Защо някои малки кучета са по-агресивни

Снимка: iStock

М ного хора свързват агресивността при кучетата главно с по-големите четириноги като Питбули или Немски овчарки. Това е предположение, основано на факта, че по-едрите домашни любимци са по-мускулести и далеч по-силни от малките си събратя. Въпреки това трябва да знаете, че дори и най-дребните представители на породата Чихуахуа, например, могат да бъдат агресивни и такива случаи далеч не са рядкост.

Снимка: iStock

Какво представлява „синдромът на малкото куче“?

„Синдромът на малкото куче“ е термин, който описва съвкупност от поведения, често демонстрирани от малките четириноги. Те включват ръмжене, хвърляне напред с цел нападение, „щракане“ на челюсти във въздуха, оголване на зъби и други борбени или защитни действия, които правят живота с тях малко по-опасен, отколкото би трябвало.

Dogsandcats.bg

Типичното поведение на някои малки кучета, които имат подобен синдром, може да включва обичайно по-силна обща възбудимост и упорито скачане по собственика, неговите гости и дори по други четириноги. Често те ръмжат прекомерно и дори да няма видима причина, която да ги кара да действат защитно, те пак са готови да се хвърлят в нападение. На лице често е и забележим страх от други кучета (треперене, свиване на уши и опашка зад задните крака).

Снимка: iStock

Въпреки че синдромът на малкото куче е свързан с агресивност, той може да се появи и във връзка с поведение, базирано на страх. Тогава най-често кученцето „се примолва“ на стопанина си да го вдигне, иска да се скрие зад него или се притиска плътно до своя човек. В тези ситуации е възможно животното да откаже да се подчинява на команди. Проявата на агресия към други кучета, особено по-големи, често също е знак, че вашият дребосък се чувства заплашен и именно чрез този „психологически трик“ малкото куче се опитва да се представи за по-голямо и агресивно, отколкото всъщност е.

Породи кучета и агресията

И преди сме обръщали внимание на факта, че не бива да се приема за даденост, че някои породи кучета естествено са по-агресивни от други. Това често срещано недоразумение е в основата на лошата репутация на породи като Питбул, например. И същевременно подвежда много от стопаните на четириноги, които са абсолютно сигурни, че след като техният любимец не спада към въпросните „агресивни“ породи, то той никога не би проявил подобно поведение.

Снимка: iStock

А всъщност истината е точно обратната – всеки домашен любимец може да покаже агресивно поведение в дадена ситуация. Разликата е единствено, че по-голямото и мускулесто куче, каквото е Питбула, може да нанесе повече щети, отколкото по-дребният Померан.

Резултатите от изследване на Dognition затвърждават тази теза. В него е цитирана извадка от данни, предоставени от хора, които са имали за задача да отговорят на въпроси, свързани с агресивните прояви на кучето им. Повече от 4000 собственици на четириноги са са се отзовали. И, дори и да ви се вижда невероятно, факт е, че сред 35-те най-разпространени и посочени за агресивни породи, се числи и най-дребната от тях. А именно – Чихуахуата. За сметка на това Питбулът е на дъното на класацията като едно от най-малко агресивните четириноги.

Снимка: iStock

В допълнение към Чихуахуата, сред другите малки породи, които се открояват в допитването, при които сравнително по-често се наблюдават прояви на агресия и желание да изглеждат по-силни и големи, отколкото всъщност са, се открояват:

Причини за агресия при кучета

Треньорът и специалист по кучешко поведение Сизър Милан споделя в личния си блог, че е установил интересна тенденция. Той предполага, че една от причините за поява на агресия при кучетата е липсата на достатъчно и адекватни упражнения. Ако, например, се притеснявате дали вашето Чихуахуа е агресивно, на първо място – обърнете внимание на ежедневната си рутина. Дали отделяте достатъчно време за физическа активност и умствена стимулация на любимеца си? Не забравяйте максимата, че „умореното куче е щастливо куче“. Упражненията не само помагат на четириногия ви другар да изгори допълнителната енергия, но служат и за поддържане на здравословното и балансирано състояние на ума.

Снимка: iStock

Как да подобрим държанието на кучето си

Необходими са ви търпение и визия за дългосрочна стратегия за възнаграждаване на поведението, което искате да постигнете, за да „изтласкате“ назад нежеланото. Бъдете последователни в собствените си действия, за да изградите линия на желано държание у домашния си любимец, а не да го обърквате.

Важно е всички членове на семейството ви да съгласуват реакциите си спрямо поведението на кучето ви. Постарайте се то да има на разположение различни играчки, които да ангажират вниманието му, докато ви няма. И помнете – не е срамно да потърсите помощ ако усещате, че не се справяте с домашния си любимец и неговото обучение. Работете върху основни команди и се съсредоточете върху конкретно поведение – например, да не лае или да не скача. Лакомствата и похвалите, разбира се, са вашите верни съюзници в изграждането на новите положителни асоциации, които ще формират желаното от вас поведение у домашния ви любимец.

Снимка: iStock

Обучение и социализация

Някои специалисти посочват и, че ранната социализация може да бъде ключът към избягване на агресивността и придобиване на синдром на малкото куче.

Колкото повече срещате животното с нови преживявания по безопасен и успокояващ начин – още, докато е малко, толкова по-вероятно е то да се развие като по-хармонично и спокойно възрастно куче.