много чувствителни животни – внимавайте да не повишавате глас около тях и се старайте да отглеждате кучето в спокойна среда, защото в противен случай то може да „прихване“ от нервната обстановка. Сред основните недостатъци се смята желанието на Шелти за постоянно внимание.

Представителите на породата не се препоръчват за заети хора, които отсъстват често. Ако не са обградени от любов и грижа, тези кучета започват да развиват деструктивно поведение, което включва унищожение на интериора или вещите ви. Особеност на породата е и лекото „гризване“ на хората по глезените – рефлекс, останал им от времето, когато са събирали животните от стадото на полети.
Шелтитата са много сензитивни и интелигентни кучета, което прави обучението им удоволствие както за животното, така и за стопанина му. Добре е дресурата да започне още след третия месец от живота на палето и да е под формата на игра, за да задържи максимално вниманието му. Винаги хвалете и поощрявайте любимеца си за добре свършената работа.
Здраве
Кучетата от породата Шелти най-често страдат от генетично обусловени заболявания, сред които тазобедрена дисплазия, различни видове дерматити, дисплазия на лакетната става, хипотиреоидизъм, вродена глухота, катаракта, атрофия на ретината и различни стомашни, очни и ушни инфекции. Някои от кучетата по рождение имат втори, допълнителен ред мигли, който се смята за дефект и трябва да се отстрани бързо, за да не доведе до проблеми със зрението на животното.
- Дисплазия на тазобедрената става
Дисплазията на тазобедрената става е състояние, при което костите на тазобедрените стави не се подравняват правилно. Това несъответствие причинява триене и скърцане на костите, което с течение на времето се влошава, причинявайки болка, загуба на функция и артрит. Дисплазията на тазобедрената става може да бъде наследствено състояние, което засяга кучетата от породата Шелти, но може да се влоши и от други фактори, като например навици за упражнения, тегло и хранене.
- Аномалия на очите при Колитата
Това е наследствено състояние, което засяга развитието на окото и честоводи до загуба на зрение, а понякога до пълна слепота. Това заболяване се диагностицира чрез офталмологичен преглед и обикновено се среща при кученца от породата Шелти. Въпреки че няма лечение, чрез генетичен тест могат да се открият мутиралите гени, а отговорните развъдчици на Шелладски овчарки обикновено изследват за този дефект.

- Кожни проблеми
Дерматомиозитът е наследствено заболяване, което засяга кожата, мускулите и кръвоносните съдове при Шелтитата, причинявайки възпаление. Кучетата, диагностицирани с това състояние, могат да развият различни признаци, вариращи от малки кожни лезии до тежки язви и загуба на мускулна маса. Този синдром обикновено се наблюдава за първи път при кучета на възраст под 6 месеца.
- Заболяване на щитовидната жлеза
Хипотиреоидизмът при кучетата е доста често срещано състояние, при което щитовидната жлеза е намалена. Това води до забавяне на нормалните функции на тялото, което може да причини летаргия, наддаване на тегло, промени в кожата и козината.
Обикновените кръвни тестове могат да покажат дали кучето има хипотиреоидизъм, а състоянието се лекува с ежедневни лекарства. С прием на медикаменти повечето кучета с хипотиреоидизъм могат да иматпълноценен живот с нормална продължителност.
- Болест на фон Вилебранд
Болестта на фон Вилебранд е наследствено заболяване, което засяга способността на кръвта да се съсирва. Засегнатите кучета могат да показват признаци като:
- Лесно образуване на синини
- Кървене от венците или носа
- Кървава урина или изпражнения
- Прекомерно кървене след операция
Това заболяване се диагностицира с кръвни изследвания, но към момента няма лечение за него. Въпреки това, болните четириноги могат да водят нормален живот с правилното лечение и медикаменти.
- Епилепсия
Епилепсията описва повтарящи се припадъци без известна причина. Появата на припадъците може да варира значително - някои засягат само малка част, докато други - цялото тяло на животното. Някои от признаци на припадък при кучета могат да включват:
- Скованост и падане, с треперене и вокализация
- Гребене с крайниците
- Загуба на контрол над пикочния мехур и червата
- Слюноотделяне
- Повръщане
Припадъците могат да продължат от няколко секунди до няколко минути, докато животното не осъзнава какво се случва около него. Преди и след припадъка домашният любимец може да се държи необичайно, може да изглежда тревожен или объркан, дезориентиран или сънлив. Лечението обикновено се провежда с антиконвулсанти, които питомецът ви ще трябва да приема през целия си живот. С подходящия план за лечение и управление на заболяването, повечето домашни любимци с епилепсия водят сравнително нормален живот.

Грижа
Шелти е доста по-активно и енергично куче от Колито, което обича повече и по-често да си подремва. Най-добре за представителите на породата би било, ако ги отглеждате в къща с двор, където да са навън по цял ден. Те имат нужда както от физическо, така и от психическо натоварване. Ако ги отглеждате в апартамент задължително им осигурете две по-дълги разходки на ден, съчетани с игри и възможност кучето да потича на воля. Добра идея е да ги водите по-често в природата, на преход в планината, през гори или реки – те обичат да покоряват нови терени в компанията на любимите си хора.
Красивата козина на Шелти има нужда да се разресва добре веднъж на всеки 2-3 дни, за да е бляскава. Честото къпане не се препоръчва – 3-4 пъти в годината е достатъчно, за да не се увреди защитния слой на косъма. В по-топлите месеци тези овчарки се освобождават от долния си слой козина, за това подгответе се за скубане и кичури из целия апартамент.
Хранене
Шетландската овчарка не е претенциозно към храната куче. Можете да й давате както кучешка храна, суха или от консерви, така и натурални продукти. Най-добре биха й се отразили различни крехки меса и субпродукти, преминали термична обработка като пилешко, пуешко, телешко, дивеч или заешко. Добавяйте без да се замислите към менюто на любимеца си храни, богати на белтъчини като твърдо сварени яйца, кисело мляко и извара. Можете спокойно да давате на Шелтито си и варени ориз и елда, попарени овесени ядки, различни зеленчуци. Не се препоръчват кокали, особено тръбни, сурово, овнешко или свинско месо, мазни, пикантни, пържени или сладки храни, тестени изделия, салами и колбаси.
Деца и домашни любимци
Шелти прилича на Колито що се отнася до отношението си към децата – обожава ги! Тези кучета са в състояние да играят с по-малките членове на семейството ви с часове, като буквално могат да ги оставят да им се качат „на главата“, без да се отегчат или да реагират с агресия или раздразнение. Съжителстват добре с други кучета и котки, особено ако са израснали заедно.
